In The Death Car

Има един устойчив мит, че отношенията, веднъж започнали, после се развиват нанякъде. Или поне доста хора вярват в това и твърдят, че това се случва.

Ако се загледаш, при тези, които говорят това, въпросните отношения кой знае защо винаги се развиват не към по-добро. Вчера още ме гледаше в очите – а сега се зазяпва нонстоп където не трябва. Или въобще ѝ е счупил ръката тези дни. А всичко толкова добре беше започнало...

Тези, при които всичко е наред, напротив, говорят обратното – а при нас всичко си е като в първия ден! Десет години – и още си е като в първия ден. Тоест при тях, слава богу, нищо не се развива.

Всъщност при никого не се развива. Отношенията си започват и си остават точно такива, каквито са и в първия ден, до самия им край. Просто те се възприемат различно от всяка от договарящите се страни. И този, който възприема това така наречено развитие – е винаги пасивната страна, винаги жертвата. Активната, доминираща, контролираща страна нищо подобно не усеща – и много правилно.

Двама пътуват в колата. За този, който е на кормилото, всичко е наред – той си пътува и при него всичко си върви. От време на време намалява, от време на време изпреварва или заобикаля препятствие. Или дава газ. Или отваря прозорец, за да изпуши цигара, пуска радио, за да е малко по-забавно. През това време на пътника му е по-трудно. Ту залита, ту нещо го запраща нанякъде, ту му пускат студ, ту изведнъж в ушите му блъска музика. Той вече се е уморил да подскача от всичко. Никаква стабилност, постоянно развитие.

Ако питаш всеки от тях как е минало пътуването, шофьорът ще каже – ми пътуване като пътуване, всичко си беше нормално. А пътникът ще потрепне и ще се свие като бито куче. Седнал е уж в красива кола, а после като се почна, направо му е противно да си спомня!

Мъж и жена се запознават. Мъжът казва – обичам те, но няма да се оженя. Пет години вече обича и не се жени. За него нищо не се е променило, всичко си е като в първия ден. За жената тези пет години са пълни с приключения. Първо обичаше, толкова обичаше! А после взе – и не се ожени! Ето как ужасно се развиха нещата! А уж нищо буквално не го предвещаваше!

Мъж и жена се запознават. Какъв кошмар, казва жената. Добре де, нека за известно време да го бъде. Не, това е непоносимо. Да върви на майната си. За жената нищо не се е променило – кошмар си е било, кошмар си е и останало, всичко си е като в първия ден. Тя е потърпяла малко и е теглила майната. За мъжа слънцето е угаснало от такова коварство на съдбата. Първо всичко е било чудесно, после всичко е станало гадно. Е нали ме обичаше? Защо изведнъж ми казва да ходя на майната си?

Мъж и жена се запознават. Мъжът първо леко я тресва по главата, после по-силничко по черния дроб, после я изхвърля от балкона. Всички казват – бе с какъв си се хванала, идиотко, още от първия ден си личеше. А тя през бинтовете говори - не бе, той преди беше добър, страстен. А той въобще не е забелязал нищо, той винаги така си живее.

Мъж и жена се запознават, той я поизмъчва малко, а после тя си отива. Седи сега и разказва на приятелките си: ама той от самото начало си беше такъв, още от първия ден, виждах го, виждах го! А той междувременно разправя на приятелите си: тя толкова се промени през последната година!

Отношенията се развиват за тези, които ги зарязват, обиждат, нараняват и убиват. Иначе самите отношения ни най-малко не се развиват, те се получават готови и завършени.

И нищо не може да се направи по въпроса. Когато в една кола пътуват двама души, единият от тях винаги е пътник.

Gone Girl

Напоследък рядко пиша тук, особено пък за кино. Но Gone Girl все пак просто нямаше как да го пропусна.

Кой е Дейвид Финчър, предполагам, няма нужда от обяснение, така че минавам към същината. Ако случайно не знаете кой е той, IMDB ще ви даде достатъчно респектиращ списък от предишни негови филми, мен не ми се занимава. Едно ще кажа - Gone Girl с нищо не отстъпва на най-добрите му неща.

Има добри филми, чудесни филми и... Филми с главна буква. Макар че не съм шофьор... да направим такава аналогия: има BMW, Audi, Mercedes-Benz. А има и Bentley и споровете свършват дотам (ако някой помни рекламната война, ще се досети какво имам предвид). Но се отплеснах.

Филмът с главна буква се отличава от просто добрия филм така, както луксозният автомобил от обикновения - с отношението към детайла. И Финчър е направил прекрасен филм. Как? Никаква компютърна графика. Никаква стрелба и екшън. Само актьорска игра, на която вярваш. Филмът върви повече от 2 часа и половина, а се гледа на един дъх. Дори второстепенните герои са отработени перфектно (особено адвокатът Танър Болт и детективът Ронда Бони), за главните роли пък да не говорим. Филигранна актьорска работа.

Какво имаме като сюжет? Брачната двойка Ник (Бен Афлек) и Ейми Дън (Розамунд Пайк) празнува петата годишнина от сватбата си. Празнува всъщност е малко преувеличено. По-скоро прекарва.

Но нещо потръгва не както трябва...

Стоп, да се преразказва Финчър е проява на абсолютно лош вкус. Затова и няма да го правя. Ще поразмишлявам, стараейки се максимално внимателно да заобиколя всички тайни на сюжетните обрати. Уважавам правото ви да изпитате удоволствие от самостоятелното му гледане. Ако искате да изпитате максимален кеф, първо си го дръпнете или отидете на кино да го гледате, и после се върнете да си дочетете.

Тъй, още ли сте тук? Добре, продължаваме. Самата история е изтъркана до крайност. Кой ли не е снимал филми за брачни двойки в криза? Колкото щеш такива има. Той е гад, тя е добрата. Или той е добрият, а тя е завършена кучка. Плюс сюжет за трудностите на живота, стечението на обстоятелствата, няколко резки обрата и финал с намек за изтъркани клиширани истини. Ако филмът се позиционира като трилър, режисьорът може да направи маниак единия от съпрузите, да поръси малко кръв, да добави някакво разследване. В особено хитрите трилъри жертвата и маниакът могат да разменят местата си. Всичко това сме го виждали отдавна.

Финчър като професионален фокусник запретва ръкави и показва. Ето нормален свестен тип - раз. Ето нормално добро момиче - две. Започват връзка. Не вулгарна или пошла, а красива. Достойна. Поставяме героите... къде?... правилно, в брака и да си живеят дълго и щастливо. Чакаме пет години. И накрая получаваме сюжет, от който да те побият тръпки.

И най-болезненото във филма е, че всички герои в него са абсолютно нормални. Има някои нюанси на миналото, които сами по себе си, поотделно, изглеждат безобидни, абсолютно в границите на нормата, но когато се насложат един върху друг, подготвят почвата. Но далеч не за "промяна на фазата".

Има един особено важен момент в тази двойка – Ник и Ейми Дън. Тя е момиче от Ню Йорк, самостоятелно, умно, силно. Той е просто момче от Мисури. Ни най-малко не е глупав, нищо подобно. Просто не е на нивото на Ейми.

Та така, историята реално е за това до какво може да доведе ситуация, когато умна жена, сключила брак с прост мъж леко... кхм... е започнала да скучае и е престанала да вярва в любовта му. Финчър показва тъмната страна на обикновена умна жена, която се е заиграла в представите си за живота, за който е достойна. Нормална жена, разбрала за не най-достойните и красиви постъпки на мъжа си, които разрушават идеалната картинка на брака й. Баракудата, която дреме в нея. Която дреме във всяка жена. И която се събужда, ако мечтата й е разрушена – умишлено или неволно.

Мъже! Да, тези, които са на мнение, че трябва леко да се опасявате от жените. Това е филм точно за вас. Страховете ви ще се въплътят тотално на екрана.

Жени! Да, тези, които считат, че са по-умни от много мъже и не всеки е достоен за вас. Този филм е и за вас. Понякога не трябва да си задавате въпроса "Абе защо той изчезна безследно след първата среща?". И не трябва да вдигате пиянски тостове "Нека плачат тези, които не са ни получили, нека пукнат тези, които не са ни пожелали". В някои случаи раздялата е най-доброто решение и за двамата. И е по-добре от "аз го изваях от това, което имаше, а после каквото си беше, това и...". И такива филми има.

Саунтракът е безупречен. Кастингът също. Розамунд Пайк пък е направо попадение в десятката. Идеална е за тази роля, с нейното мило, донякъде "синтетично" лице.

Оценка 10 от 10. Задължителен за гледане.

P.S. Да, мъже, не забравяйте. Само вашата любов, ежедневна, неотслабваща любов - тя е единственото, което приспива във вашата умна жена баракудата. Не го забравяйте.

P.P.S. Като мине достатъчно време, за да премисля достатъчно филма и да го гледам още веднъж, май ще пиша второ ревю. Но като за първо впечатление и това е достатъчно.