Днес, докато ровех по разни тъмблъри заради една конкретна картинка (която можете да видите по-горе), попаднах на следното описание (от самия производител!!!) за продукта, показан на нея: "Sexy wet look embroidery hipster style brief". Доколкото ми е дошло до гуша всеки да използва думата "хипстър" за щяло и нещяло, май е дошло времето да сложим всички точки над i и да уточним какво, да го еба, е хипстърия. И защо вече ми е писнало всичко да се обявява за хипстърско. Доколкото в последните дни съм се поизнервил по разни причини, ще ме извинявате, ама този път по изключение няма да се цензурирам (благоприличните да си затворят очите, запушат ушите и най-добре да заминават на пешеходно еротично пътешествие — с други думи, на пичка си лелина).
Изначално хипстърите би трябвало да са един вид брадати отцепници, които теглят на попкултурата един небръснат мъжки полов хуй, но тъй като "да живееш в обществото и да бъдеш свободен от обществото е невъзможно" (автора на цитата, ако ви вълнува, можете да намерите с просто търсене в Google), по неволя те се занимават с един вид редакторска работа.
Според мен повечето професионални художници, поети, фотографи и прочее творчески отрепки би трябвало да бъдат изгорени масово на клада — очевидно не защото творят нискокачествен боклук, а защото творят нещо, което е боклук просто на база самата си вторичност, без значение какво е качеството му. Хубави или поне прилични книги, песни и филми за любовта (и снимки на любимите котки) са се натрупали вече толкова, че на един нормален човек няма да му стигне цяла вечност, за да се запознае с тях дори повърхностно.
А това все пак не е научно-технически прогрес, където новото по презумпция означава нещо по-добро. Или поне с 4 милиметра по-тънко. Това не е прогрес също така и защото производството на емоционални говна сега почти изцяло е лишено от приемственост, дори и чрез отрицание (начинът, по който обикновено възниква прогресът). Пенчо Славейков може някога да е водил "задочни диалози" с Бодлер и Верлен, а Лермонтов да е писал стихове "в отговор" на Байрон — един вид "Аз съм различен". Сега обаче е векът на римейковете и кавърите. "Да, аз съм Байрон, само че със седефени копчета".
Тъпото е, че реално сегашните хипстъри (макар да се поотплеснах, все пак още си говорим за тях) не представляват нищо повече от нова вълна на детски бунтарски консумеризъм, който няма нищо общо с "историческите" корени на хипстърията; това не е нещо добро, но пък е естествено и нормално — всеки бунт след зараждането си веднага започва да се асимилира от обществото и след няколко години се превръща в "поредната масова боза" (каквато, с цялото ми уважение, в момента са например Arcade Fire). "Новите" хипстъри обаче са се родили вече асимилирани, което е логично, като се имат предвид ускорените темпове на живота.
Аз съм толкова дърт, че съм заварил някакви останки от "хипитата" — имам смътни спомени, че в ранните си студентски години писах за тях като феномен нещо като есе в университета (Мътните го взели. Сега вече се почувствах зверски стар!) — и споменът ми за тях в голяма степен пасва и на съвременните хипстъри, поне визуално. Нищо не се променя — просто всички обикаляме в кръг. От друга страна вече е минало половин поколение, така че "те може и да не знаят". Може пък и да не са чували, или да са забравили за хипитата, пънковете, ню-уейва, пост-пънка, метълите или дори "битниците" — каквито впрочем комай почти нямаше по нашите земи.
Хипстърите в началото като цяло правеха все пак нещо добро: те не създаваха нищо ново, а от многообразието на говното наоколо подбираха най-доброто по свой вкус и го потребяваха. Перли, извадени от кочината. Редакторска дейност, наистина. Респект за което.
Подмяната обаче възникна тогава, когато самите хипстъри се превърнаха в попкултура. Избирайки за себе си някаква "рядка особеност" — да поопростим нещата и да кажем например "тесни дънки", тъй наречените хипстъри отнеха проблема на избора от следващите поколения "хипстъри": "Ако искаш да си хипстър, носи тесни панталони" (или просто гледай стайлинга на С.К. и подражавай старателно). В резултат на което всяко следващо поколение "хипстъри" вече не се занимава дори и с подбор на каквото и да е, а просто копира предишното, или още по-зле, сегашното.
Това, че всяко анти-мейнстрийм движение първоначално се изражда до "характерни особености", а после тези особености се преливат в мейнстрийма — това го знаем всички. Не е да не сме го виждали досега с очите си.
Какво трябва да се прави също е ясно: "Ако всички са супергерои, логично никой няма да бъде супергерой". Тоест като истински, true хипстъри, имаме само една алтернатива — да нахлузваме тесните панталони, ярките шалчета, очилата с рогови рамки, кецките Converse и прочие хипстърски атрибути и в този вид да се размотаваме из градската среда. И заговорнически да намигаме на "хипстърите". Да бъдем като тях. Да окупираме заведенията им. Да чукаме мацките им (е, това последното в моя случай е неприложимо, защото си имам жена, която обичам, но все пак звучи добре).
Когато се достигне до една критична маса от "хипстъри", цялата тази дивотия ще се срине под тежестта на собствената си масовизация и почти веднага ще излезе от мода. И тогава еротичното бельо ще спре да бъде наричано "хипстърско". Тогава евентуално ще може да се върнем към любимите си (самостоятелно подбрани!) маратонки и анцузите, които не ти правят чатала на желе.
А докато това още не се е случило — борете се!
Публикации
