Колко подобни истории съм чувал? Симпатичен, умен, изкарва добри пари, в леглото привидно всичко е наред. Или красива, от добро семейство, грижовна, интелигентна, дори доста умна, прави мусака и чудесни свирки. Тоест е на хартия всичко е перфектно - прекрасен вариант за сериозни отношения и може би нещо повече, но все пак нещо не е както трябва.
На тези думи моите приятели обикновено замлъкват, осъзнавайки колко глупаво звучат. И наистина, питам се аз, какво не им достига? В края на краищата преди срещата с това ново име, с месеци, ако не и с години са разправяли как всички наоколо са тъпанари и пълни задници, и че е почти невъзможно да срещнеш нормални хора в наши дни. И ето изведнъж, насреща има хубаво и свястно момче / момиче, с повечето желани плюсове.
Всеки си има свой собствен списък от изисквания към бъдещия си избраник или избраница. Всички тези "стегнат задник, дълга шия и мускулести рамене", и други задължителни параметри. Списъкът се актуализира с всеки нов човек, който допускаме в живота си, макар и само за кратко. Като опциите при покупка на автомобил - ако предишният ти автомобил е имал подгряване на волана и вентилация на седалките, в следващия те също трябва да присъстват, иначе все едно си направил стъпка назад. Но би било добре, ако се добавят нови екстри, в противен случай няма прогрес. А закъде сме без прогрес?
Та така е и с хората. Опитът ни дава безценна колекция от нездрави изисквания към бъдещия човек до нас. Като погледнем назад, от всички предишни изстискваме само това, което сме харесвали в тях, от всеки по нещо, и всички тези бонуси задължително се очакват в следващия, но вече в съвкупност. Без минуси, естествено. Опитвайки се да подходим трезвомислещо към въпроса за избора, искаме за себе си в следващия епизод само най-доброто. Не може да се сваля летвата, така де.
И се получава, че ако преди са били достатъчни красива усмивка и чувство за хумор, то с годините се добавят още много нови неща. Твърде много. Една от бившите е имала ненадминат музикален вкус? Страхотно, влиза в списъка. Друга е била самостоятелна, с добра кариера, умеела е чудесно да прави масаж? Хайде и това в списъка. Още една, със супер стройна фигура и дълги крака, умееща и обичаща да се поддържа? Прекалено е хубаво, за да може следващия път да се мине без това.
Може би затова и ни е толкова трудно да срещнем или дори да забележим някой наистина заслужаващ си, заради такива идиотски списъци в главите ни?
Но тъпото тук е друго. Убедени сме, че избираме с ума си, паникуваме заради скъпоценни колекции от завишени очаквания, самоубеждаваме се, че с възрастта най-накрая сме осъзнали това, което искаме и заслужаваме, и че сме се научили да уважаваме себе си. Но всъщност това просто не сработва. Никога не сработва. А примерите на приятели, които не разбират какво не му е наред на поредния нов човек, ясно го показват. Особено когато този човек наистина е покрил повечето от точките в списъка. Но я няма тръпката, и това е всичко. Шибана химия.
В резултат на това всички такива отношения неизменно се превръщат в нещо дълбоко извратено, независимо колко обещаващо е изглеждало в началото. Сценарият е еднакъв винаги и навсякъде. Първо се появяват първите леки нотки на съмнение: абе наистина ли това е правилният човек? Че нещо изведнъж виждаш в него твърде много неприятни минуси. Нищо фатално, естествено, но горчивият привкус започва да се трупа. Странното е, че в този момент никой не осъзнава, че ако човекът наистина е твоят, ако това е истинско чувство, тогава всички подобни недостатъци в началото би трябвало да ти изглеждат просто като мили странности, или дори плюсове.
Съмненията скоро прерастват в открито раздразнение, във все по-открити упреци по всякакви незначителни поводи. И точно тогава тези списъци излизат на бял свят. Колкото и да си заслужава реално човекът, по отделни параграфи той просто не пасва, и тези точки от списъка неочаквано за всички се оказват супер критични за щастливия съвместен живот. В края на краищата, не бива да се сваля летвата. На всички искрено им се иска тези минуси да не съществуваха. Струва им се, че ако този нов човек започне да прави всичко, което е правил наистина обичаният бивш, то ще успеят да обикнат и този. И се започват нови упреци, и човекът се старае, но усещането не се променя, напротив, нещата изглеждат още по-фалшиво.
Човекът, отхвърлян по толкова методичен и директен начин, или бързо разбира всичко и си тръгва, или обратното — затъва и се влюбва още по-силно, и от това става още по-дразнещ. Колкото повече се старае, толкова повече изисквания изникват към него. Като някакъв вътрешен самосаботаж, се заемаш да провериш кога най-накрая ще се пречупи, за да можеш да му кажеш спокойно в очите: ето, виждаш ли какво се оказа — не вълшебник, а въздух под налягане, разказвач на празни приказки.
Всички претенции и упреци са истински в момента, в който ги изричаш. Никой не измисля такива неща умишлено, всичко се получава напълно автоматично. И причината, поради която ще се разделите, също ще бъде напълно реална за другия в съответния момент. Хората отстрани ще свият рамене — за такива неща хората обикновено не се разделят, ти също в бъдеще ще погледнеш назад и няма да разбереш какво е било това, но в този момент всичко винаги е истинско. Защото така се защитаваме. Не можеш да се договаряш със самия себе си.
Гледайки отстрани, винаги съм се опитвал да разбера: как така? Наистина ли е толкова непоносимо да бъдете заедно, нима всичко добро, което е налице, не помага, не променя отношението към човека? Приятелите свиват рамене. “Не разбирам как се получава така. Привидно всичко наистина е наред, но колкото повече време минава, толкова повече въпроси си задавам, толкова по-досаден и дразнещ ми е”. Питам — защо тогава не му го кажеш директно, защо да не спрете да се мъчите взаимно? И тук обикновено се стига до баналните изтъркани фрази: “Еми не е лош вариант, свестен човек е, ценя го. Може би, ако потърпя, с времето ще свикна и ще го обикна”.
Ами не, няма да свикнеш и няма да го обикнеш. Никога. Невъзможно е човек да избира и обича само с главата, ако сърцето от самото начало не е трепнало. Колкото и да се самоубеждаваш, че човекът е свестен и че след известно време всичко ще бъде прекрасно, сърцето със сигурност ще намери начин да си каже своето. И ще става все по-зле. Всичките тези глупави упреци, неоснователно раздразнение и несъзнателно отблъскване на човека са точно гласът на това сърце.
Има само два възможни завършека на такива истории. Или връзката стига до точката на пълен абсурд, когато оплакванията и претенциите достигат своя апогей, и след това всичко свършва по някакъв повод, буквално изсмукан от пръстите, просто защото човек вече не може да издържа… Или пък се появява поредната “клетка на обществото”, както ги наричаха в соца — от онези, които понякога виждаме на обществени места и се чудим как изобщо хората са стигнали до това: зла и жестока жена, пилеща на главата на съпруга си в някой магазин, че не може да намери точно тези краставици, които са ѝ нужни, докато тя го чака с детето. Никой от тях не е искал да се окаже в такива роли, но „ще потърпя и с времето ще го обикна“.
Бил съм свидетел на много подобни опити от моите приятели да изберат подходящ вариант за себе си единствено с главата си, и това никога не е водило до нищо добро. Никога. В най-тежките случаи връзката се проточваше с години, с противен и грозен край, когато хората бяха като счупени. Но всички тези нагледни примери не ми помогнаха, когато аз се оказах от другата страна.
И сега, когато идвам на себе си, се опитвам да намеря някои отговори в минали епизоди, в казани и написани думи, в жестове, в снимки, но никъде няма нищо ново. Всичко си е било ясно от самото начало, просто аз съм искал да се излъжа. Успокоява ме само едно - разбирането, че никой не е виновен, there’s no guilty party. Понякога просто се получава, че ти избираш, но не избират теб. И никакви количества думи, действия, подаръци, изненади, жестове, пръстени и други усилия не могат да променят това. И когато тя все пак срещне онзи, който наистина да обича безрезервно, той може и да не прави дори малка част от това, което ти си правил. И да не покрива списъка ѝ с очаквания дори наполовина. Може дори да е пълен задник, но с него ще бъде щастлива по такъв начин, по който никога не е била с теб, въпреки всичките ти старания. Ти никога не си имал шанс, защото тя към теб е изпитвала чувство, обратно на любовта: нелюбов.
Tom: You never wanted to be anybody's girlfriend, and now you're somebody's wife?
Summer: Surprised me too.
Tom: I don’t think I’ll ever understand that. I mean, it doesn’t make sense.
Summer: It just happened.
Tom: Right, but that’s what I don’t understand. What just happened?
Summer: I just... I just woke up one day and I knew.
Tom: Knew what?
Summer: What I was never sure of with you.
Публикации
