Медийна паника и свинщини

Попаднах при segal на абсолютно гениален текст. Язък, че не ми е хрумнало на мен, но какво да се прави... вдъхновението този път е споходило друг. За мен остава удоволствието да го споделя с вас (в свободен превод):

Пациентът в Зимбабве: Докторе, падат ми ушите.
Лекарят в Зимбабве: Абе това е някаква хуйня! А какво сте правили?
Пациентът: Ебах гъски.
Докторът: Значи имате гъша хуйня!
Пациентът: Благодаря, докторе! (умира)
Докторът (записва в протокола): Пациентът умря от гъша хуйня.
Пресслужбата на Министерството на здравеопазването на Зимбабве: За изминалата седмица в Зимбабве умряха 2500 души от глад, 5400 от отравяне с изгнили банани и един човек от гъша хуйня.
Журналист (записва си): Гъшата хуйня попада в списъка на трите главни причини за смъртност в Зимбабве.
Новинарска агенция: В Зимбабве зачестиха случаите на заболяване от неизлечима гъша хуйня.
ТВ канал: Неизвестно досега заболяване на име "гъша хуйня" покосява населението на Зимбабве. Министерството на здравеопазването на Зимбабве призовава населението да не изпада в паника.
Научно светило А: Да, гъшата хуйня не е известна на науката - и в това е основната й заплаха.
Авиокомпания Congo Air: Прекратяваме всички полети до Зимбабве до приключването на епидемията от гъша хуйня.
Научно светило Б: Властите крият реалните мащаби на катастрофата! Всъщност гъшата хуйня вече е проникнала в Европа - в Амстердам е бил видян кихащ негър с гъска под мишница.
Пресата (публикува снимки на гъски): Врякащите убийци са около нас!
Политик: За справяне с обхваналата света епидемия на гъша хуйня е абсолютно необходимо да бъдат изтребени всички гъски.
Полицията (козирува): Тъй вярно, ще бъде изпълнено.
Собствениците на ферми за гъски: Вие кво, да не сте обезумели? (Красиво се бият с полицията под щракането на светкавиците на пресата)
Пресата: Заговор на собствениците на ферми за гъски застрашава националната сигурност!
Министърът на здравеопазването на Монголия: За спасение на страната от епидемията на гъша хуйня, която вече е достигнала до нашите граници, е абсолютно необходимо да отделим сто милиона долара за оборудване на лаборатории за борба с гъшата хуйня.
Премиер-министърът на Монголия: Вие сте обезумели!
Президентът на Монголия: Премиер-министърът е твърде затънал в финансови машинации, договори с Китай за доставка на хляб и нагло игнорира реалната заплаха за населението на свободолюбива Монголия!
Бившият премиер-министър на Монголия: Нашата партия спешно иска населението да бъде спасено от вируса на гъшата хуйня. В краен случай може и само населението на източна Монголия.
Кандидат за президент на Монголия: Единственият начин да бъде спасена страната е да се прекратят отношенията с загниващия Запад, откъдето тръгна гъшата хуйня, а вместо това трябва да засилим сътрудничеството си с Китай и да се включим в състава му като автономна област. Китай ще ни спаси!
Избирателите на Монголия: Вие сте обезумели!

Подозирам, че продължението следва.

Сега сериозно по въпроса за свинския грип.


Историята прелива от митове, и един от най-очевидните сред тях е, че грипът произлиза от свинете. Реално всички косили човечеството грипове до момента все са идвали през свинете, но от птиците. Още от първата голяма пандемия през 1918 г., трагично известната "Испанка", та до епидемията в Ню Джърси на H1N1 през 1976, всички те стигнали до хората чрез свинете. Същото важи и за Азиатския грип (H2N2) от 1957 г. и Хонконгския (H3N2) от 1968 г. Жертвите от всяка такава пандемия са все по-малко от предишната, заради развитието на медицината междувременно. Така че пандемия може и да има, но това не е птичият грип H5N1, вирулентността е коренно различна, а каквито и да е паники и медийни истерии няма да променят нищо. И не, карантината няма да спре разпространението (хората в инкубационен период могат да минат незабелязани).

Подробно описание и няколко смислени съвета от практикуващ лекар можете да откриете тук (на руски, ако ви трябва превод, отпишете се в коментарите и ще го имате в близко бъдеще). Обобщавам накратко съветите, доколкото за повечето хора те ще са най-важни:

Симптоми на свинския грип (идентични са с тези на всеки друг грип):

• рязко повишение на температурата до 39°С или по-висока


• зачервено гърло


• зачервени очи, затруднено гледане на насочена светлина, главоболие


• болки в ставите и мускулите


• на следващия ден може да се появи суха кашлица


• на третия ден температурата спада до субфебрилна (малко над 37°)


• на 7-10 ден човекът оздравява (ако не възникнат усложнения).

Профилактика:

• Мийте си ръцете преди ядене. След докосване на предмети за обща употреба не си пъхайте пръстите в устата и носа, преди да сте ги измили с топла вода със сапун;
  
• Все пак избягвайте близкия контакт със свине (дори и в зоопарка)


• Отменете пътуванията до Мексико (скоро обаче този съвет няма да бъде актуален, тъй като епидемията бързо ще се разпространи навсякъде).


• Ако сте хванали грип, не търчете по болниците и не ходете на работа! Вместо това си останете вкъщи една седмица. Не излагайте на риск другите.

Лечение:

• Има само един вид лекарствени средства, действащи срещу свинския грип – инхибиторите на невраминидазата от второ (занамивир = Реленца) и трето (озелтамивир = Тамифлу) поколение. Неизбежно ще се появят и устойчиви щамове, но засега препаратите вършат добра работа, особено ако са предписани на контактни хора преди поява на първи симптоми или в първите часове на боледуването.


• Не разчитайте на осцилококцинум, интраназални интерферони, циклоферони, арбидол и прочие популярни пенкилери, безполезни са. Вездесъщият ремантадин също няма да ви свърши работа.


• По време на епидемията за нищо на света не сваляйте температурата с аспирин! Това води до повишен риск от хеморагични усложнения, а има и риск от потенциално смъртоносни усложнения при деца под формата на синдрома на Рей. Температурата можете да сваляте само с производни на парацетамола (панадол, тайленол) или ибупрофен.


• Пийте повече течности (лимоновият сок, шипковата отвара, медът и други популярни бабини лекове тук са без значение, важно е просто да има повече H₂O).


• Ако грипът протича твърде тежко (задъхване, храчене на кръв, спазми и т.н.), викайте Бърза помощ (тел. 150 или евентуално 112). Хората от спешната помощ в повечето случаи са вече инструктирани къде да карат болен с подозрения за свински грип. За София това е Инфекциозна болница.

Предварително уточнявам, че не съм медицинско лице, така че ако има неточности в терминологията в горния превод, приемам всякакви корекции на очевидни грешки, които своевременно ще бъдат внесени в текста.

Издирва се...

По вина на някои девойки-провокаторки от моя блогрол, серията думички, благодарение на които някои посетители се озовават в моите селения, този месец са предимно на полова тематика:

екс на нетрадиционни места
Честно да си кажа, правили са ме на екс на какви ли не места. Вкъщи, у тях, на плажа, веднъж дори във влак по пътя между София и Пловдив. Ама мен ако питаш, от момента, от който вече си на екс, мястото спира да има значение :)

как се прави минет
Постъпкова инструкция ли е нужна? Blowjobs for dummies ще свърши ли работа? Май в майспейс наскоро мярнах и видео-ръководство.

23 март 2009 и одисей
Аха, а после и оди копай. В компанията на Менелай и Дателай (никнейма му е HraniKu4e).

chalga za april 2009
Най-новият хит за месеца: "Давай го по-хард" със специалното участие на Малина, Къпина, Слива и оркестър "Натопорчени зеленчуци".

porno holivud
Абсолютно съм съгласен, напоследък в Холивуд правят същинска порнография. Пусто обаче така и не номинират Питър Норт за "Оскар"...

porno на системи
Ако си на системи, за какво ти е това порно? Ако толкова си го закършил, че да стигнеш до венозно, току-виж ти се разбалансира кръвното...

predlojenie za seks
"kade? u nas ili u vas?"

vmesto vagina
Варианти много, гугълвай за outercourse и радост ще те сполети, о любителю на алтернативния подход :)

zvu4i6 kato neuda4nica
Ю токин ту ми?

антония клизма вагина машина
ъ?

видове устни
Срамни и безсрамни. Също така съществуват и устните на Мара Отварачката, които май са и двете.

да бъде е битие
Аха, а да ти се пие е питие.

да откажем предложение за секс
"Хайде да си останем само приятели"? Не, банално.
"Имам главоболие"? Не, никой няма да се върже.
"Утре имам час при гинеколог"? Не, освен ако имаш и час при проктолог и зъболекар.
"В цикъл съм"? Отпада, по същите причини. Макар че ПМС може и да мине като аргумент.
"Не ме възбуждаш"? Да, май това става.

зарязана съм
Ами то така става, като отказваш предложения за секс. Остави си телефона на мейла горе и мой пратеник ще те навести :)

как да сме интересни на хората
Импровизация, пич. И харизма, благодарение на която можеш да си позволиш да говориш абсолютни глупости с уверен тон. Най-добрият начин да си интересен на жените (предполагам, че именно това те интересува?) е небрежно да си се облегнал на личното си червено порше. Действа безотказно. Изведнъж ставаш супер-интересен за всичко живо, що мърда.

филми свързани с работата на стюардеса
1. Голяма част от продукцията на Vivid;
2. View from the Top (2003), който е по-голяма порнография от точка едно, но това не си го чул от мен.

лили иванова ти дойде
Помощ! Пожарна! Стълбата ви стига ли до моя етаж?

любовно писмо-раздяла
Сори, най-добрата раздяла евър се прави по този начин: http://www.youtube.com/watch?v=hkx1mDcvk6E (мерси за линка, Васи!)

"земля в илюминаторе" изпълнител
Групата се казва "Земляне" (не, няма нищо общо с ТЕЦ "Земляне") и оригинала ще откриеш тук. Има и една пънк-версия, която никак не ме кефи. Пропускам версията, която си тананикам, когато съм на шестата водка и изпълнявам ролята на наземния модул. Тя си е в мое изпълнение, но така и не сколасвам да я запиша.

моя милост гръцки филм
Като ме поканят да участвам в гръцки филм, ти ще си първият, който ще научи. Засега ме канят само за следващия проект на Спилбърг, но упорито отказвам, защото сценарият не струва.

няма да се жениш
Ми да, поне засега нямам намерение. Кой знае, може и да размисля, но ми трябва сериозна причина.

пиърсинг sami
По-добре недей © Део. Да не вземеш да заприличаш на това...

умен мъж
Да? Какво мога да направя за вас?

Чакам следващите, нещо ми подсказва, че няма да закъснеят.

Дар от съдбата

Вчера при вечерната ми разходка попаднах на няколко изхвърлени книги. Една от тях моментално прикова вниманието ми: Емили Дикинсън - "Стихове", 1971, в превод на Цветан Стоянов. По-стара от мен самия книга, която ме разтърси из основи. Не мога да кажа, че харесвам цялата й поезия, но ви подбрах няколко реда от това, което ми стопли душата. Май и поезията трябваше да пиша в списъка на причинителите на душевни оргазми. Всъщност не, твърде рядко чета нещо наистина заслужаващо си...

Ако моженето беше равно на желанието -
критерият би бил неважен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже.

* * *

Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които -
страданията да понамали -

а после да заспи - да спи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре.

* * *

Душата си избира свое общество -
после вратата захлопва.
В нейното божествено мнозинство
недей се вече натрапва.

Тя не се трогва, че от каляската
някой към нея е тичал -
нито, че пред леглото и
император е коленичил.

Аз зная - от цяла просторна нация
тя едного ще посочи -
и ще запуши клапите на вниманието си -
като със плочи.

* * *

Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

* * *

Научихме любовта добре -
буквите - думите - първа глава
от книгата - и откровението -
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас -
видя във другите очи -
светло незнание на дете -
детско незнание - да личи.
Което единият не бе разбрал -
искаше на другият да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта -
и истината - с много страни!

* * *

Животът ми два пъти свърши -
преди да се свърши.
Остава да видя дали вечността
трети път ще ме скърши -

по същия начин - без смисъл -
и без пощада.
В раздялата ние узнаваме рая -
и искаме ада.

* * *

Мнозина от собствената си памет -
биха отлетели веднага -
стига да можеха да летят.
Ще гледат птиците с изненада -
свикнали на кротки същества -
които се носят полека -
как бягат човеци - разтреперани -
от душата на Човека.

Просто гениални илюстрации

Чували ли сте за Нома Бар? Да, и аз. А би трябвало...

Препоръчително четиво за истински мъже

В духа на някои последни постове на Bunny за пениса като враг или приятел...


Гет ит хиър енд лърн ит бай харт.

Както ми се харесва

Щафетите са кофти тръпка. Поемаш ги, тичаш известно време, давайки всичко според силите си, след което ги оставяш на някой друг. Какъв е крайният резултат не знае никой, а за тичащия в момента с щафетата остава да се надява, че не е провалил другите и силите му са стигнали, за да бъде на нивото на останалите състезатели - или по-добър.


Накъде бия? Ами включиха ме в поредната игра тип "предай нататък", този път за "нещата, които ми харесват". И сега съм се озорил какво да отговоря. Защото при мен има една деликатна граница между неща, които просто ми харесват и такива, без които не мога. Да не говорим за още една съвсем различна категория - неща, без които мога, но не искам. Всички те по свой, различен начин ми доставят душевен оргазъм, така че се отказвам да ги класифицирам. Широка славянска душа, какво да се прави

Майната му на колебанието, като ще си ровичкам из душата, ще е тотално. И така:

1: Общуването. Виждам някъде сред публиката ехидни усмивчици - какво общуване, бе човек, не ти ли стигат мейловете, коментарите, туитовете и така нататък? Не бе, пичове, разбирате ли, аз това (не се обиждайте) за общуване въобще не го броя. Общуването за мен означава да отделиш специално време, за да се посветиш изцяло на човека/хората, с който общуваш. Тогава се спира всичко наоколо, компютърът, телевизорът, телефонът и всичко друго, което може да те разсее, се изключва, ако се звъни на вратата, не се отваря... такива работи. И разговори, разговори... в които се разнищва всичко - от прости житейски неща до политика, проблеми, дивотии и какво ли не. Изпитвам истинско удовлетворение от такова общуване, в което хората си стават самодостатъчни, колкото и да са на брой, и се затварят в свой собствен пашкул, изключваш външните хора и обстоятелства. За жалост май напоследък ми се случва твърде рядко, защото повечето близки приятели, с които имах навика така да засядам на чашка и да си говорим прямо и откровено за всичко, или са по чужбините, или се изпожениха и съпрузите/съпругите им не споделят тези ни разбирания, или... се споминаха. Но нали за позитивни неща щяхме да мислим и говорим? Хайде да спра с тази точка, а?

2. Книгите. Времето с хубава книга прави деня ми пълноценен. Отново обаче опираме до проблема с времето - някои житейски обстоятелства ни задължават да отделяме много време в твърде скучни, за сметка на което все пак приемливо платени занимания. Имам особен вкус към психологическа проза с леки сюрреалистични оттенъци. Конкретни автори, които ми действат като душевен афродизиак? Мураками (целия, включително още неиздаваните в БГ неща), Уелбек, Борхес, Фаулз... много са, за да ги изреждам. Другата ми слабост е читавата фантастика, която напоследък се среща изненадващо рядко, така че съм принуден да се придържам най-вече към класиците. А, да, за малко да забравя Стивън Кинг, който ми е любим още от детски години. Ако искате да ви говоря с часове, само подхванете темата за книгите и млъкнете, гарантирам, че разговорът няма да спре в близките 3-4 часа

3. Филмите. В кино или вкъщи на компютъра, няма значение. Далеч по-важни са чисто художествените качества на филма, отколкото качеството на копието. Виж, кофти преводът ме дразни неимоверно. Неведнъж ми се е случвало да спирам диска вкъщи, да редактирам превода от А до Я и отново да го пускам. Общо взето, откак затвориха старите квартални кина, гледам основно вкъщи - просто в молове и "Арена" атмосферата не ме предразполага, а въпреки че "Влайкова" ми е в района, обикновено докато филмът стигне дотам, аз отдавна вече съм го изгледал. Филмите при мен минават през тежка селекция, сравнима най-малкото с подбора на номинации за "Оскар", и много рядко сред тях се промъкват откровени бози; екшъни по идея не гледам (с редки изключения), но си признавам известна склонност към тъповати романтични комедийки. Дори и тогава все пак най-очевидната плява се отсява. Ако филмът не ме затрогне с нещо или провокира към размисъл, значи времето за него е било изгубено.

За един специфичен тип филми за възрастни няма да говоря, всички се сещате какво имам предвид. Там предпочитам кратки сцени, просто не ми е интересно по час и половина да гледам пози и акробатики. Поради тази причина подобен тип кадри се гледат само онлайн, в описания тук режим.

4. За човек, който толкова много мисли и пише за секс, вероятно е странно, че той е едва на четвърто място по важност сред радостите на живота. Какво да се прави, в повечето случаи рядко той се оказва на нивото на предишните три точки Плюс това си падам претенциозен, вече съм го казвал. От мен да знаете, пресищането на младини не води до нищо добро. Не крия, че всъщност секс не съм правил от бая време (и не питайте даже колко! дори да ме изтезавате, няма да научите) - и не чувствам особено липсата му. Все пак още ми е в списъка с важни неща, така че явно не съм престарял

5. Музиката. Не съм чак толкова капризен към стиловете, като изключим някои, които ме дразнят из основи със самото си съществуване. Минал съм през много и различни - от класика през рок, пънк, метъл до транс, хаус и ембиънт, плюс какво ли не още. Нещата са според настроението, в определени моменти мога да изтърпя дори рап, въпреки че в повечето случаи той вече ми идва леко нанагорно Имена на любими групи няма да назовавам - ако някой се интересува, да пита и ще му отговоря с многостраничен списък.

6. Интернет. Звучи твърде неоснователно да е толкова надолу в класирането - като се има предвид, че съм почти по цял ден онлайн - от ранна сутрин до късна вечер. От друга страна, по-голяма част от времето ми онлайн е по служебни въпроси, така че реално ми е трудно да му определя точен приоритет сред нещата, които ми доставят удоволствие. Следя нередовно цяла върволица от блогове, доста повече от официално включените описаните в блогрола ми, периодично прелитам и над topbloglog.com/posts, за да откривам нови звезди на родния небосклон. Фейсбук не тача - и ако не беше една моя добра позната, която ме изкушава от време на време да заглеждам какви ги върши, вероятно въобще нямаше и да имам регистрация там. Писането в собствения блог е малко по-голяма тръпка, но гледам да й отделям време от предвиденото за сън. В същия кюп остават и посещенията на няколко професионални форума, прегледът на всички служебни и лични мейлове (който си е цяла одисея - това са си все пак 50-100 писма дневно без спама), както и периодичното напомняне от някой и друг познат, че пак не съм си пуснал ICQ-то и че така и не съм му дал мой скайп, какъвто съзнателно нямам.

7. Чревоугодничеството. Обичам да си похапвам вкусно (личи ми и по фигурата), както и да придружавам хапването с хубаво вино. Явно има нещо хобитско в мен Вкус имам към определен тип чуждестранна кухня, макар че когато аз самият готвя, обикновено правя дивашки фюжън-експерименти, които по загадъчни начини все пак се оказват успешни. Твърд алкохол пия рядко и не обичам да се напивам сериозно. Макар че са ми казвали, че тогава ставам по-весел, по-разговорчив, по-склонен към танцови изпълнения и по-развратен

8. Много хобита накуп, за които отделям време, когато ми хрумне, и когато ми остане време - все пак по-горните точки са с известен приоритет. Тук попадат фотографията, класическата китара - за която се сещам от дъжд на вятър, шрифтовият, графичен и web дизайн, човъркането на сорсове, скиторенето по морета и баири (не съм кой знае какъв турист, признавам си го веднага!), тенисът, хаотичното дращене по тефтери и безброй други малки неща, които ми доставят удоволствие.

9. Последно, но не и по важност - кучето ми. С него сме отдавна - и понякога си мисля, че май с никой друг не съм имал толкова дълга връзка Уникално, единствено по рода си и незаменимо. Не ми се мисли какво бих правил без него. Вероятно съм адски несправедлив, че го забутвам накрая на списъка, но ако бъда честен, винаги някак си се получава така, че на него отделям внимание след всичко останало.

Сигурно съм пропуснал твърде много неща, но какво да се прави - реално аз харесвам твърде много неща, за да успея да ги изредя всичките. В един момент осъзнах, че животът е поредица от срещи с чудесното, и колкото повече радости можеш да откриеш в него, толкова по-добре. Рано или късно ще дойде мигът на последната равносметка, когато ще се запиташ - а как така не съм забелязал колко прекрасно е едно или друго? Просто при мен това осъзнаване поради определени обстоятелства дойде твърде рано - и сега се опитвам намирам радост почти във всичко. Дзен-погледът към света променя адски много възприятията, да знаете

Предавам нататък щафетата на Краси, Грозната Богиня, Бат' Пеп и Pippi. Разбира се, ако някой има желание да сподели, пък съм го пропуснал, да се чувства поканен.

Признаци на котешката същност

Това си плаче за простичък туит, защото не ми се занимава. Но пък там някак си ще си потъне в потока от съобщения незабелязано, така че все пак ще похабя едно съобщение в блога, за да ви дам шанса да се насладите пълноценно.

За всички котколюбители: ето тук има страхотна подборка от комикси на тема любимия домашен тигър. Цъкайте и се наслаждавайте :)

Утешение

Ох, защо все на мен ми се случва? Кажи ми, защо? Помниш ли Юлето? Тя, между другото, с десет години е по-малка от мен! С десет - чуваш ли?! И вече внучката й се омъжи - разбираш ли?! Внучката! На мен само ми е интересно колко добре така са се породили, че сега тя е с десет години по-млада от мен, а вече внучка й се омъжва? Няма значение. Само аз, нещастницата, никога няма да дочакам внуци. Така и ще си умра - и после ще съжаляваш, ще идваш на гроба ми с идиотските си цветя и ще ми искаш прошка. Е защо на всички децата се устроиха, а само ти така и не си седна на задника и си остана развейпрах. Абе махни от мен тези цветя, не са ми притрябвали. Помниш ли как ти разказвах за Жени? Как каква Жени? Как така не си спомняш? Не те е срам! Ей точно затова си развейпрах. Как може да не помниш Жени? Тя, между другото, преди четири години ни докара от гарата. С нея тогава се бяхме запознали във влака. И какво толкова, че не си бил там! Нали ти разказвах за нея - можеш поне понякога да обръщаш внимание на това, което ти говори родната ти майка! Не, ти не ме обичаш! И не ми се подмазвай и разкарай този идиотски букет. Все едно си дал за него половината си заплата. Не, не го изхвърляй! Как така ще изхвърляш моите цветя? Това си е моят букет - ако искам, сама ще го изхвърля! За какво говорех? А, да, за Жени! А какво беше за Жени... Вечно ме разсейваш, абколютно съм сигурна, че помня какво исках да ти кажа за Жени...

А, да спомних си - нейният син, между другото, от половин година вече има втори син! А и тя е по-млада от мен! И това е, защото нейният син, за разлика от теб, я обича. И й носи не букети, а внуци. Никога няма да дочакам внуци. Така и ще си умра - и няма да има кой и чаша вода да ми даде. Абе махни тази кана - не ми се пие, какво ми я пъхаш под носа? Но между нас казано, нейният син също не е съвсем цвете за мирисане. Толко жени изръшка, че и в Австралия вече не са останали. Да, знам за какво говоря! И всичко това е, защото тази Жени е абсолютна стърчиопашка. Как откъде знам?! Че то на лицето й е написано с огромни букви! Аз какво, да не би да не умея да чета?! Доживях и това, родната си майка да смята за идиотка! Ти си ми добричък, не като нейния син. И не са ми притрябвали такива внуци - най-вероятно на нея ще заприличат. Синът й обикновен инженер, а се смята за някакъв Айнщайн. А как само изглежда... Изобщо да не започвам - плешив, дебел, разноглед - и въпреки това се смята за Ален Делон. И жена му е една - усмихва ти се, любезно така разговаря. Но веднага личи - само да се обърнеш, и нож в гърба ще ти забие! Да не ми доведеш такава вкъщи - не ми трябват такива внуци. Аз нея като я видях на гарата, моментално си помислих - хубаво, че моичкия добре съм го възпитала, такова чудо той няма да ми доведе вкъщи! Жени ми се обажда, преструва се, че се радва да ме чуе. Кани ме да отпразнуваме детето. И се фука, фука... А аз нямам какво да й отвърна - че какво да й кажа? Че не ме обича собственото ми дете? Внуци няма да дочакам. Никой не ме слуша - дума не мога да кажа в собствения си дом! Че и още за идиотка ме смята. Че аз, между другото, по лицето на всеки всичко веднага прочитам. Когато очите на едно лице гледат на различни страни - какво добро можеш да прочетеш? Тя ми казва колко се радва, че ще седи с внука. Разбира се, те сега ще й оставят детето, а те самите ще се помъкнат по чужбините. А тя, между другото, още си е съвсем млада. За какво й е да седи от сутрин до вечер и пелени да сменя? Така се получава - гледаш ги, гледаш ги, а после - на ти, мамо, детето, а ние, разбираш ли, понеже сме млади - иска ни се да се позабавляваме. Само си въобразявате, че майките ви са старици някакви, а нас още си ни бива! Животът ни тепърва сега започва. Ама не - пробутват ни всичките си деца, правят от майките бавачки и чистачки. А после, като мама умре, ходят на гроба със своите дечица и се извиняват! За какво ще се извиняваш тогава? Това е, докарвате ги до гроба. Не така се прави, мамо, ами онака! Не се и надявай, въобще няма от сутрин до вечер да сменям пелени и да мия подове! Аз за какво толкова добре съм те отгледала?! По цели нощи не съм спала! А ти имаш ли представа колко е болезнено раждането?! Само дето не се побърках. И за какво е всичко това? За да седя сега с пеленките? Аз съм си отседяла моето. Горката Жени - като й се изсипе всичко това на главата, няма и да се усети откъде й е дошло. А се преструва, че се радва, смее се. Когато обаче остане сама, нощем плаче. Разбира се, че плаче! Сигурна съм. Е няма да ми го каже, че плаче - та се преструва! Не ми трябват никакви внуци, нищо не ми трябва. Като не обичаш родната си майка, кажи си го. И ми дай букета - ще го поставя във ваза. Това ми е единственото утешение...

There is a spoon...

http://www.imdb.com/title/tt1301160/

Някои убийства траят само няколко секунди.
Други могат да се случват в продължение на няколко минути или дори часове.
Това убийство продължава години.

Според мен това е НАЙ-ВЕЛИКОТО ВИДЕО, КОЕТО СЪМ ВИЖДАЛ ДОСЕГА В ИНТЕРНЕТ.

United States of Vespuccia

Мамка му, лъгали са ни в училище. Америка въобще не е кръстена на Веспучи!

Нови страни и континенти никога не са били наричани на малкото име на някого, а само на фамилии. А Америка носи името на богат търговец от Бристъл — Ричард Америк!


Америк е финансирал втората експедиция на Джон Кабът, който през май 1497 с кораба си "Матю" е достигнал бреговете на Лабрадор и е бил първият европеец, стъпил на американска земя — 2 години преди Веспучи. Той е и първият, съставил карта на крайбрежието на Северна Америка (в която впрочем въобще Веспучи не е и стъпвал, само в Южна...). И така се появил следният запис в чест на основния спомоществовател на експедицията: "… в деня на св. Йоан Кръстител (24 юни 1497 г.) от търговци от Бристъл бе открита земята Америка…"

10 Items or Less

Още вчера мислех да пиша за този филм, но се отплеснах по независещи от мен причини в досадни лични размисли. Не че те по своему не бяха повлияни в голяма степен от това малко съкровище, наречено "10 неща или по-малко". Повечето неща за ролите в живота като че ли ги казах още тогава, така че сега ще се опитам като никога да съм сбит (и естествено няма да успея! ). После ще отделя и няколко минутки на два по-слаби филма, които имах неблагоразумието да гледам един след друг. Но за това - накрая (ей, не превъртайте, знам ви аз!).

Малък филм, не твърде далеч от клишетата, но топъл, сърдечен и брилянтно изигран - това са първите мисли, които идват в главата ми при споменаването на 10 Items or Less. Режисьорът май не е известен с нищо значимо освен с "Градът на ангелите", който обаче мен не ме грабна кой знае колко (нямам въобще думи за издънката, наречена "Лемъни Сникет"), така че бях на ръба да прескоча написания и заснет от него независим малък филм. И след това щях да съжалявам в огромна степен - това е един от малкото филми, които с чиста съвест бих определил като шедьоври. Всичко в него е изпипано и балансирано перфектно - от изпълненията на двамата актьори до операторската работа, диалозите, сюжета - просто колкото и усърдно да търсите, няма да намерите слабо място.


Не че всъщност съм очаквал нещо различно, когато в главната роля е Морган Фрийман. Всъщност той просто е на обичайното си недостижимо ниво, в познато амплоа, което владее до съвършенство - ролята на мъдрия стар човек, който е видял много и се е оттеглил, наблюдавайки света отстрани. Конкретика за сюжета няма как да ви дам - той така или иначе не е решаващ; единственото, което е достатъчно да знаете, е че голям актьор отива на проучване за евентуален бъдещ филм, в който не знае дали ще приеме да участва. След това бива изоставен там, завързва разговор с касиерката... и в общи линии останалото вече не е кой знае колко важно.


Същинската и най-хубава част от филма е между редовете, и в убедителната игра на Фрийман и Паз Вега, и в диалозите. Човешки, топли и дълбоко психологически. В узряването на един характер, смачкан от реалността, и в истинското общуване между двама души, което така рядко се случва в реалността. Крайният резултат, макар и напълно очакван, все пак изглежда като същинско откровение - грозното пате може и да не се е превърнало напълно в лебед, но вече знае към какво се стреми. И каква роля в живота вижда за себе си.


Филмът е опростена квинтесенция на личното израстване - далеч извън контекста на безбройните книги по темата. Фрийман заема позата на леко ироничен към себе си наставник, който води сродната душа към мъдростта, знаейки, че след това тя ще поеме по своя път и повече никога няма да се срещнат отново. Същевременно той си позволява да обиграва практически всички клишета, които сме свикнали да очакваме от образа на холивудските актьори, което прави изпълнението му безценно. Особено удоволствие правят моментите, когато той открива сред видеокасетите в магазина посредствените екшъни, заради участието в които повечето хора го разпознават. Лицето му в този миг изразява толкова много неща, че не мога да ги опиша в един ред... това просто трябва да се види (знам, звучи като клише, но си е истина).


Паз Вега помня от "Сексът и Лусия", но тук виждам съвсем различна нейна страна - и зачатъкът на огромен актьорски талант, надминаващ този на други испаноезични актриси от висшата лига (Пенелопе Крус, Салма Хайек и други подобни). Тя играе на нивото на Фрийман, макар че личи директно как той съвсем леко води, точно като учител ръководи талантлива ученичка. Усещането е като за висша актьорска школа от класата на Страсбърг, която обаче и двамата отдавна са завършили с отличие и сега просто се забавляват - без особени претенции за художественост. Именно тази непретенциозност и простота на филма на моменти звучи леко подвеждащо. Има и мигове на плъзгане по повърхността и очевидни гегове, но те не натежават и изглеждат напълно на място.


Не мога да опиша усещането от филма, то е неописуемо постмодерно - голям актьор играе в малък филм, изпълнявайки ролята на голям актьор, играещ в малък филм. Вероятно бихме могли да продължим с зациклянето в този затворен кръг, но няма смисъл. Филмът е пълен с отправки към самия себе си и се затваря сам в себе си като матрьошка, при отварянето на всяка от обвивките отдолу се крие още нещо. Археологията на заложените вътре намеци, ирония и отправки към популярни киноклишета е отделно занимание за напреднали, с което няма да губя времето ви. С една дума - ако все още сте способни на поне малко емоция и не сте отгледали в себе си завършен циник, този малък шедьовър би трябвало да ви спечели напълно.

Сега по две думи за двата други филма, на които нямам намерение да отделям особено внимание. Не че въобще не го заслужават, но няма как да засенчат впечатлението от филма, за който писах преди малко.

"2 дни в Париж" е странно творение на Жюли Делпи, опитващо се да обиграва обърканите взаимоотношения на вече умерено поомръзнала си двойка, съчетани с езиковата бариера на чуждата страна - и чуждите нрави. По-голямата част от сюжета се крепи на откровено банални (често и вулгарни) гегове, които от един момент нататък започват да предизвикват откровен дискомфорт. С това не искам да кажа, че филмът е провал; цялостният му замисъл е по-дълбок, просто почти всичко преди много убедителния финал е предвидено за определен тип зрители, за които "Американски пай" е върхът на комедийното майсторство (no offense). Финалният монолог (за малко да напиша "моноБлог" ) обобщава всичко, което си заслужава да бъде видяно в филма, ако търсите смисъла. За останалите е налице подсмихване и изчервяване по най-различни поводи на ръба на вулгарността.


Не мога да кажа, че съжалявам за гледането, но... режисьорският дебют на Делпи е твърде неравен, особено в сценарно отношение, и резултатът в крайна сметка е спорен. Диалозите са достатъчно иронични и хапливи, но все пак сюжетът е твърде неубедителен и преувеличен; актьорските изпълнения, макар и добри, просто го удържат от това да се срине до пълен провал. Това, което спасява филма, е чисто битовият му дух, усещането, че воайорски наблюдаваш съседите; много от двойките с по-дълъг стаж ще се разпознаят в някои от моментите, а окончателният монолог наистина обобщава (макар и в леко наставнически дух) реалността такава, каквато и аз си я спомням отпреди девет години...

"Моите боровинкови нощи"... Не знам как да подходя. От една страна, филмът е направен красив и захаросан до степен на човек да му призлее; усещането е точно като от преяждане със сладкиши. Зад това се крие сравнително простичка история за нещастни любови, поднесена чрез символичните връзки с ключове, оказали се в сърцевината на сюжета. За моя изненада актьорските изпълнения не бяха нещо особено (изобщо не ми се говори за Нора Джоунс, въпреки че това й е кинодебют, така че би трябвало да бъда опростителен). Цялостното усещане от филма на Кар-Вай е за фалш, който допълнително се подсилва от меко казано неубедителния сюжет. Няма мотивация, няма обяснение, има само емоция. Предполагам - всъщност не, вече знам! - че част от читателите ми от нежния пол изпадат във възхита от подобен подход, и очевидно филмът е правен именно за тях. При мен просто това не сработва - личат белите конци, с които е скърпена историята; твърде голяма част от филма само косвено е свързана с основната идея.


Дори да имаше невероятна химия между Джъд Лоу и Нора Джоунс, в огромната част от филма те са твърде далеч един от друг и това е изключително похабяване на потенциал. Мотивацията на героинята да замине и да работи къде ли не е меко казано абсурдна; диалозите, макар и добри, се крепят някъде на ръба на очевидното; а актьорското лустро във всеки кадър, макар и много красиво, дразни неописуемо. Не искам да търся още, сигурен съм, че ще намеря още слабости, които ще ме подразнят; при гледането му моят bullshit filter просто се задейства рефлекторно. Единственият наистина убедителен персонаж е алкохоликът Арни, за щастие на него е отпуснато достатъчно време в кадър. Останалите герои са твърде вторични, особено ролята на Натали Портман. Общо взето, маниерът на разказ не е лош, но разчита прекалено много на желанието на зрителя да бъде манипулиран; и когато го прави, това не се получава естествено.


С една дума, My Blueberry Nights е преди всичко женски филм, така че ако търсите нещо повече от красиви сцени, чаровни актьори, емоция, любов и романтика, стойте настрана. Логиката тук е противопоказана, не търсете и някакъв реално впечатляващ (или още повече, свързан!) сценарий или поне блестящи фрази, които да останат в историята. Има все пак някаква цялостна емоция под повърхността, което въздейства и след гледането, но цялостното впечатление е за разочарование. Което ме учудва искрено: Кар-Вай иначе е кадърен режисьор, а ми е чудно как са успели да постигнат това да накарат Джъд Лоу да играе зле. Все си мисля, че ако цялата история не се развиваше на американска земя, а в родните му азиатски реалии, при това без звездни напъни, всичко щеше да звучи по-убедително. Не знам, иска ми се да не виня нито актьорите, нито режисьора, но резултатът е блед и абсолютно неубедителен.