вторник, юли 17, 2007

След Софийска вода, идва редът на ЧЕЗ...

Мразя така наречените "естествени монополисти". Няма по-нагло нещо от такива фирми, особено след като бъдат "приватизирани" (и станат собственост на държавните електрическите компании на бивши соц-страни, каквато е ЧЕЗ).

Предисторията: не обичам да се разкарвам, затова предпочитам да плащам в касите за ток, които са ми по пътя. В центъра имаше няколко такива (например на мястото на античната арена около Партийния дом), но ги затвориха и ни заставиха да плащаме в офисите на ДЗИбанк. Дотук добре - поне има голяма клонова мрежа, нямах затруднения да си намеря офис наблизо до къщи, за да не ходя на п... си лелина. Да, ама не, както казваше Петко Б. След продажбата на "Електроразпределение - Столично" на ЧЕЗ, фирмата просто ни се извини с бележчица на вратата на досегашните каси, че "трябвало да освободи помещенията на ДЗИбанк" (разбирай: не се споразумяхме с тях за наема, искат прекалено много). Поне на теория на вратата бяха написани няколко адреса, където можеше да се плати. На единия - Халите, въпреки упоритото търсене, не открих нищо, напомнящо на каса, другият - Централна поща, всъщност е по споразумение с пощите, на което опитът ме е научил да нямам вяра, за да не плащам една и съща сметка по два пъти...

Добре де, холан, отивам на www.cezelectro.bg. Откривам там забутания на най-невъзможното място списък с касите. Познайте коя е най-близката до центъра? На "Сливница" и "Самуил". Излизам аз от работа по обед, вместо да почивам, тръгвам натам (имах да взимам и едни хонорари в този район, но това в случая е без значение). Няма трамвай - релсите на Витошка са в ремонт. Пеша се мъкна до Женския пазар. Откривам проклетия "Самуил" и тръгвам по него, докато опирам на Владайската река. Там има някаква банка и нищо повече. Питам, охраната на банката естествено ме взима на подбив и ми обяснява, че трябва да пресека от другата страна на реката, там имало "голяма черна къща", където била касата. Хайде обратно три преки, пресичам, отново три преки в същата посока. Откривам "Център за клиенти" на ЧЕЗ и решавам, че най-после проблемът ми е решен. Отново да, ама не. Влизам, вътре удобно, комфортно, спретнато, е, казвам си, поне не съм се мъкнал напразно. Работи само една каса, насочвам се към нея, изчаквам си реда, подавам бележката с абонатния номер, онази гъска вътре седи няколко минути и ме пита "Ама това София ли е?" След утвърдителния отговор ме препращат от другата страна на сградата, където била, разбираш ли, касата за софиянци. Щото тази била за София-окръг.

Идеше ми просто да я застрелям. Отидох, наредих се на поредната опашка (вече закъснял за работа!!!); от шест каси работят две, на които освен другото се редят и бабички да питат колко дължат, защото сметките за ток вече не се изпращат (проблеми с личната информация в тях, така де). Половин час чакане, за да си дам моите 20-тина лева. Плюс още половин час път обратно до центъра (този път, поучен от опита, тръгнах в другата посока и поне си хванах трамвай 18, за да не бия същия път още веднъж пеша).

Да, знам за банковите преводи, разплащателните сметки и Интернет. Ама практиката, повтарям, ме е научила да стоя настрана - първо ти прибират процент за превода, след което се оказва, че парите по незнайна причина не са били осчетоводени в НЕК, в резултат на което въпреки че си платил, пак ти спират тока.

Значи ние, софиянците, не сме хора, а София-окръг са? Защо, аджеба, няма нито един фирмен център за обслужване в центъра на София бре? Защо трябва да се разкарваме до майната си, просто за да си платим? Е, кажете ми сега, не е ли това пълно безобразие? Време е на хората да им писне и да откажат и тока да плащат ли, що ли? Поне на мен не ми се мисли как ще правя занапред това всеки месец...

вторник, юли 10, 2007

Камъчето, което ще препъне Apple

Знам, че звучи изтъркано, но трябва да започна с уговорката, че като цяло аз харесвах Apple - заради смелостта да се опитват да играят на пазар, който като цяло беше враждебно настроен към продуктите им. Въпреки някои твърде специфични характеристики на операционната им система, които не ми допадат, приемам, че Mac OS X е близо до идеята за шедьовър в операционните системи.


Далеч обаче не съм на същото мнение за iPhone. Има три неща в него, които павират пътя към бързото му изоставяне от повечето потребители:

1: Затворената платформа. На теория това не звучи толкова зле за крайния потребител, особено ако е прикрито зад "грижа за сигурността и стабилността", а и редовните ъпдейти донякъде оправят нещата, но невъзможността да се пишат приложения (и игри, всъщност) - освен като базирано на браузър решение, погребва иначе нелошата интерактивност на телефона. Впрочем това е част от цялостния замисъл за увеличаване на продажбите на Apple, както ще поясним по-късно.

2: Невъзможността за персонализация. Потребителите са свикнали да си правят сами тунинг на телефона с теми, тапети, анимации, клипчета, рингтонове и прочие глезотии. Това просто го няма в iPhone - и не се предвижда да го има, защото Apple се занимават и с продажби на медийно съдържание и да оставят подобна възможност на потребителите значи да загубят евентуални продажби. Вярно, тапетът може да бъде сменен, но потребителите го гледат толкова рядко, че реалната полза от такава смяна е, меко казано, съмнителна. Цветовете обаче са закрепостени и няма вероятност да можем да ги променяме по наш вкус. Същото важи и за анимациите, а за рингтоновете изобщо няма и да започвам да говоря, защото идеята въпреки факта, че рингтоновете се съхраняват като незащитени AAC файлове, потребителите да си плащат през iTunes за покупки на рингтонове - при това само от Apple, звучи, меко казано, извратено. То е все едно Sony Ericsson, доколкото са част от империята Sony, да позволяват на телефоните им да се използват рингтонове само от песни от каталога на Sony Music. Звучи ви абсурдно? А какво друго реално в момента предлага Apple? Досега можеше например да отидеш на портала на M-Tel или Globul - или независим сайт! - и да си купиш каквото там си харесаш като рингтон. Дори реален тон! При Apple обаче няма мърдане - или през iTunes, или нищо.

3: Лицензните отчисления от операторите. Това е наистина най-безумната идея на Apple - да карат операторите да плащат процент от разговорите, проведени през телефона. Какви са възможните стъпки за един оператор при такова положение?

  • да вдигне цените на всички разговори заради въвеждането на iPhone, потребителите да негодуват, той да разяснява защо е станало така, а юзърите да мразят Apple
  • да вдигне цените на разговорите само на юзърите на iPhone, в резултат на което те самите ще възнегодуват - защо аджеба аз да плащам повече, за да разговарям с хората, които желая, да не би разговорът ми да е различен с нещо от този, който води съседът с Nokia 1100?
  • да поемат на свой гръб тези отчисления. Това обаче могат да си позволят само големи оператори, а точно те нямат интерес да работят с iPhone, защото при тях голямата потребителска маса би ползвала допълнителните възможности за персонализация на фирмения портал (виж точка 2). Показателно е, че британците от Vodafone не пожелаха да си вземат подобен таралеж в гащите и оставиха iPhone на O2. Глупаво? Ни най-малко, поне не и в стратегически план. От друга страна, подобен подход на Apple показва, че най-вероятно не се и предвижда пускане на "разблокиран" iPhone без договор с някой оператор. Или пък ако има такъв, той ще е на направо непоносима цена, доколкото ще трябва да включва евентуалните отчисления, които в противен случай операторът би плащал на Apple...
Всъщност Apple повтарят същата грешка, която направиха IBM в зората на PC технологията - опитват се да използват затворена технология, когато има безброй конкурентни играчи с отворен технологичен модел. Ако при IBM можехме да приемем, че заради чисто техническата основа на PC, която за онова време беше достатъчно нова, "синият гигант" се е надявал да наложи затворена шина като MCA, тук си имаме работа с телефон, създаден от практически налични на пазара от други фирми компоненти. Да, софтуерът наистина е новаторски, но почти всичко от него може да бъде възпроизведено от други производители без особени усилия, като единственото, което би попречило на това, са евентуални патенти върху сензорната навигация.

Сега да добавим в картинката ограничението за медиа-файлове, които могат да се използват в телефона за персонализация. Кой страда от това? Операторите, защото с такъв телефон порталите им губят смисъла си. Плюс това възможностите за персонализация, както казахме, са крайно ограничени... извън рингтоновете. Няма игри. Няма теми. Няма приложения, освен такива, писани на AJAX, което реално ги прави твърде нефункционални, особено доколкото поддръжката на съответните технологии в телефона е на зародишно ниво. Няма дори Flash, за да може да се заобиколи ограничението по някакъв начин!

За липсата на 3G може да се добави доста, но хайде да се въздържим.

Лично аз при подобни ограничения ще се замисля дали бих си взел телефон с затворена ОС (въпреки че по разбиването на защитите й се работи, root паролата вече се знае :), липса на варианти за персонализация, без игри, без рингтонове (засега), без външни приложения, които да мога да добавям... Ако вземем предвид и варианта, при който разговорите ми са и по-скъпи, защото операторът ми трябва да плаща отчисления на Apple, какъв е смисълът? По-добре да си купя N95 или някой Sony Ericsson от високия клас, където ще имам всичко това - плюс персонализация колкото ти душа иска, игри, снимки (при това не с толкова бездарна в софтуерно отношение камера като тази на iPhone), а ако е смартфон със Symbian, можеш да слагаш колкото приложения ти се прииска...

Е, да, няма навигацията ми да е сензорна, няма да си плъзгам пръста по екрана... И какво от това? В друг момент може би Apple биха успели да наложат подобно решение, но потребителите са вече твърде привикнали към свободния избор на рингтонове и наличието на теми, софтуер и игри за телефоните, за да се примирят с дотолкова сериозно орязване на възможностите им за промяна на телефона по техен вкус. Да, има и телефони, които нямат подобни опции, но пък те са от най-евтината категория - и се използват от потребители, които знаят само да натискат "червената" и "зелената" слушалка...

Ето още едно безпристрастно мнение, ако на моето не вярвате: http://gizmodo.com/gadgets/apple/no-bs-iphone-review-276116.php