Боклучава одисея

Честно си казвам от самото начало, че нямам ни най-малко намерение да припявам на подетия при Еленко хор "Бойко, не ти вярваме". Не защото съм доволен от ставащото - според мен то е пълно безобразие, а защото виждам нагло отпуснали му края концесионери.


Не съм склонен за всичко да виня властта. Още по-малко в случая вината е само на кмета, който е в заварено положение за договора с концесионерите по чистотата и го бламират редовно - дори при опитите да избере нови концесионери в някои райони. Не съм от вярващите в превъплъщението на Чък Норис в кожата на Бойко, но прагматично погледнато, ставащото ми прилича на огромна инсинуация от страна на "Новера". В стил "Като не ме щеш, събирам си парцалките контейнерите и си заминавам. И ще видиш ти!.


За мен най-разумното решение е просто да се забрани на "Новера" дори да припарват в тези райони и да пуснат конкурентите й да й свършат работата (поне веднъж, за да се махнат поне отпадъците извън кофите). Съответно това сега се бламира с празни обещания от "Новера", че сами щели да си свършат работата. И с поредни опити от суходолци да искат затварянето на сметището. В пика на кризата. Не ви ли намирисва това?

Това, което лично мен ме учудва, е настойчивостта, с която "Новера" се опитва да демонстрира наглост и да провокира към разваляне на концесията. Не го проумявам - ако аз бях на тяхно място, щях да се постарая поне да симулирам дейност, за да се види, че не бойкотирам Бойко (pun intended). Или някоя твърде едра риба стои зад тях, или просто са желязно уверени, че няма как да ги мръднат от въпросната концесия, която на софиянци май ще им излезе не златна, а направо платинена. И гарнирана с още някое Мазерати...

И други се излагат на Евровизия

Не искам да оправдавам Краси 'Човекът-писък' Аврамов, чието изпълнение почти единодушно беше определено от мнозина като позор. Просто искам да ви запозная с гениалните достижения на домакините на конкурса - първо победителката в зрителския вот Анастасия Приходко, която ще представя Русия, а след нея смятаната за фаворит Алекса. Както се казва, без коментар :)

Не знам какво смятате за тези "шедьоври", но изведнъж "Илюзията" на човека-писък започва да ми звучи мащабно и епично, почти като Деветата симфония :)

Ако имате някакви впечатления от видяното, не се колебайте да ги споделите отдолу.

Съмнения

Рядко филм, занимаващ се до такава степен с вътрешните църковни дела, звучи като хорър. По-creepy усещане от това при гледането на Doubt честно си признавам, че не си спомням от времето на Хичкок. И в огромна степен това се дължи на изпълнението на Мерил Стрийп, която още от първите кадри е определена доста основателно като "дракон", и в остатъка от филма с малки изключения се държи именно като огнедишащо чудовище в расо. Филип Сиймур Хофман е харизматичен и убедителен в ролята на съвременен свещеник, който се опитва да бъде близък с паството си и има вкус към светските неща и удоволствията от живота, но в сравнение със страховитата Стрийп непрекъснато остава на заден план. Вероятно това е и част от замисъла, но в крайна сметка несъзнателно накланя везните на убеждението на зрителя в едната посока.


Филмът е екранизация по нашумяла в САЩ пиеса, която е адаптирана и заснета от нейния автор Джон Патрик Шанли. Въпреки че не е чак толкова известен като режисьор (вероятно сте го чували като сценарист на "Лунатици"), Шанли е успял да поднесе историята достатъчно интригуващо и поддържайки съспенс, така че връзката със сценичната постановка почти не личи. Темата е достатъчно болезнена, особено предвид съвременните педофилски скандали с американски католически свещеници, но въпреки че филмът изглежда външно като трилър и игра на котка и мишка, акцентът е по-скоро върху моралните въпроси и върху това до какво води сляпото преследване на правдата така, както я разбира един фанатик.


Иначе сблъсъкът на двамата главни герои се долавя още от първите кадри на филма, доколкото те са пълни противоположности един на друг - той е либерален реформатор, произнасящ провокационни проповеди на теми-табу като съмненията, нетолерантността и клюкарството (които впрочем много добре се вписват в контекста на събитията от филма), а тя е тежка консерваторка, която обявява дори химикалките за противно нововъведение - и която ръководи училището с желязна ръка, разчитайки повече на строгостта и всяването на страх. Някои моменти от филма подсказват и по-дълбоки нотки под повърхността - че всъщност това е маска на огромна несигурност, травми и прегрешения от миналото, но всичко е така тънко загатнато, че остава почти незабелязано.


Косвена роля в историята изиграва мека и позитивна монахиня, която в рамките на филма изживява своя преход от лъчезарното въплъщение на младостта към тъгата и съзнанието какви последици има едно споделено (останало непотвърдено докрая) подозрение в прекомерен интерес към едно от момчетата. Дали тези подозрения са били основателни? Едва ли някога ще разберем, но във всеки случай те стават основа за същински лов на вещици. Кулминацията включва провокация за разкрития за миналото на свещеника, които остават без отговор, но в крайна сметка довеждат до последващата му оставка и преместване в друга енория.


В епизодична роля на майката на въпросното проблемно дете Виола Дейвис прави толкова силно изпълнение, че за миг успява дори да засенчи дори Стрийп - и с внезапно разкритие да остави "желязната" монахиня безмълвна за миг. Рядък и много кратък миг, който съчетан с отличната операторска работа и някои многозначителни епизоди от рода на визуалната илюстрация на проповедта за клюкарството, определено грабват вниманието (въпреки че авторът видимо прекалява с илюстрирането на настроенията с бушуващи природни стихии). Останалага част от филма поне на мен ми изглеждаше сравнително предвидима и по маниер на разказ наподобяваше донякъде "Бележки по един скандал". Имам някои упреци към конструкцията на сюжета и диалозите, които не са достатъчно убедителни; като цяло се разчита на мощните актьорски изпълнения да изгладят видимите недостатъци на драматичната конструкция, но в крайна сметка - особено предвид сложната тема и не твърде успешния опит на режисьора до момента, филмът е доста сполучлива екранизация (макар и не шедьовър).

В определени епизоди има някои скрити невероятно оригинални и забавни моменти, от рода на меко казано екзотичното тълкуване на песента Frosty the Snowman, или влюбчивата ученичка с фибата в косата, както и не-политически коректните шегички на мъжете свещенослужители, но като цяло духът на филма е тежък, двусмислен и доста противоречив. Не е за пропускане и фактът, че проблемът с педофилите-свещеници е по-скоро особено болезнен за американската публика и едва ли ще предизвика така бурен резонанс у нас. От това филмът не страда особено, но в общи линии може да разчита основно на зрителите, които ще му отделят внимание заради отличните актьорски изпълнения - и там той действително няма да ги разочарова. Иначе за жалост като сюжет поне у мен той създава впечатление за воайорско надничане през ключалката, нещо подобно на погледа на учителката в стъклото на закачения портрет на папата над дъската, който оставя у зрителя усещането за очи и на гърба...

Тежка демотивация

Доколкото днес ми предстои пренеприятната тръпка на фамилна служебна сбирка с равносметка къде сме добре и къде се дъним, нещо ме прихваща мисълта за мотивацията. Може би защото въпросният ни мениджър, който организира срещата, е яко надъхан за благото на фирмата. Та си спомням как са ми проглушавали ушите от години на тема колко е важно да бъдат мотивирани колегите, учениците и прочие, при това колко е важно да ги мотивираме позитивно. Малко като с кучетата - насърченията били по-важни от наказанията. Това било особено ефективно, хората оценявали поддръжката на усещането, че не са по-лоши от другите. Защото усещането за непълноценност щяло да съсипе най-добрите намерения и други подобни бабини деветини.


Честно да си кажа, ама стопроцентово не съм съгласен. Признавам, че малоценността наистина е вредна, но още по-унищожително за всякаква мотивация е съзнанието, че останалите ама с нищо не са по-добри от теб. Сигурно за всеки е индивидуално, но май пак опираме до историята със счупения прозорец, който ти създава усещането, че можеш да оставиш нещата да тръгнат надолу по плоскостта. Гледаш колегите, които би трябвало да ти служат като образец, и забелязваш, че при тях отношението към проблемите предизвикателствата е яко безразлично. Пример: въвежда се система за съобщаване за бъгове. Натоварваш проджект мениджърите да съобщават за тях, както и да пускат нови идеи, през определен срок. И какво правиш с тази информация? Оправяш бъговете? Въвеждаш нова функционалност? Нищо подобно. Всичко си стои както е било преди година, съобщените бъгове не са и пипнати (е, слава богу, поне не се появяват нови :). Как тогава човек да е мотивиран да подава такава информация?

Всъщност въобще изпитвам твърде сериозни съмнения доколко едната гола мотивация (нямам предвид материалната) е в състояние да движи колектив, и дали харизмата и целеустремеността на един човек са достатъчни, за да помръднат сивата маса. Честно казано, яко ме съмнява. Вярно, в последната година и половина движа всичко по моята част дистанционно, така че преки контакти с шефовете нямам, освен на подобни сбирки. Но пък предишният ми главен, колкото и душа и старание да влагаше в организацията и мотивацията на колегите, винаги връзваше броя в последния момент. Един-двама спазвахме сроковете, останалите се налагаше да бъдат юркани редовно и настойчиво, за да има резултат що-годе навреме. Така че поне в журналистиката, пък дори и технологична, май мотивацията яко куца. За мотивацията в сегашната фирма пък въобще не ми се говори... че ще мина на нецензурни изрази.

Разбира се, мотивации много и различни, ето тук можете да намерите доста добър списък с варианти (заплащане и стабилност, интереси, цели, глад, общуване, колектив, идеи), както и един кратичък, но доста смислен тест за това коя мотивация работи при вас. Въпросът обаче е, че по мои наблюдения у нас работи най-масово и често мотивацията на глада...

Та въпросът към малцината, които четат и този въпрос ги вълнува: кое ви мотивира да си вършите работата - и кое ви демотивира? И важи ли при вас правилото, че ако другите не са по-добри, и вие няма да се стараете?

Жената с шестте хиляди пиърсинга

Изпитвам някакво непреодолимо желание да напиша искрено какво смятам за дивотиите, които кабинетът предлага под формата на борба с домашното насилие. Естествено, ще ми бъде прелюбопитно да разбера какво незаконно вещество е потребявал авторът на въпросния законопроект, за да впише в него параграф, според който непредоставянето на пари на съпругата (или детето) е форма на домашно насилие. И би ми било твърде любопитно мнението по този законопроект на домораслите боркини за женски права, наричани още БГ феминистки. Ако не ми мине желанието в близко бъдеще, вероятно наистина ще подхвана въпроса сериозно. Най-малкото защото излиза, че аз съм бил обект на домашно насилие от майка си, за което сега си връщам, като на свой ред прилагам спрямо нея горецитираното насилие. Абе дивотии, просто не ми се коментира. Остава действително някой да се заеме да прилага това чудо на практика.

А междувременно си губя времето с далеч по-забавни простотии, откривайки на какво може да се направи един човек (жена! Която противно на твърденията на някои все пак е човек). Как ви звучи 6000 пиърсинга за един-единствен човек? Толкова има по себе си Илейн Дейвидсън - световен шампион по пиърсинг. Тези дни ги е увеличила впрочем до 6005. Такива и куршум не ги лови :D


Ако в близко бъдеще реша да снимам филм на ужасите, единият от персонажите със сигурност е запазен за въпросната персона. При това отбележете, че рекордьорка тя е станала още през 2000-та, когато е имала само 462 пиърсинга. И досега не са се намерили желаещи да бият този рекорд, но когато човек иска, винаги може още :)

Това, което ме тормози при вида на подобни "живи арт-инсталации", е например какво прави г-жата, когато я засърби някъде? Как се почесва? Като се замисля, май не бива също така да стъпва в сауна. Как се плува, ако си целият окичен с железа? Или директно тръгваш като ютия към дъното (аз в плуването бях така допреди няколко години)? Или ако застане около високоволтови кабели, може би може да послужи като жив проводник на индуциран ток? За чисто половия въпрос просто не ми се обсъжда, това оставям да обмислите сами :)