Cruel intentions

Здравей.

Вчера ми остави телефонния си номер на гърба на един кибрит. В някакъв филм (десет минути се опитвах да си спомня името му) така правеше някаква странична героиня, красива фатална кучка. Безличната ефектност на твоя първи ход ме застави да събера остатъците от хуманността си в кърпа, да я завържа на здрав възел, да окача този възел на голяма пръчка и да го дам на сатаната, минаващ край прозореца. Предизвиквайки вълни в черните локви на хладната вечер, сатаната вървеше по петите на едно момче-първокурсник, чиито очи бяха пълни с отчаяние.

Зная, че няма нищо по-примамливо за теб от сърцето на един циник. Ти смяташ, че повече ти отива червеното като цвят. Не споря. Ти си мислиш, че аз съм лъжица за твоята уста. Не от злоба, а по-скоро от чисто педагогически съображения, имам намерението да те разубедя.

Знам как да се държа с теб. Знам кога трябва внезапно да пристигна, кога да изпратя у вас великолепен букет без бележка, кога за кратко да изчезна, кога да форсирам събитията, кога да спра, кога да проточа малко времето, за да се появи слюнката на предвкусването, а кога и къде да действам мълниеносно и безмилостно, без да те оставям да се опомниш, лишавайки те от дар слово и желание да анализираш. Ще ти кажа именно това, което ти искаш да чуеш, и именно това, което тайно не желаеш. Няма да ти кажа нито дума от това, което са ти казвали другите. В тази игра борбата ще е сериозна.

Тя ще ти се стори завладяваща, защото някъде, с половинката от шестото си чувство ще знаеш, че можеш да я изгубиш. А аз, аз зная, че ще я изгубиш. Не, това не е нещо незначително за мен, иначе не бих се занимавал с теб. Ако картите в ръката ти се подредят сполучливо, ще успееш да ме накараш малко да понервнича, ще примесиш отрова, докато спя, ще ми подариш може би няколко буреносни оргазма, няма да изчезнеш безследно, но никога няма да ме заставиш да страдам така, както ти самата ще страдаш, след като всичко свърши. Ще те препарирам за моята колекция.

"Обикновената" любов, неумолимо движеща се към съвместно водене на домакинството, е занимание за простолюдието. На теб това не ти е интересно, нали така? Иска ти се игра? Дълго не можа да си намериш достоен съперник. Enjoy! Очакват ни много увлекателни рундове. В един момент аз леко ще ти се поддам, за да може минутната победа да разгорещи твоето прекрасно лице, в миг леко ще притисна твоята нежна шия, за да може с първото си затруднено вдишване да почувстваш силата ми - и тя не е шега, малката... после ще те пусна и ще те оставя да си поемеш дъх, а тук пък напълно ще се престоря на повален, ще си представяш в мислите си себе си - Саломе, танцуваща с мъртва глава в ръце, твоите устни ще се отворят в сладка усмивка, и в този миг аз ще нанеса моя coup de grace. Изведнъж ще видиш, че главата ми си е на мястото. Ще съскаш и ще драскаш с нокти… колко бързаш, защо така? Под акомпанимента на шумно тиктакащия часовник и мърморещото радио на съседите-пенсионери ще превъртиш кинолентата обратно към началото и отново и отново ще разглеждаш нашата тривиална, изведнъж изгубила статута си на шедьовър, късометражка, милиметър подир милиметър, кадър по кадър, в търсене на несъществуващия 25 кадър. Ще примесиш сълзите с вкуса на скъп алкохол, ще набереш моя номер, ще успееш да затвориш още преди първото иззвъняване, ще ми напишеш писмо, ще го скъсаш, ще го пръснеш по вятъра, ще споменеш с недобри слова Кирил и Методий, че и мистър Александър Бел, а също така и всички изобретатели на мобилните връзки, SMS и Интернет, ще изпълзиш, ще се свиеш на кълбо в леглото. Сама. Това е.

След известно време ще разбереш, че такива като мен могат да бъдат доменна пещ за претопяване на характери. Остро, за първи път в живота си, ще поискаш да бъдеш с този, който няма да играе с теб, който ще те обича, ще те посреща от работа, ще ти сресва косата преди сън. Ще искаш да избираш с някой мебелите за спалнята…
Най-накрая.

Скучно ми е. Повярвай, много неща бих дал, за да можех да почувствам това, което изпитва сега това момче, което снощи бе изоставено от приятелката си. Някога и аз можех така. Някога имах нещастната си първа любов, разбито сърце, с времето то се срастна, като капка живак, после имаше още една любов, и отново беше болезнено, после още… С всеки следващ път процесът на възстановяване се скъсяваше, размерът на щетите намаляваше. До нула. След това тръгна обратното броене.

Помня всяка от своите жени, всяка от тях беше малка война. Всяка, освен една. Но на теб за нея няма да разказвам - тя ще ти се стори безинтересна.

Обичахме се. Безинтересно, нали? Интересно ти е какво толкова имаше в нея, което няма в теб? Ти хвърли по мен кибрит, тя ми протегна ябълка. Смешно ли е? Тя си отиде от мен. Тя е щастлива сега, с някой друг, а аз съм щастлив, че тя беше с мен…

- Е, какво? Ще играеш ли?