Опасен поглед

Странно, обикновено е прието да се описва опасният човек като някакъв грациозен по котешки хищник с подскачащо-пружинираща походка; от него според мита трябва да лъха сила. Тя трябва да се чувства - и този образ, подхванат от холивудските дивотии, се наслагва върху целия свят. Един такъв кофти тип с разбито сърце. Дори маниаците в кукления свят на грациозните хора-котараци са някак опасно привлекателни. Харизматични. Наистина опасният человек обаче не притежава грацията на гигантска котка, или харизмата на Ханибал Лектър. Той има погледа на чакал - бодлив и отблъскващ. Студен, остър, преценяващ. Това е основната му черта.


Преди няколко дни видях у хлапе на десетина години именно такъв поглед. Гледаше ме преценяващо, но изглежда сметна, че няма да се справи с такава плячка, все още съм твърде едър дивеч за него. Макар че желанието да разкъсва сънни артерии, да лочи топла кръв просто крещеше в тези очи. Опасност на чисто физическо ниво. Инстинктът ми подсказваше, че при равни за него условия той няма да размишлява или да се колебае. Но това не е котешка грация, нито мечешка сила. Това е чакалска непредсказуемост, студена злоба, гладна, пресметлива. Без изящество.

Откъде идват парите (според учените)

Любопитно ли ви е да научите защо не сте богати? Или защо голяма част от благосъстоянието във всички страни по света се намира буквално в ръцете на няколко души? Къде е уловката? Талант, трудолюбие, късмет? В общи линии, ако вярваме на учените (този път не британските :), нито едно от тези три неща.

Преди повече от 100 години Вилфредо Парето открил, че разпределението на благата във всички страни се подчинява на един и същ закон. Има няколко вариращи параметри, но при удвояване на благосъстоянието броят на притежателите му намалява определен брой пъти. Тези, които имат представа от икономика, вероятно вече ехидно подхвърлят - защо ни повтаряш толкова общо известни неща, става дума за популярния принцип на Парето. Ами повтарям го, защото това е първият признак, че в распределението на благата не са решаващи личностните качества на олигофрените олигарсите, а външен, обективен закон.


Ако обаче за принципа на Парето са чували мнозина, поне аз не съм констатирал някой у нас да е чувал за изследванията на френските физици Бушо и Мезар (абе защо толкова много физици се интересуват от парите? не печелят ли достатъчно?!), които са създали компютърна симулация на хипотетична държава, в която всички от самото начало имат еднакво благосъстояние. Така да се каже, перфектен виртуален комунизъм. След това се задействат симулации на процеса на покупко-продажба и инвестиции, при това инвестициите в тяхната система по случаен принцип възстановяват печалбата или загубите. По-нататък част от "гражданите" стават толкова бедни, что просто престават да правят инвестиции, а други, случайно забогатели, продължават хаотично да влагат пари - и въпреки логиката да стават още по-богати. Но никой от симулираните виртуални граждани не притежава нито интелект, нито каквито и да е други качества. Та... след определено време в тази симулирана виртуална държава разпределението на распределение благата повтаря абсолютно точно принципа на Парето, съответствайки на реалната ситуация, която наблюдаваме по цял свят.

Вероятно ще има и хора, които ще кажат, че трудолюбието и талантът все пак играят определена роля за забогатяването, но е факт, че има адски много талантливи и трудолюбиви хора, които въпреки това така и не стават богаташи (не, не причислявам себе си към тях, аз съм умерено талантлив, но много мързелив :). В общи линии, макар че не съм твърде убеден в правотата на аргументите на въпросните господа, хвърлете един поглед на този материал, или направо на самия оригинал на изследването на Бушо и Мезар (тъпкан с формули, разбираеми основно за специалисти). Това откритие едва ли ще ви направи богати (макар че двамата французи току-виж от него позабогатеят), но поне ще ви поолекне на душата, че не сте чак толкова смотани и че аргументът "Като си толкова умен, защо не си богат" може би пък е неимоверна тъпня. Или поне може да поразсъждавате върху това как да оправите ситуацията, взимайки предвид, че принципът на Парето е свойство на самите пари, така да се каже, неотменна даденост на капиталистическата реалност.

Аутсорсингът и оправността

Спомням си студентските години и няколкото ми познати чуждестранни студенти от "цивилизованите" страни. Спомням си как те, пристигайки в Студентски град, се оказаха абсолютно безпомощни в бита на общежитията. И когато нашенци пред очите им сменяха изгорялата лампа или за няколко минути оправяха казанчето на тоалетната, те ги гледаха с обожанието, което се полага на магьосници или хора от епохата на Ренесанса, умеещи и знаещи всичко на този свят. Забавно е, че се разделяме с тази си особеност именно тогава, когато съвсем не можем да си го позволим — нашата битова и социална инфраструктура абсолютно не предполага подобен разкош.



В наши дни в големите градове не само фирмите, но и частните лица все повече привикват да аутсорсват това, което преди традиционно са правели сами — от чистенето, гладенето, попълването или уреждането на документи до декорирането на дома и подбора на дрехи. Появява се огромно количество нови професии: шаферка, телефонен екстрасенс, служител по спасяване на животни, специалист по украсяване на новогодишни елхи, треньор по еквийога (в случай че и вие като мен недоумявате, това е йога с коне, където конят се използва като жив спортен уред за упражнения), трендхънтър и т.н.

Освен това започваме да губим най-простите си навици — от типа на това да смятаме наум, да пишем на ръка и да готвим храна (независимо от увеличаването на броя на кулинарните ТВ предавания и списания за готвене). Намаляват и навиците за работа със сложна информация. Хората вече са готови да възприемат само много ясни и прости съобщения и решения. При гледане на новините масовите зрители разчитат на това да им бъдат сервирани вече сдъвкани факти, с изводите и обясненията. Оттам и краят на способността за критично мислене, за анализ на данните и синтез на изводи.

Вероятно някои хора ще припомнят с надежда, че расте популярността на семинарите и лекциите, но при по-сериозно разглеждане ентусиазмът се поизчерпва. Първо, в повечето случаи те са в тесни области и достъпът до тях целенасочено е ограничен от високи такси за участие. Второ, в голямата си степен те се превръщат в светски, дори модни, а не толкова образователни мероприятия. Социологическо изследване показва, че около 70% присъстващите на подобни семинари се смятат за по-умни от всички останали присъстващи в залата.

Хората, които не използват хартия и химикалка дори за най-прости бележки и рефлекторно посягат към телефона или ноутбука, започнаха да се срещат толкова често, че от руската фирма за статистически и социологически изследвания Bojole са направили специално изследване на 1100 души между 15 и 45 години в градове с население над 1 млн. души. Анализът на резултатите още не е завършен, но първите публикувани статистики са доста показателни. Оказва се, че игнорирането на листовете, тефтерите и моливите не е случайно: за 62% от анкетираните е по-удобно да пишат на клавиатурата на компютър, отколкото да си водят бележки на ръка. При това 30% от хората не са могли да отговорят - или са отговорили неправилно - на въпроса какво се получава при умножаване на 7 и 6, а 42% не са могли да съберат 112 и 244.

Вероятно iPhone с елементарния му и интуитивен интерфейс наистина въплъщава идеала за свещената простота, но сега 62% от хората очакват всички сложни устройства да бъдат такива, че работата с тях да е възможна без четене на инструкции и ръководства. При това 42% от потребителите при покупка на стоки се затрудняват да оценят реалните им качества - и цифрата нараства с всяка изминала година. Ако жителите на милионните градове четат писма, книги или статии с правописни грешки, 37% от тях не изпитват раздразнение от този факт. Напълно е възможно те просто да не забелязват тези грешки.

Тези промени все още нямат катастрофален размах, но е очевидно, че под заплаха е като минимум една от любимите ни национални особености — оправността и умението да бъдеш "домашен майстор". За някои това ще доведе до скокообразно увеличаване на дребните битови кошмари. Това, което сега — съзнателно или несъзнателно — се аутсорсва, ще се върне обратно като тежки проблеми за аутсорсващите. Защото стремежът да се делегират интелектуалните права и задължения на някой или нещо друго очевидно демонстрира до какво води най-важната тенденция, която стабилно се развива в последните 1000 години — диференциация и специализация.


Допада ли ви мисълта да сте теснопрофилни специалисти - и да аутсорсвате всичко, което не е във вашата конкретна област? Не, въпросът не е риторичен. И способни ли сте да си направите подходящи изводи от тази статистика? Аз самият вече съм увреден от тази тенденция - и въпреки че в момента имам оплетено кълбо от идеи и мисли в главата, колкото и да се опитвам да ги изразя с думи, не се получава. Случайност?

Мотивационно

Мотивационно - за писатели и журналисти. Впрочем - и за програмисти.

Такааааа... искам сега да вдигнете ръце и да преброите пръстите си. После да се опитате да размърдате всеки от тези пръстченца. След това поставете ръцете си върху клавиатурата и наберете някаква глупост. Почувствайте се щастливи.

Защо?

Защото е съществувал един човек, който не е могъл да помръдне дори един от пръстите си - нито на ръцете, нито на краката. Не е можел да каже и дума - нито дори да помръдне устни. Всъщност, ако бъдем буквални, той е бил почти стопроцентово парализиран. Единственото, което е можел да направи - е било да примигва с лявото си око.


И така, само с мигане, той е написал книга. Помощничката му бавно произнасяла буквите една по една. Когато чувал нужната, парализираният писател примигвал. Буква подир буква, ден подир ден. Книгата се превърнала в истински бестселър и по нея заснели дори филм, който отнесъл и няколко престижни кинонагради. Но не това в случая е важното.

Този човек се казвал Жан-Доминик Боби.

Преклонете глава - и каквото друго можете - в памет на този герой.

Само с примигване той е успял да напише цяла книга. А какво може да постигне човек, който умее не само да мига?

Политкоректност на деня

Окей, от самото начало си измивам ръцете. Не съм политкоректен - и не ми дреме. Но тази вест е толкова весела, че просто няма как да не надделея над мързела си - и да ви я поднеса, в случай, че сте я проспали.

Лондонската полиция набира за специалните части за охрана на кралското семейство гейове, лесбийки, трансексуални и цветнокожи, съобщиха от Скотланд Ярд.

Общо са обявени 30 места, като най-успешните кандидати ще служат в лондонските дворци и Бъкингамския дворец, както и ще пътуват в командировка в Шотландия. Всички новоназначени служители ще се включат в състава на специалното елитно подразделение SO14, където вече служат 400 офицери. В зависимост от опита на кандидатите заплатата ще варира от 28.6 до 41.2 хиляди британски лири.


Нетрадиционното си решение полицията обяснява с това, че в редовете на кралската охрана имало твърде малко представители на национални и сексуални малцинства. "Искаме да наемем най-добрите представители на различни лондонски общности. Специално каним кандидати от малцинствата в тези поделения, където такива хора са малко. В крайна сметка подборът ще се извършва по заслуги", съобщават от Скотланд Ярд.

Някои парламентаристи подложиха на жестока критика изявлението на лондонската полиция. Например консерваторът Филип Дейвис отбеляза: "Не зная дали членовете на кралското семейство ще се чувстват по-защитени, ако ги охранява транссексуален гвардеец. Това е смешно, защо просто не назначат тези, които най-добре се справят с задълженията си?"

Засега не е известна реакцията по съобщението на Скотланд Ярд на самата кралица Елизабет II. До момента тя не е обявила отношението си към перспективата да бъде охранявана от въоръжени малцинства.

"Божичко, отиде Калабуховата къща!" © Преображенски

Любопитно ми е какво би било отношението към въпросната перспектива на кралица Виктория... ако и тогава беше в сила съвременната политическа коректност.