Съботно-утринни размисли

Понякога ми се струва, че виждам красотата. Струва ми се, че съм изпълнен с нея, че я дишам, че живея сред нея. Но когато окото бъде въоръжено, изведнъж започвам да я губя от поглед. Може би в света има много красота. Казват, това се дължи на климата, или на авитаминозата. Честна дума, какво може да бъде прекрасно в авитаминозата? Но дробовете ми в отсъствие на красота моментално се преобразуват в хриле и имат нужда от поливане. А инверсната следа от красотата белязва небето и се разтваря безследно някъде там, отвъд начупената линия на хоризонта. И търсенето на причините за отсъствието й ме води все по-дълбоко в себе си.

Странно, захапвайки грунтовете на душата, багерът на самоанализа изсипва на повърхността само осакатени пластове земя, неугледни пясъчно-глинени маси. И колкото по-дълбоко се заравяш, толкова повече траншеята обезобразява изглеждалия някога идеален ландшафт. Вероятно именно това са емоциите. Казват, че те подчертават индивидуалността, но кой знае защо все повече ми се струва, че те просто осакатяват красотата, която може и да не видя повече.

Технологии за хората

Насладете се на въплъщението на технология, която е неимоверно "яка" във всяко измерение - и същевременно е тотално, абсолютно бесполезна. Преценете сами: в този пластмасов часовник за $370 + ДДС (който на външен вид изглежда като китайски боклучав часовник за $1) има практически всичко. Спътников навигатор, висотомер, приемащи и записващи географски координати, височина и час. Да, както логично можете да се досетите, това означава, че част от каишката съдържа вградената спътникова антена и поради това практически не се огъва. Така че е особено "удобна" за носене, а при постоянно държане на ръката даже причинява болка.

И същевременно въпросната антена все пак не е достатъчно голяма и мощна, затова да открие дори и един GPS спътник някъде насред гората по идея просто не може. Плюс това времето на работа от едно зареждане на батерията в режим на запис на координатите е само 8 часа. И да, на този часовник не може просто да погледнеш колко е часът, той задължително се синхронизира със спътника, за да получи точното време; така че ако сте някъде, където няма пряка видимост до спътник, а последното зареждане на батерията е било преди часове... забравете да научите колко часа е.


Но не, съвременната технология не спира дотам. Garmin Forerunner 405cx разполага с Multi-Touch! При това чрез него е реализирано цялото му управление. Сензорна повърхност на часовника обаче не е дисплеят, а пластмасовата рамка около циферблата. И тя реагира чудесно на всичко, освен на човешки пръсти: и на дъждовни капки, и на ръкава на якето...

Не на последно място гениалният часовник е снабден с технология за безжично предаване на данни. Неподготвените хорица сега ще се зачудят - за чий му е на един часовник безжично предаване на данни? Първо, този часовник може да предава някакви данни към други подобни часовници. Второ, срещу допълнително заплащане можете да си купите цял куп допълнителни устройства, способни да предават безжично данни до часовника. Да си вземете сензор за сърдечния ритъм - и тогава настроеният по съответния начин часовник ще записва не само координатите, но и биенето на човешкото ви сърце във всяка точка на земното кълбо. Специален сензор в обувките може да предава на часовника и информация за всяка ваша крачка. Велосипедният сензор да предава до часовника информация за скоростта на въртене на педалите. А само за $270 плюс ДДС съвременният човек може да се снабди и с теглилка Tanita BC-1000, която да предава безжично до часовника теглото ви. Така че ако винаги сте мечтали за кантар за банята, който първо трябва да настроите за правилна автентификация по затворен протокол, вероятно за подобно устройство подобна сума ще ви се види смешна.


И за чий му е на часовникът да знае точното ви тегло и сърдечния ритъм на собственика си, бихте попитали, о вие невежи люде. Garmin отговарят: за да се пресметне точно разходът на калории. Трябва да отбележим, че пресмятането на разхода на калории далеч не е тривиална задача. Като начало никой не смята калории, а всъщност се пресмятат килокалории, просто производителите на дъвка без захар обичат да пишат на опаковката "съдържа само 3 Калории", тъй като това звучи много по-добре за маркетинга, отколкото "съдържа 3000 калории", макар второто да е по-точно. Точно както надписът върху опаковка сладкиши "не съдържа трансмазнини" въобще не означава, че трансмазнините (същите, които запушват кръвоносните съдове) въобще липсват, а значи само че производителят е успял да направи въпросния сладкиш достатъчно малък по размер, за да може съдържанието на трансмазнини в единичен сладкиш да е под грам, а съответно по международните правила на маркетинга това може да бъде закръглено на нула.

Странно защо форумите на Garmin са пълни с оплаквания на потребителите, че след 10 километра тичане с пълно натоварване часовникът им е пресметнал само 200 калории. На което отговорът на фирмата е изключително простичък: затова пък това са реални калории, и ако цифрата не ви допада, увеличете си теглото в часовника 10 пъти. Просто хората вече са привикнали, че производителите на храна занижават калориите (те въобще не ги пресмятат за индивидуална консумация, а ги изчисляват по таблици от стандартните калории на съставките), а производителите на пътечки за бягане завишават калориите поне два пъти (защото такива пътечки се купуват доста по-добре).

И естествено, най-важната част от безжичните технологии – възможността за свързване и предаване на данните от часовник върху PC. Което обаче само в рекламите звучи добре: да де, не се налага всеки път да се пъха в компа USB кабел. Но уви - протоколът за безжична връзка на часовника, както вече казахме, далеч не е стандартен, така че нито един компютър няма как да го разбере, ако не бъде първоначално снабден със специално устройство, поставено в USB порта.


Всички тези инвестиции в такъв часовник се оправдават по една-единствена причина - такъв часовник те мотивира да спортуваш повече.

Ей такъв ми ти триумф на технологиите

Без тъга

Или още да предположим, че живее човек. По-точно даже не човек, а Кърт.

Къртът, както е общоизвестно, копае дупка. Главното за Кърта е в дупката винаги да има Резервен Изход. Той започва да я строи именно от Резервния Изход, а едва след това достроява всичко останало. Иначе той нервничи, и въобще е един много внимателен Кърт - дори яйцата си държи в различни помещения.

И ето че копае Къртът своята дупка не надясно и не наляво, като някой тъп идиот, а строго в съответствие с линиите на магнитното поле, с всичките му завихряния и флуктуации, съобразно своите никому неизвестни представи за отпред и отзад. Той не е тактик, а по-скоро стратег, сверява се през секунда с показанията на амперметъра, който е разположен направо в носа му, там, където е и барометърът, анемометърът и резервът от хранителни вещества за случаи на гладни времена.

И веднъж, естествено, непременно се случва нещо с този Кърт: изведнъж вратата излита от рамката и от тавана се сипе мазилка — Мечокът е дошъл или просто така, Пиздец някакъв неодушевен.

И мъдрият предвидлив Кърт без да бърза, си облича палтото, взема под лявата си мишница увитата във вестник рибица, под дясната — дебеломер и пергел и спокойно тръгва към Резервния Изход.

А там стои и го очаква Смъртта.

Всичко е помнел Къртът: и за Нещастните, и за Щастливите, и за Доброто, и за Злото, и за Любовта всичко е пресметнал, и за Ненавистта, а за Смъртта е забравил. Защото, оказва се, не умее да държи в главата си повече от шест различни неща едновременно.

Толкин казваше, че човек след смъртта си пребивава в света, който е изфантазирал приживе. Значи за Дима Горчев не са се променили много нещата. Там той вероятно си има дом, печка, куче с лош характер и пиещи съседи. Мир и покой му желая, както се полага на един истински Маестро.
Може би и малко повече слънце. Там му е добре.
А на нас тук ще ни е малко пусто.

Пътят

Photo © Sandy Honig

Понякога те тегли към дълбините, в каквото и да се състои това. Дълбоко да заспиш, някъде да проникнеш, слячва ти се денем, за половин час - и носи пречистване и яснота. Да се замислиш, да се настроиш, все едно гледаш чиста, прозрачна вода - и оттам идват образи, отпускаш се, дишаш с пълни гърди, които незабелязано са се свили преди и са довели до напрежение, а вече го няма. Точните думи, нещо свое, а не взето назаем, някъде от не-близка реалност, все едно са чакали своя час.

А ако си загледнал в раклата на времето, отворил си старите тетрадки, ненужното и забравеното, мислено си влязъл в разговор с покойните си роднини, през завесата на тъгата и съжалението, не отвличаш вниманието си с глупости и се гмуркаш някъде… Ненужна разходка в далечни времена, в детството, където дърветата са пораснали, земята се е смалила и тъжно се е пръснала наоколо, а все пак изпуснатата някога топка и нелепото, криво растящо дърво те убождат с усещането за обреченост - и нищо не се е променило.

Качваш се на планината, поглеждаш надолу - колко вече си изминал, следиш разширяващия се под теб хоризонт. Мързелът и стремежът се събуждат като сладка двойка, спокойната крачка не ти насича дъха, защото е ясно, че именно там, горе е яснотата, към нея е нужен подход, стремеж - а ненужната, скучна, излишна като залепнали по дъно на кораб раковини, възрастна сериозност остава долу - там, където са обикновеното бърборене и нишките, привързващи те като Гъливер от детството към земята.

Това е твоята вертикала - тя по-добре от всичко напомня за живота, за това колко е важно, за да стигнеш до нея, да направиш крачки встрани от това, което се представя за грижи и препускане. Препускане по изглеждащо равно и обичайно пространство.

Ако пътуваш към морето, пристигаш там на сутринта, бягаш от съня и мързела, предвкусвайки възможното щастие, а то е в изобилие наоколо - иска да те хване и ти предлага да се гмурнеш без отлагане - но и в това трябва да бъдеш внимателен, защото да се гмурнеш естествено не е просто физическо действие.

Да затвориш очи, да се оставиш на силната и носеща те съвсем различна повърхност и да разрешиш на нови сънища да ти се явят наяве, когато нямаш тефтер подръка да ги запишеш, и можеш само да запишеш общия йероглиф на зареден с напрежение покой, който предшества нещо важно, но тепърва предстои да го разгадаеш, когато от нахлулата в теб простота изведнъж се покатериш на собствения си, намерен вътре в теб самия връх.

Гмуркаш се, наканваш се, оставяш настрана всичко, съсредоточаваш се, както изглежда на повърхността - все едно я правиш особено гладка за проникване някъде, ставаш по-малък, носиш в себе си тежестта за потапяне, това ти позволява да навлезеш по-бързо, и е много важна плавността, за да не стреснеш равномерността на потапянето - и това, което ще срещнеш по пътя си.

А когато се движиш нагоре, надигаш глава малко като птица, която пие, все едно си почти горе, но не съвсем, защото трябва да гледаш внимателно под краката си, защото бърборенето на тълпата може да се засили, да те издърпа за обичайните нишки - и вече не си съвсем тук, може да се препънеш, да не усетиш ехото на гордостта, сякаш си си въобразил, че вече си някъде, а всъщност си дори още повече тук, отколкото си бил преди.

Катерейки се, повече мечтаеш, картините прелитат пред очите ти и се оплитат, по начало, с думите, но движейки се правилно, виждаш все повече образи, те търпеливо стоят пред теб и ти започваш с тях странен танц, ту леко задавайки темпото, ту послушно следвайки леките струи на този поток.

Трябва да не забравяш за приказката - всеки срещнат, клонка, птица, могат да са знак и трябва да не ги отминеш, а да ги вплетеш в своето макраме, където вътрешното изплува във външното, а то се отваря все по-широко, както и очите, които, оказва се, преди са били почти затворени. Или са работили като часовой в наряд - който се интересува само от тясната задача, да пази границите.

Особен дар откриваш в себе си, когато, катерейки се, се гмуркаш, а гмуркайки се, държиш в фокуса на вниманието си възможността за движение нагоре, а не просто връщането към нивото, от което си тръгнал. Това изисква спокойствие и такт, трябва да успееш да се опазиш от съблазни, прелести, имитации и баналност, които могат да те подлагат на изпитание доколко си истински - и доколко си готов да следваш уроците, в които има истинска простота, в полетата на които са скрити необходимите бележки.

И още, за да се катериш или гмуркаш, ти е нужна яснота за това, което си свикнал да наричаш свое съзнание. То е като сняг, а понякога е като зелена ливада, нещо отразява, придава му оттенъци, добавя измерение на другост, но студено, или топло, има своя температура и аромат, очаква от теб разбиране и подкрепа, а също така и радост, докосване от разстояние. Ако само умееш да не го уплашиш… когато се върнеш - тези сънища наяве ще бъдат винаги с теб и ще ти дават опора.

Google: победиха юристите

Днес се наложи да пусна материал за Google и хитрия ход, при който да останат в Китай е да станат evil, а да се махнат от най-големия Интернет пазар, би било тъпо. Изглежда обаче повечето хора тълкуват не по най-логичния начин следния цитат:

So earlier today we stopped censoring our search services-Google Search, Google News, and Google Images-on Google.cn. Users visiting Google.cn are now being redirected to Google.com.hk, where we are offering uncensored search in simplified Chinese, specifically designed for users in mainland China and delivered via our servers in Hong Kong. Users in Hong Kong will continue to receive their existing uncensored, traditional Chinese service, also from Google.com.hk.

Решението е очевидно чисто казуистично и не би издържало дори и на минимална пролетарска принципност, ако китайските бонзи решат да я проявят. Пък и китайците също могат да си поиграят на чисто юридически номерца и просто да резнат делегирането на домейна Google.cn. Или просто да блокират достъпа до хонконгския домейн.

Отделно пък, свръх-наивно изглежда следното твърдение:

In terms of Google’s wider business operations, we intend to continue R&D work in China and also to maintain a sales presence there, though the size of the sales team will obviously be partially dependent on the ability of mainland Chinese users to access Google.com.hk. Finally, we would like to make clear that all these decisions have been driven and implemented by our executives in the United States, and that none of our employees in China can, or should, be held responsible for them.

Мисля си, че не се налага да обяснявам никому как биха могли да реагират китайските власти.

Впрочем, по-интересно май е друго — цялата тази история за пореден път потвърждава подозренията, че Google е един от козовете на външната политика на САЩ - и не особено добър коз. Ако беше се получило, биха минали без редиректи, просто като махнат цензурирането на резултатите в Google.cn. Ако изясняването на отношенията продължаваше, пък Google щяха да се махнат с гръм и трясък, трясвайки вратата зад себе си и изкарвайки от Китай въпросните 700 свои служители. А щом не се е получило нито едното, нито другото — значи просто двете страни са се договорили, а Google се налага да пази достойнство с подобни юридически уловки.

Нещата вече се развиват - ето кратък списък с насрещни действия, които Китай е вероятно да предприеме след вчерашния отказ на Google от цензурирането на китайската си търсачка:

• най-големият китайски оператор China Mobile изглежда ще отмени споразумението за разполагане на Google Search на мобилния си портал;
• вторият по големина оператор China Unicom смята да отложи или отмени продажбите на смартфони с Google Android;
• големият китайски портал Tom.com вече махна Google Search;
• очакват се проблеми с продажбите на контекстна реклама от Google в Китай.

Чакаме следващите етапи в битката на слона и кита.