За мисленето

Photo © Spag Photography

Някога в училище се влюбих. Есента на моята 16-та годишнина бе отзнаменувана с това, че настойчиво бягах от часове. Тези две събития чудесно разнообразиха личния ми живот - и донякъде заглушиха интереса ми към ученето, който и без това не изобилстваше.

И ето че в един от редките дни, когато стигнах до гимназията и отидох в час по математика, прекрасната г-жа Поплазарова ми каза нещо невероятно смислено: "В живота алгебрата и геометрията няма да ти вършат работа за нищо. Опитвам се да те науча не да смяташ, а да мислиш."

Тогава не му отдадох особено значение, затова пък сега непрекъснато си го спомням. За мен е крайно важно да умея да си задавам въпроси. Например въпросът "Защо?" неведнъж ме е спасявал от безсмислени действия. Въпросът "Поради каква причина?" помага да проумея как изобщо съм стигнал до такава каша. Понякога се налага да се ровя в себе си дълбоко и настойчиво и да копая в такива говна, каквито не съм и сънувал. Затова пък знам къде ми е користта, къде ми е самолюбието и къде ми е нещо друго. Е, хайде не изчерпателно, за работа върху себе си времето винаги не достига, но поне насоката на собствените си пороци си представям. И, уви, все по-често започвам да си мисля, че пороците са единствената движеща хората сила.

Даже когато правим някому добро — причините за това твърде често са чисто меркантилни. Християнското добро пък е направо с мед да го намажеш. "Ще живея според заповедите и ще попадна в рая или ще се спася". Муахаха. "Ще трепя хора и ще си изкарам достатъчно пари за вила на Бали" е почти същото, само че второто не претендира за титлата "общочовешки морал".

Или например любовта. Да, наистина обичам, но... Всички знаят, че роля в това нещо играят основно хормоните. Обмяна на аромати, отделяне на допамин, окситоцин, фенилетиленамин и други апетитни ендорфини. При взаимност се получава симбиоза, от рода на - мъжът осигурява, жената консумира (или обратното), всички са щастливи. И щастието на брака най-често зависи (не казвам, че винаги, но крайно често) от успешността и комфортността на симбиозното съществуване. Ето ви квинтесенцията на любовта.

Същият този морал - а той иначе е крайно полезно нещо от гледна точка на социума... трябва добре да се разбира, че това е инструмент, а не истина от последна инстанция.

Ей заради такива мои разсъждения ми е трудно да общувам с хора, които насериозно приемат фразата "така е прието". Според мен е важно за оцеляването на един жив организъм да умее критично да анализира външните постъпващи данни. Зъби няма, нокти няма, хрилете ги попиляхме някъде, какво още ни остава?

Понякога ми се иска да изляза на голям, пълен с хора площад, облят от пролетно слънце, по него се разхождат двойки, момичетата вече са с леки поли и палтенца, притискат се към елегантните си кавалери. Някои в ръцете имат захарен памук, балони с формата на сърце, букети от изкуствени полски цветя. Е, иска ми се да изляза на този площад, да застана някъде нависоко, да взема един мегафон като на митинг и силно и ясно да заявя на човечеството: "Абе научете се най-после да мислите сами, да ви е*а майката!"