Новият сексуален ред

Graphics © ABCD Designs Bespoke Stationery

Мъжете пропиляха собственото си щастие. Неколкократно. Започвайки от еманципацията, но на кой всъщност вече му дреме за това, не е ли така?

Мъжете пропиляха своето щастие и на сексуалното поприще. Преди време си направих експеримент в сайт за запознанства - направих си бот от женски пол и го насъсках върху купчини хетеросексуални жени. Едва ли не всяка десета (точната статистика заедно с кода на бота е достъпна за платените абонати⸮) е готова да опита поне веднъж.

"Цветята и бонбоните са измислени от мъжете, за да не се ебът", точно така.

Очевидно, ако бях жена (при условие, че запазвам текущия си опит като мъж), бих била пищно бисексуална (най-малкото). Because fuck you that’s why.

Което всъщност и правят най-умните жени, защото мъжете пропиляха своето щастие.

Да къндърдисаш жена на секс с жена е много просто: първо, няма я плашещата едноока змия, "всичко си е свое, естествено и родно", няма страх от бременност, нито от това къде ще свърши той, второ — баналното любопитство, още повече, че към такъв тип двойки хомофобия почти няма.

Впрочем, донякъде и заради това, че и по първата причина, мъжете предлагат на почти всяка кунилингус, а не кунипенис, един вид "Мога да ти доставя удоволствие, без да вадя пистолета от кобура", но жените това не ги успокоява - под дрехите им все пак си има мъжки полов хуй, нали?!

Какво да правят мъжете, за да си върнат пропиляното щастие, поне за мен вече е очевидно. Не казвайте, че на вас не ви е?

Първо, стерилизация на мъжете с официален документ ("Безплоден съм, малката, че и съм абсолютно здрав, хайде да се чукаме!").

Второ, и най-важното — организация на различни школи и стилове (задължително взаимопротиворечащи си, за да има за всеки вкус), като в бойните изкуства, с връчване на баджове, колани и данове. Примерно, "стилът на железния хуй", "стилът на пияния майстор", "стилът на трите пръста", doggy style, в крайна сметка.

Стиловете трябва да бъдат стотици, а постигането им — бая сложна задача.

Тогава жените задължително ще почнат: "О, душо, ама ти още не си пробвала стила на четирите ръце? Много си пропуснала!", ще престанат да гадаят: "А какъв е този пич в леглото? Току-виж взема да му пусна, а после да се кося, че не е имало смисъл?" - тъй де, има си колан и атестат. "Събери всички креватни баджове".

Но не, вместо това мъжете са заети с изобретяване на айфони, войни, печелене на някакви си пари, Нобелови награди и прочие тъпизми.

Под достойнството на един мъж

Кунилингусът е под достойнството на един истински мъж.

Не, не е унизителен. Унизително е, когато ти почваш "прави ми се секс", а тя развява традиционното "ох, боли ме глава", и ти започваш да хленчиш и врънкаш, вместо да я сгънеш на 33 и да я опънеш във всички дупки така, че да й се запушат ушите от промяната в налягането и главоболието естествено да й мине веднага (ще ти каже дори "мерси", в повечето случаи!).

Не е и мръсно - нормалната жена там е по-чиста, отколкото е устата на средностатистическия мъж.

Приятно е - шипове, зъби и мазоли там няма (поне по правило, де), всичко е някакво меко, нежно, влажно, не много пухесто, но отзивчиво на ласки.

Не е и скучно - в крайна сметка можеш, ако въпросната жена ти е скучна, да я забравиш; не си длъжен да общуваш с нея в това време, а имаш шанса да разглеждаш това като малко "време насаме", медитация с монотонни повтарящи се движения.

Не. Това е под достойнството на истинския мъж, защото ТОВА. ДА ГО ЕБА. Е. ТВЪРДЕ. ЛЕСНО.

За бога, след като в атласа по анатомия си разгледал къде се намира това шибано възелче и си се примирил с факта, че там има четири пъти повече нервни рецептори, отколкото на твоя жалък пенис (което значи, че трябва да й го смучеш четири пъти по-нежно, отколкото ако смучеш член, прощавайте за подробностите, иначе тези кучки май ще им бъде четири пъти по-приятно, отколкото на теб, не дай си боже!!), останалото е "въпрос на техника".

Не се бъзикам. При желание за 6 месеца можеш да се научиш да дрънкаш на китара достатъчно, за да ти бутат жените, хващайки за целта ебаси сложните акорди; да се научиш правилно да правиш кунилингус (особено когато жените вече ти бутат!) може буквално само за един семинар с времетраене час и половина.

След което кунилингусът се превръща в cheat. 100% гарантирано удовлетворение! Не ти се занимава да ебеш, или ти е дошло до гуша? Утре трябва да ставаш рано за работа? Ами полижи й клитора, получи полагаемия, законен женски оргазъм, поласкай малко крехкото си мъжко его — и юруш да гушкаш възглавницата.

От кунилингус не свършват единствено мъжете. Но и това не е особен проблем.

Затова като видя някъде онлайн умници, които предлагат на всички жени поред да им излижат клитора, не мога да не ги смятам за жалки, негодни за нищо неудачници, чийтъри и бездарници.

"Разполагам с неизтощителен начин да ти доставя удоволствие". PUKE.

Истинският мъж трябва да бъде над това.

Пухти, поти се, мъчи се, ако е нужно — но й организирай като минимум вагинален оргазъм (който въобще на 99% се случва в главата, тоест е добре да я изчукаш и в мозъка). С една дума, абе бъди мъж бе, твойта мама!

Как се общува най-добре с жена

Главният и единствен проблем на интелигентните мъже в отношенията им с жените е, че кой знае защо ние все още ги смятаме за хора, тоест за равни на нас, хомо сапиенс, към които по някакъв начин би трябвало да бъде приложима обичайната логика на човешкото. Тук, естествено, половината читатели вече са пуснали саркастична усмивка, но под интелигентен в случая разбираме мъж, който освен материалния свят съществува и в метафизичния, макар в нашенската културна реалност неизбежно при тази представа изплува образът на пиян олигофрен в захабен пуловер.

Оттук произлиза още един конфликт – с жената ние общуваме "по своему", като със своя собствен вид, тоест фактически изказваме това, което мислим и чувстваме тук и сега (даже в рамките на междуполовата игра), но дисонансът е очевиден – такава тактика, тоест отсъствието й, е изключително губещ вариант. Най-добрият мъж е този, който говори "ЖЩ53ПРЯ534ГМ", "ДС54ФЗ5КФ", но същевременно е усмихнат и винаги демонстрира добро настроение. "Зареден с позитивизъм". Ние все още кой знае защо ги смятаме за хора, макар че жената, за разлика от човека, охотно приема само два примитивни типа комуникация – езика на мъжкия полов хуй в гърлото, и езика на парите.

Ако имате здрав член и много пари, всички жени на света са ваши. Жената е андроид, и социално с нея би трябвало да се взаимодейства като с извънземно. Опитайте. Следващия път, докато общувате с жена, помнете, че тя е от друга планета (не като в модните книжлета за отношенията, а буквално), тъй че поддържайте в мислите си образа на парите и надървения член, боравете с тези образи, жонглирайте с тях. Ще бъдете смаяни от резултата. Гарантирано ще се доберете до леглото. Не, това не са пикаперски трикове, това е тактиката на междуполовите червени барети, НСБОП на свалките.

Да, дори и да сте абсолютен смотаняк, има стопроцентна вероятност да минете и отвъд трета база - ще получите най-страхотния секс евър, а след това ще ви пишат SMS, в който страстно ще изреждат всичките ви достойнства - всякакви, каквито и да е, освен точно тези, които са ви донесли толкова желаната победа. Забелязали ли сте - жените почти никога не казват "Толкова добре се чукаш, невероятен си!" или "Толкова много пари имаш, няма друг като теб". Затова пък постоянно чуваме "Влюбвам се в ума", "Обичам да ме ебат умно", "Умният мъж е невероятно сексуален", "Толкова си нежен", "Толкова ми е интересно с теб". Да бе, да.

Ако жената не е с вас заради парите, ако не е заради това, че хуят ви стърчи като Айфеловата кула, перверзиите ви са обширни и се чукате като шевна машина "Сингер" - това е тревожна аларма, време е да се замислите. Не губете време, преквалифицирайте се в разработчик на мобилни приложения и се запишете на солариум.

Ако жената е с вас заради невероятния фонтан от метафизични страсти, заради вашите текстове, черна ирония, стихове, песни, или свирене на шибаната ви китара - вие сте междинен вариант, вие сте лешояд, хранещ се с тези, които курестите, финансово обезпечени самци просто игнорират. Мислите си, че живеете с човек, споделящ вашия мироглед, но всъщност просто живеете с бракуван извънземен. Поправете го, и той ще си отиде, оставяйки своя венерин аромат на вашето спално бельо.

---

Този текст е писан в по-ранен момент, но резюмира доста тези, които обсъждах напоследък, особено по време на един знаменателен близо 12-часов запой в Студентски. Доколкото ме мързи редовно да повтарям едно и също, пускам го тук, за да мога директно да дам линка на някои хора, когато ми задават абсурдни въпроси :D

Кафка на плажа

Graphics © Morgana Ehran

Мисля си сега за една от превърналите се в любимите за мен книги на Мураками — "Кафка на плажа". Така се случи, че я прочетох бая отдавна, когато още дори не беше излезла на български, после почти я забравих. После я препрочетох, май две или три години по-късно, и...

Ако прескочим едни или други перипетии на сюжета, мистиката и обратите — в крайна сметка остава една кристално чиста мисъл за празнотата вътре в почти всеки човек, която той запълва по един или друг начин. В нашето време например тя се запълва изключително лесно — потоци ненужна информация буквално ни обливат, просмуквайки се във всяко местенце, където има цепнатина. Но какво запълва нашата празнота, ако не още по-голяма празнота?

Примери не ми се иска да посочвам, но така или иначе ги има предостатъчно. Впрочем сега не знам защо се присетих и за Вонегът с неговите караси и гранфалони. Основно, естествено, гранфалоните. Ненавиждах ги много преди въобще да съм чел Вонегът, признавам си го без чувство за вина. Всички тези "Асоциация на младите фотографи", "Клуб на шофьорите на Honda Civic", всички тези "Алумни асоциация на едикое си училище", "Клуб на завършилите нашата алма матер", или "Форум на жителите на Малък Поровец". Жители сте, да, добре - от това какво следва? И най-важното — защо?

Мисълта ми е, че усещането за празнота ме напуска изключително рядко (отървавам се от нея само в миговете, когато съм с някой, по-скъп ми от всичко на света). И тази пустота обикновено се запълва с въпроси: с правилното нещо ли се занимавам, към правилните неща ли се стремя, с правилни неща ли се запълвам? Не, това не може да бъде наречено криза на някаква възраст, защото е постоянно, константа е.

Има един такъв виц...

Човек умира и се оказва на небето пред небесните порти пред архангела. И го пита:
— Слушай, архангеле, моля ти се, кажи ми: какъв беше смисълът на живота ми?
На което той му отвръща:
— Помниш ли на младини как замина с приятел на почивка?
— Ами ходил съм на почивки, да, и какво от това?
— Отидохте с него в ресторанта на терасата, а на съседната маса седеше едно момиче, помниш ли?
— Ами що-годе помня, не че в подробности... И нататък?
— Тя те помоли да й подадеш от вашата маса солницата. И ти я подаде. Помниш ли го?
— Да приемем... Та къде все пак е смисълът?
— Ето в това.

Ето защо ми харесва тази книга. И понякога си мисля, че по тази тема може да се размишлява почти вечно. И отговор така и не ти идва наум. Може би пък отговорът е именно, че отговор няма.

И може би смисълът е именно в това.

Есенен полет

Photo © ~islandmolly

Не му е тъжно от това, че вече е пораснал. Тъжно му е само тогава, когато му се струва, че нещо е недо-. Недоиграл, недотичал, недоспал, недопостигнал, ненадскочил, недолетял. Есента е вероятно времето, когато се натрупват много такива недо-, и всички те му се струват абсолютно недонаправени.

Тя му казва: Вече съм уморена! Направо ще заприличам на тези бабички по пейките от родния ми град - ще седя на пейката, ще люпя семки и ще обсъждам противните съседки.

Тя набръчква гъсто обсипания с лунички нос и се смее. А той гледа и сумти: естествено, че така ще правиш - само че кога изобщо ще се случи това! Тя се противи: чувствам се стара, уморена! Като този свят, който е възникнал още тогава, когато е имало само мамути и динозаври. Но кой знае защо, съвсем не и мъдра - макар да би трябвало.

И отново упорито бърчи нос, извършвайки предислокация на луничките, пръснати по него.

Тя все още като че ли лети. И даже тогава, когато е сърдита, лети. Издават я луничките - те примигват и светят, шепнейки на всички наоколо: тя ей сега ще престане, само й дайте възможност да се почувства страшна и сърдита. И ти се приисква да й подариш огромно рижо плашило - задължително подобно на Плашилото от "Магьосникът от Оз". Кой знае защо ти се струва, че то би трябвало много да й хареса. Само да не забравиш да дорисуваш лунички - просто така. За яркост.

Те са толкова различни. Не може да се каже за някой, който още лети, че е недолетял. Не може да се каже за някой, който още скача, че е ненадскочил. Той не че е недолетял - просто вероятно винаги е бил такъв, твърдо прикован към земята. Някак си въобще не въздушен. Затова той дори не се обижда, когато тя за пореден път произнася тирадата за умората си, забавно повдига ръце и възкликва - ти защо си такъв сдухан и мрачен, какво си сумтиш сега под носа, не може вече така - честна дума! И тогава той, все още сумтейки, се усмихва, и става ясно: той е различен, но той също лети - но кой знае защо, само заедно с нея.

И едва наесен, понякога, нещо се променя. Не непременно в тази есен, която е през септември, октомври, ноември или съвсем други месеци, когато тук е пролет, а примерно в Австралия е лято. А в тази есен, която... как го беше казал Бабел? "Очилата са ти на носа, а в душата ти е есен". Тогава вероятно тя също вече не се чувства като кралица, а просто е вдигнала един среден пръст в джоба. Малък среден пръст - разстроен и някак си обречен, така че наистина започваш да си мислиш, че тази есен никога няма да отмине и никога - чувате ли, никога - вече няма да долетиш, да надскочиш и да дотичаш. Много тъжно е именно тогава, когато ти се струва, че си недолетял. Още по-тъжно е, когато си летял още вчера, а днес крилата са се покрили с паяжини - те лежат някъде високо на тавана, вмирисани на нафталин. И всичко това е само защото е настъпила есента. И средният пръст в джоба.

Той внимателно ги сваля от тавана, изтрива ги с влажна кърпичка и ги подсушава със сешоара. А след това я дърпа, съпротивляваща се, запънала се със средния си пръст в джоба, нанякъде - натам, където може да се затича, да подскочи и излети.

Той е егоист. Защото всичко това е само защото без нея той въобще не умее да лети. А когато ти се струва, че си недолетял, ти става много тъжно.