За Горсов, Стависки и морализаторстването

Този доста несвързан текст се роди след прочитането на две откровено манипулативни интервюта на Красимир Горсов, както и след безумния коментар на Явор Дачков във в."Уикенд". Би трябвало да се спра отделно на тона на Любослава Русева в "Тема", която клейми и громи колегите от другите медии, които обявили за "виновен" бащата с хазартни страсти, но просто нямам нервите за това. Започвам с уговорката, че ще се постарая според силите си да не се възкачвам като Дачков на абаносовото си минаре и да произнасям оттам морализаторски речи като някой мюезин. И все пак, колкото и рядко да си позволявам да пиша нещо тук, тъй като автоцензурата ми е твърде силна, този път просто не мога да се въздържа.

Не мога да проумея кой твърди, че Стависки е невинен. Карането пиян винаги е престъпление, още повече когато има и жертви. Никой, повтарям - никой! - досега не е имал смелостта да заяви, че поведението на Красимир Горсов прави Максим Стависки по-малко виновен, отколкото е в момента. Не разбирам обаче защо всички приемат Стависки за въплъщението на всичката несправедливост в тази страна.

Кратък екскурс в миналото: катастрофи с жертви има отдавна, включително и с пияни шофьори. Далеч не всички обаче са осъдени така строго, както медиите се опитват да ни убедят. Някой вече спомня ли си Дафина Георгиева? Да, онова младо момиче от Американския колеж, която бе убито, докато пресичаше булеварда пред училището си, от невнимателна шофьорка, караща с превишена скорост? Оставям настрана факта, че лично познавах Дафина и майка й, както и това, че шофьорката може пък и да не е била пияна (това така и за пет години не се разбра). Каква беше присъдата за прегазеното дете от тази шофьорка? Някой тогава възнегодува ли в медиите? Не, не съучениците или родителите, а вие, колеги, които сега морализаторствате?

Да, съзнавам, че работа на медиите донякъде е и да манипулират. Аз лично винаги съм се въздържал от чисто провокационни забележки в материалите си - и може би и поради това така и не пожънах особени успехи като действащ репортер. Колкото и добре да продава скандалът, този подход към работата разяжда журналистическата ми съвест. И все пак има нещо крайно нечистоплътно в цялостната кампания, която беше подета например от Дарик радио и "Стандарт" (и конкретно от Карбовски, който в ролята на морализатор ми звучи нелепо) срещу Стависки.

Нека си го признаем: в голяма степен тази кампания се крепеше на редовните интервюта на Горсов в медиите, в които той заявяваше "Никога няма да му простя на този". Реално той си позволи да се възползва доколкото е възможно от медиите, за да манипулира съда и обществеността - и да ги настрои срещу фигуриста. Любопитно защо сега, когато същите тези оръжия са използвани срещу самия него, това изглежда нередно. И - естествено, първата мисъл на мнозина е, че Стависки му е "организирал" това. Все едно Стависки го е накарал да отиде да играе в казино...

Оставям настрана моралността на това да проиграваш пари, които биха могли да се използват за лечението на болното ти дете. Оставям настрана и факта, че чакаш от други дарения за лечението на Мануела. Това, което не разбирам, е позата на обиден и онеправдан преследван мъченик, когато си сгрешил. Може би защото съм бил дълго и настойчиво възпитаван в силно чувство за вина за всичките си прегрешения, лично аз на мястото на Горсов бих се чувствал крайно неловко. Някак си не върви да четеш морал на другите, когато ти самият не си безупречен. "Който е безгрешен, пръв да вдигне камъка..."


Искрено завиждам на Мира Бенатова за репортерската находка, но в известен смисъл трябва да кажем, че Горсов си го търсеше. Не можеш, когато човекът насреща е казал "Да, признавам, виновен съм, ще приема всякаква присъда", когато той е изпълнил решението на съда и е превел парите, за които е бил осъден, не можеш да заставаш в позата на обиден, че той не е поел и разходите по цялото лечение на Мануела в Израел, плюс разходките на баща й по казината. Това, с цялото ми уважение, просто не е негово законово задължение. Морално - може би. Ако той реши да го направи по своя съвест - добре, но да го мразиш за това, че не е продължил да дава пари, без дори да е уверен за какво ще се похарчат те... Употребата в интервюта на думи като "изрод" и така нататък, това донякъде можех да го разбера, отдавайки го на бащинска мъка. Обаче нека направим простата съпоставка: колко интервюта видяхме от родителите на загиналия Петър, спътника на Мануела в автомобила на онзи злополучен път? Те биха имали много по-голямо основание да кажат далеч по-тежки думи за Максим Стависки; е какво, казаха ли ги?

За мен цялата реакция на Горсов беше някак неестествена от самото начало. Добре, дъщеря му е пострадала при катастрофата, разбирам гнева и омразата му. И все пак, далеч по-важно би било тя да излезе от комата, да се оправи. Вместо това се подема една медийна война с виновника, който нито за миг не е отричал, че е виновен - и се търси начин той да бъде разпънат на кръст. Естествено, това е и въпрос на възпитание и ценности, но, повтарям, далеч повече бих приел като естествена подобна реакция от родителите на загиналия при катастрофата спътник на Мануела. Сега някои медии се опитват да изкарат, че, видите ли, цялата кампания около хазартните страсти на Горсов е с цел да оневини Максим Стависки. Все едно е необходимо Горсов да е светец, за да може фигуристът да е виновен...

Реално именно след тази катастрофа започна да се гледа по-сериозно на катастрофите, предизвикани от пияни шофьори. Последваха няколко по-строги присъди за други пияни шофьори, и моментално всички се завтекоха да винят Стависки, защо сам не застанал в позата "А ну стреляй, гад!" и не отишъл сам, по своя воля, в затвора - и не си поискал повече години, неусловно, зад решетките. Преди него имаше много, които се "изнизаха по терлици" след подобни катастрофи - пияни или не, но на тях никой не им държи сметка за това. Проблемът е, че Максим има щастието - или нещастието в този случай - да бъде публична личност. При това - шампион. И това го прави идеалният кандидат за образцово разпъване. Още повече пък, след като е участвал в кампанията "Ако си пил, слез, искам да стигна жив".

Това, което (твърде мъгляво) се опитвам да кажа, е че реакцията на медиите и обществото в случая е дълбоко лицемерна. Тя е дълбоко морализаторска - на гърба на обикновена човешка трагедия, макар и с участието на публична личност - и ако за медиите това е простено, не биваше и самият Горсов да заема подобна морализаторска поза. Медиите се хранят със скандали, така че нямаше нищо изненадващо в факта, че bTV го хвана "в крачка". Неговите собствени послания изхождаха от факта, че той има моралното основание да съди Стависки - не в съда, а пред своеобразната публика в медийната гладиаторска арена. Той сам слезе до това ниво - пред позицията на жертва на чуждата безотговорност той сам предпочете да излезе на арената като гладиатор срещу виновника за катастрофата, при която едва не загина дъщеря му - и да се опитва да доказва правотата си, което нямаше никаква нужда да прави.

Логично нямаше как да не се намери някой, който да се усъмни в моралното му право, и да докаже, че и той си има своите скелети в гардероба. Дали трябваше тези кадри да бъдат пуснати по-рано? Зависи. Мира Бенатова определено ще получи в някое обозримо бъдеще награда за репортерска находка. Дали обаче ефектът от тези кадри щеше да е толкова сериозен, ако бяха пуснати по-рано? Съмнявам се. Моментът от гледна точка на един журналист е идеалният за предизвикване на масов обществен отзвук. Плюс това трудно можем да говорим за нещо изфабрикувано; самият Горсов признава, че действително е ходил в казина и е залагал.

Мисълта ми е, че в случая няма виновни и невинни. Нищо не е така черно или бяло, както им се иска на някои колеги, които виждат в това идеалния случай да заемат позата на морален стожер и да поучат туземците на това кое е правилно и кое не. Всяка от страните има своя вина, но за коренно различни неща. Никой обаче не е светец, и няма нищо фатално, че са се видели рогцата на този, който е претендирал да има блестящи сияйни крила на ангел.

А за Дачковите глупости и сравненията с Иван от "Сблъсък", просто ще си замълча. Връзката на това с историята с Максим е толкова далечна, че аналогията е просто нередна. И всеки журналист с поне малко понятие за журналистическа етика ще ви го каже без колебание.