"Миналото": анализ

А за останалите, добре дошли отново (c) :) Време е да ви споделя моите впечатления.

Филмът е невероятно добър. Най-вече заради това, че събира на едно място практически всички възможни класически грешки, които може да направи човек, решил да прекъсне дълготрайни отношения и да започне начисто. Тук имаме налице чудесен паноптикум на всякакви извращения във взаимоотношенията, който за професионални психолози би осигурил работа за години занапред. Не ми стигат силите да опиша всичко, което ще откриете вътре - от банални характеропатии до хипертрофирана зависимост от другия.

Както ще видите към края, надежда за промяна към по-добро няма, но пък за зрителя остава съмнителното удоволствие да присъства на класическа демонстративна аутопсия. Въоръжете се със здрави нерви и се постарайте да овладеете погнусата си, защото това, което ще видите като ракови образувания в отношенията, определено няма да звучи позитивно и със сигурност няма да бъде приятна гледка.

Има една фраза в филма, която в голяма степен обобщава семейната ситуация на главния герой - "Беше тийнейджърска връзка, която се проточи по-дълго, отколкото трябваше". Какво да кажем - 12 години брак. 12 години! Не изглежда като игра. Какво обаче има в тази връзка? Има ли любов на София към Римини? Категорично не - налице е любов към самата нея в ролята на съпруга, даже се изкушавам да кажа, че любовта е към самите отношения, без значение с кого конкретно са те, заради възможността да се себереализира в тях и да ги насочва в предпочитаната от нея посока. Дали обаче въобще е имало любов? По някои кадри в последните минути на филма все повече се убеждавам, че надали въобще такава е съществувала.

Отношението на София към връзката й с Римини е сходно на това на побъркан скулптор, който цял живот работи по първата си скулптура и непрекъснато я преправя, за да не се налага да прави каквото и да е друго. Когато вече всичко е изпито до дъно, желаните признания от партньора са получени и дори запечатани на лента (която в деня на раздялата се гледа публично!), когато двамата са минали през всичко - див секс, скандали, помирявания, съвместен живот и какво ли не друго...

остава да минат през още едно - раздялата. Която не е край, а "част от любовната връзка", която е част от завършената творба на отношенията, такива, каквито се опитва София да ги извае, за да усети собствената си значимост.

Най-доброто решение за екс-съпруга би било в тази ситуация да изчезне колкото може по-далеч и да промени изцяло живота си, да започне съвсем начисто, прекратявайки целия този маразъм от самото начало. Вместо това той допуска, даже на моменти избира да остави труповете от миналото да го преследват и да нахлуват като зомби в изграждащия се нов негов живот. Вместо да остави миналото да изгние някъде далеч, той позволява то да присъства - къде по-незримо, къде направо видимо - в неговия свят.

За самата София може да се каже много - и най-важното в случая е, че тя, ако бъде откъсната от отношенията си с Римини, реално започва да става направо невидима, несъществуваща. Тя съществува единствено заради и чрез тази връзка, която е целият й живот - което няма как да не ви накара да си зададете въпроса: а защо въобще някога Римини я е обичал? Ето въпросът за сто хиляди, който няма как да има отговор. Логично, когато Него го няма в живота й, бъдещето й е предопределено - тя ще търси негови подобия - и естествено ще се разочарова от тях. Поредната класическа грешка - след раздялата с това, което смяташ за "истинско", защо ти е да търсиш негови копия? Само за да се убедиш колко по-добро е това, което вече си изгубил?

София е перфектен образец за жена, опитваща се да се реализира в житейски план единствено във взаимоотношенията, възприемайки това като единствена своя функция. До какви катастрофални последици води подобно отношение, мисля, че е ясно на всички - просто няма смисъл да навлизам в темата. А що се отнася до причините за този възглед на София за живота, мъжете и отношенията... ами те са са загатнати в едно откровение на майка й пред Римини, направено в болницата много години след раздялата. Не искам да ви развалям шока да го чуете лично, така че няма да ви разкрия какво точно казва тя, но... крушата не пада далеч от дървото.

Какво да кажем за самия Римини? Жертва на обстоятелствата ли е? Абсолютно не. Всичко, което се случва в живота му, е изцяло плод на негови действия - или бездействия. Не можем да кажем, че за всичко е виновна София - той винаги има шанс да избере друг път, но не го прави. Започва първата си връзка след раздялата изцяло на база взаимни страдания и комплекси, без въобще да е затворил за себе си страницата на досегашния си живот. Спорно е въобще доколко той е способен да се промени, но едно е ясно - при такова начало на отношенията, краят е предопределен. Тя е патологично ревнива, той - твърде слаб, така че краят е въпрос само на време.

Следващата връзка на Римини обаче е просто дар от небесата - с зрял, нормален човек, жена с огромно достойнство и безупречна във всяко отношение (дори и в начина, по който поставя чертата на отношенията си с него). Тя не само че му ражда син, но и го подкрепя безпрекословно, дори когато той започва да губи паметта си и вече не може да работи като преводач. Ако търсим в филма сцена на любов, безспорно най-искреният и емоционален миг е една тайно споделена целувка между двамата зад кулисите, която надминава по емоционален заряд изобилното и сластно чукане, което присъства в голямата част от филма.

Как свършва тази връзка, просто не ми се говори. Не само заради спойлърите - но най-вече заради избора, който Римини прави в повратния момент. Той сам позволява всичко да се случи, дори не можем да кажем, че това се дължи на някаква наивност или инфантилност. Едно погрешно решение в неправилния момент е достатъчно, за да стартира цяло цунами от събития. И причината е изцяло в него, в собствените му разбирания и възприятия за света и жените, в неспособността му да тръгне по избрания път и да се придържа към него.

С една дума, филмът е велик. Адът на извратените взаимоотношения е показан с такива детайли, че на моменти оставя направо болезнени усещания. Налага се обаче да изтърпите болката - за да си зададете въпроса, дали всъщност нещо подобно не се крие някъде дълбоко във вас?

TinyXP sucks big time

За малко да угробя окончателно XP, който се принудих да си инсталирам, за да използвам безжичния Интернет. В продължение на почти две седмици търпях периодични сини екрани с BAD_POOL_HANDLER заради някакви тъпи драйвери, писани с левия крак от тайвански некадърници. Имам смътна представа как и кога съм ги качил, доколкото се сещам, заради FM радио-картата Aztech, с която повечето програми за слушане на радио не бачкат. Аз принципно не съм капризен, ама като съм свикнал да правя всичко с клавиатурни комбинации...

Някой път би трябвало да направя сравнителен анализ на радио-софтуера, но, честно казано, почти няма читави програми. А когато пробваш пет-шест поред, а радиокартата иска директен достъп до определен порт, тъпите програмисти прибягват до подобни дивотии, писани на коляно от някой с дръпнати очички, който ако го пипна, ще го обеся на мачтата без право на помилване. В крайна сметка се оказа, че Axife FM Player е най-доброто, при това във версията Lite - защото не те товари с допълнителни ненужни екстри (от рода на перманентен запис, използващ Wave-Out изхода на звуковия миксер, който обикновено държа на Mute).

Та слава богу, че откопах в Интернет упоменаване на Driver Verifier и разкарах проклетия HWPORT.SYS, та вече ми е мирна главата. Но не в това беше въпросът - покрай главоболията си констатирах, че тези, които са правили т.нар. TinyXP, са били пълни некадърници. Някои от проблемите с тях преодолях, с други още си блъскам главата - например ODBC. Нормално за такива не ми дреме, ама пустият му Agnitum Outpost си прави логовете в база данни, и при всяко стартиране ми врещи, че копието ми на ODBC трябвало да се преинсталира. На нормален XP всичко си е наред. Опитах ръчно да качвам M$ MDAC, вече имам някаква поддръжка на ODBC, но тя включва драйвери само за... Oracle. Как да настроя останалите драйвери, които ръчно изкопах в Интернет, още не съм разбрал. Така че при всяко стартиране натискам проклетото бутонче и псувам.



Що качвам отделен файъруол ли? Ми щото създателите на TinyXP са разчистили и M$ файъруола, що. А що си качвам гуано като TinyXP? Е тука вече сте прави, нямам оправдание, освен че нямам никакво дисково пространство. А и при 566 MHz дори и с TinyXP периодично процесорът се натоварва на 100 процента, най-вече при зареждане на Flash реклами, които може и да не ща, ама още не съм измислил как да ги разкарам (ловецът на попъпи не ги лови).

Ако тръгна да изреждам какво още отсъства в TinyXP, ще се получи няколкостраничен списък. Поддръжка на софтуер за предишни версии на Windows, та дори и конзолни програми като ping и trace... като са оптимизирали, са се позабравили. Да ги... в оптимизаторите. Е, поне наистина е стабилен, ако не качваш говняни програми. Замислям се дали да не си кача цял XP, ама пък не ми се иска всички къстомизации, дето съм правил, да отидат на кино, така че ще си стоя с тази версия засега.

Японско народно творчество

Eто тук попаднах на наистина потресаващ клип. Това е японската народна песен "Оoedo no hikeshi", което в превод означава "Когато сухият лист пада върху водата от короната на величествения клен, това означава, че рибарите в подножието на Фуджи вече варят своя обяд - и димът от него се стеле над водата на битието".

Да, това е много простичка и сравнително традиционна песен, но се вслушайте в тази мелодия - в нея като в огледало се отразява величествена древна култура.

Три месеца мълчание

Понякога като че ли прекалено се автоцензурирам. Все си мисля, че имам какво да кажа, после започвам да се колебая, накрая си казвам: "е, какво пък толкова ново е това" и зарязвам. Обикновено точно когато идеята е на път да изкристализира, просто нямам времето да я запиша.

Нова година, нов късмет. Доколкото вече си имам от месец Инет вкъщи, крайно време е да позарежа мързела и да напиша нещо, че губя тренинг. От писане на новини за телефони чувствам вече, че започвам да затъпявам.

Празниците са нещо противно. Изведнъж ти се приисква да бъдеш с някой, да си поговориш с някой, ако не друго, някой да се сети за теб. Защо го казвам ли? Ами защото много ми се насъбра. Първо преди месец ни изселиха от офиса и ни пратиха да си пишем от къщи. Е, поне при същата заплата, което при количествата сняг в момента си е направо бонус. Да, обаче социалните ми контакти, които и преди не бяха особено чести, сега вече практически спаднаха на нула.

ICQ-то е включено, когато се сетя, да го държа непрекъснато online просто не ми се занимава, плюс това тъпият шеф беше организирал нещата така, че всички фирмени разговори да се правят по Jabber през вътрешен сървър (с вътрешен IP адрес, естествено, админ да си в подобна фирма си е диагноза). Сега всичките ми Jabber контакти с колеги са неактивни, имам само едно ICQ на колежка, която дори не харесвам особено, и няколко телефонни номера, за които не мога да събера смелост да звънна. И това ако не е изолация...

Преди около месец, като ходих да пазарувам в ФФ, попаднах неочаквано на момиче, който не бях виждал може би 6-7 години. За тези години й бутнаха малката (не особено) спретната къщурка с две липи (какви ти липи, бре, други дървета бяха) отпред и вдигнаха спретнато блокче. С номера на апартаментите на звънците. Иди я търси, ако си нямаш работа. И ето че попадам на нея - тя е пред мен на опашката на касата. Поздравяваме се, завързваме кратък разговор. Тя нищо не казва за себе си, само пита какво става с мен. Опитвам се да науча актуален телефон, тя без връзка казва, че живее в съседство. Което много добре зная. И тя знае, че го зная. Иска да й кажа моя мейл, издиктувам й го, и тя се изнизва буквално след секунди, заявявайки, че няма време сега, но непременно ще ми пише.

Да обяснявам ли, че тя не ми е писала и ред? Да, Мила, ако четеш това, в което се съмнявам, само едно искам да попитам: защо тъй, бре? Ако не искаш да пишеш, говориш и така нататък - добре, ама защо обещаваш?

Накрая се сетих, че Интернет е широк, и я потърсих онлайн в указателя на БТК (за него ще си разправяме някой друг път, че са го осрали просто неописуемо, но хайде това - не сега, че ще побеснея). Рекох си, може пък да се забравила, или да е сбъркала мейла... Ех, самозалъгване, самозалъгване. Извадих писалката, написах за първи път с ръката си нещо от няколко години насам. Добавих визитка с мейла и телефона. Не събрах смелост да звънна на номера, който вече зная, рекох си - ако не е писала, може пък да си има причини. Аз да бях, щях поне от любезност да отвърна с картичка, ако ми пишат. В крайна сметка, не хапя, я! Нищо подобно - след празниците мейлът ми все така е пълен само със спам - преимуществено прес-рилийзи, които дори вече нямат връзка с това, за което пиша.

Най-добрите ми приятели не се обаждат. С единия се чух преди около година, другия не съм го чувал поне от 3 години. Приятели ли? А, да, за малко да забравя, първия го видях наскоро в новата му кола - и разбрах, че продава старата. Това ни беше разговорът, след като не сме се засичали близо година. Не знам - може би хората просто нямат нужда да общуват, или успяват някак да се впишат в своя среда - и аз оставам извън нея. Във всеки случай констатирам, че единственият човек, с който говоря напоследък, е майка ми. И, бога ми, това е зверски уморителен диалог...

Чувствам се като някакъв съвременен отшелник, затворен в пещера на края на света. На купони не ми се ходи, чувствам се вече стар за такива неща, все пак прехвърлих 30-те. Просто ми се иска да си поговоря с някого - ей тъй, простичко, на четири очи, не да купонясвам. И не, не съм тръгнал да засипвам другите с проблемите си... Толкова ли е отмряла нуждата от общуване очи в очи? Или просто хората, като не те виждат, те забравят?

Много депресиращ пост излезе, надявам се да не съм отчаял още някой. Обадете се на някой приятел, може пък той точно от това да има нужда в момента.

За бога, братя, не купувайте

Вероятно малцина останахме, които още помнят тази сакраментална фраза, произнесена в началото на прехода от премиера тогава Димитър Попов. Тогава тя беше изключително уместна, доколкото цареше същата вълна от спекула, каквато виждаме в момента. Странното е, че в първите дни след влизането в ЕС всички някак очакваха драстичен скок на цените на стоките, а това не се случи. Въздъхнахме с облекчение. Явно ще да сме прибързали, защото няколко месеца по-късно си го получихме тъпкано.

Проблемът е, че по времето на Попов ние още не бяхме дотолкова консумативно ориентирани. Бяхме си девствени в пазарно отношение жители на екс-соц страна, така че имаше нещо като култура на въздържанието от потребление. Накъде бия ли? Ами простичко ще си го кажа - мога да разбера учителите и лекарите, че искат повишение на заплатите си. Не мога обаче да проумея откъде накъде и таксиджиите изведнъж решиха, че цената им трябва да скочи двойно.


Не би и трябвало да ме интересува, доколкото аз за последен път съм се качвал на такси преди 8 години (в центъра просто е по-удобно да се ходи пеша, а и никой не е отменял градския транспорт, нали?). Вероятно не бих се и занимавал с абсурдните цени, които те поискаха, ако смятах, че ще се намерят достатъчно хора, които като мен да си кажат: еми добре, нека те да си вдигат цените, ние пък няма да се возим в такситата им! Да, ама няма вероятност да стане такова нещо. Защото и при нас вече се завъди т.нар. "култура на потребление", така че дори и да е скъпо, за тези, които могат да си го позволят, бълха ги ухапала за това увеличение. Подобен призив в наши дни е обречен на пълен провал. Ето защо цените никога няма да паднат сами...

Още нещо чух тези дни, от което окончателно ме втресе. Безработен германец успя да ни осъди да му плащаме социалната помощ в размера й от Германия (570 евро месечно!). С тези пари тук той може да си живее най-малкото като "средна класа". Като човек, бил безработен достатъчно дълго, имам доста ясна представа колко получава безработният в БГ (при това цитираният немец живее във Враца, където цените са осезаемо по-евтини от София). Не че не съм съзнавал, че 40 евро месечно не са пари (на мен толкова ми беше обезщетението в продължение на 9 месеца, а после аут от трудовата борса - на улицата), но си мислех, че поне при безработните има някаква справедливост...

Лично аз в момента едва се оправям, работейки на две места и получавайки от едното 200 евро заплата (плюс около 70 евро хонорари от второто място). И аз буквално си скъсвам г*** от работа, за да ги получа. А това немско пишлеме ще ги взима, без да си мръдне пръста?! Любопитно и за него ли важат думите на Масларова, че получаващите социални помощи трябва да си ги заслужат, и ако важат, любопитно какво трябва да направи, за да оправдае тези 570 евро? Остава да ми кажат, че те му се отпускат безсрочно, и направо си мисля да отида в Германия, да си взема гражданство и после, връщайки се тук, да се обявя за безработен германец...

Предлагам в рамките на пакет социални мерки за бедстващите безработни германци обезщетенията им за безработица да се отпускат доживотно, ежегодно да се индексират по "златното правило" и така нататък. Извинете за сарказма (тук би трябвало да има емотикона за "горчива усмивка")...

Позитивна нотка: снощи изгледах френския Безценно ("Hors de Prix") и съм много доволен. Леко плосък като сюжет, но съвестно изигран, достатъчно забавен и въпреки развалящия всичко финал много приятен филм за семейно потребление. В подробности около сюжета няма да се впускам, достатъчно е да кажа, че Одри Тоту си е свършила работата почти перфектно. Особено блестящи са моментите, когато тя си чупи часовника, виждайки какво е постигнала със счупването на неговия... А моментът, когато тя се опитва да го учи как да съблазнява други, е просто възхитителен.

Разбира се, българският превод на филма е откровено слаб (субтитърът, разпространяван в Интернет, си е правен от английски и това личи от някои груби грешки от типа "не мога да си помогна да те гледам" [I cannot help myself]). Но във всеки случай, ако ви харесва забавно френско кино, което не се гради на простовати гегове в стил Бен Стилър, или ако търсите какво да пуснете за гледане с гаджето, филмът е просто чудесен.