Цветята на живота

Реших да проверя на практика експеримента с растения, описван къде ли не, който доказва, че те разбират всичко и реагират на думи и мисли.

Завъдих си две цветя. Поливах ги и ги наторявах еднакво.

На първото растение говорех колко е прекрасно, колко много го обичам и колко много се радвам, че го има на този свят.

На второто казвах, че го ненавиждам, че то е мръсна, негодна за нищо кучка, понякога го игнорирах по няколко дни и плюех на листата му.

След два месеца експеримент първото растение разцъфна с пищни цветове и заяви, че аз съм кретен, гъз, парцал и мъж под чехъл и не съм достоен за него, събра си нещата и се пренесе при друг стопанин, който ще го обича повече.

Второто ми носи храна в леглото, чисти вкъщи, готви, прави ми масаж на краката и се кълне, че ще остане с мен до края на живота ми.

Котката

Жените обичат да се сравняват с котки. Къде е истината, а къде голите претенции, е трудно да се обобщи - трябва във всеки конкретен случай да се разглежда съответствието на избрания образ. Можеш да бъдеш грациозна и изящна, а може и просто да дереш тапетите в коридора - всеки каквото умее.

Аналогиите между котката и жената са такава баналност, че не е далеч от нея до пошлостта. И доколкото харесвам и котките, и жените, сега се замислих - какво всъщност наистина е подобно между тези същества? Ако пропуснем очевидните клишета, ето някои сходства, които съм забелязал от моята, мъжка гледна точка:

На котките, както и на жените, винаги ту са се молили, ту са ги наричали вещици.

И с едната, и с другата е приятно да спиш.

Когато в къщата ти живее котка, никога не можеш да бъдеш уверен какво я задържа там - твоето присъствие или уютният дом.

Само жената и котката могат да съчетават врънкане и достойнство.

Когато котката се отърква в ръцете ти, струва ти се, че тя те обича, а всъщност тя просто те маркира! А може би все пак обича. А може би маркира. Каква разлика има всъщност!

Характерът на котката, както и на жената, често зависи от цвета на косменото покритие.

И едната, и другата може в изблик на яд да я наречеш "твар".

Котката прекарва целия си живот на границата между предпазливостта и любопитството.

Когато при теб живее котка, никога не знаеш дали тя живее с теб, или ти с нея.

Независимо, че има мозък, котката се ръководи в живота си от настроенията си.

Характерът на жената, както и на котката, няма как да го промениш. Но дори и да не си подхождате, ако добре храниш котката и се грижиш за нея, тя може цял живот снизходително да те търпи. Вярно, няколко пъти в годината бягайки на улицата и връщайки се уморена, доволна и удивително ласкава.

Без котка вкъщи е по-спокойно, но пък нещо не ти достига.

Котката си излизва козината дори когато е ясно, че никъде няма да ходи. Не че винаги е готова да побегне при друг, но знае ли човек...

Котката винаги очаква нещо от теб. А ти очакваш от нея просто да я има.

След като котката те напусне окончателно, от нея остават няколко косъмчета по пода, няколко разхвърляни играчки и тоалетна. И всички тези неща започват да ти крещят колко жесток и несправедлив си бил. Гледайки ги, ти се иска да се разкайваш и да се молиш. Даже пред тоалетната.

Ако при един мъж живее котарак, той се възприема като боен другар. Ако е котка, нищо чудно мъжът да не се ожени никога.

Котката, както и жената, винаги ще проверява границите на разрешеното и ще се опитва да ги престъпи.

И едната, и другата нарушава твоя душевен мир с крясъци.

На котката не бива да се дава шофьорска книжка.

Котката има дни, когато може да те издере просто ей така. А после ще ти скочи в скута и ти ще й простиш всичко.

Котката обича да се качва на най-високото дърво, сама не разбирайки защо, а после да крещи оттам, за да решиш най-после този проблем.

Ако котката твърде настойчиво ти се гали, това значи, че или иска нещо от теб, или й е самотно - и ти никога не знаеш кое от двете е. Може и да ти се е изпикала в обувката, но защо да помниш миналото? Макар че самата котка никога нищо не забравя.

Котка не можеш да принудиш, но можеш да я къндърдисаш. С нея трябва да се отнасяш само от ласкава, но твърда позиция. Но ако прекалиш с първото, ще ти се качи на главата, а с второто - ще ти се изсере в леглото.

Котката един път в живота си ще ти донесе умряла мишка и после цял живот ще смята, че те е хранила.

Помниш всяка котка, която е живяла с теб, като отделен живот, нищо че всички котки реално са еднакви. А животите все пак се оказват различни. Иди го разбери.

Отивайки си, котките оставят след себе си повече въпроси, отколкото отговори.

Who’s your daddy?

Посвещава се на кризата на брачната институция,
на всички приятели и познати, които са се развели,
канят се да се разведат или си мислят, че не се канят,
а също така и на три от петте ми любими жени.

В петнадесетата година на спокоен семеен живот, отмерено поклащайки се в колянно-лакътна позиция, Теодора най-накрая не издържа и едва забележимо изписка "Наречи ме твоя мръсна кучка".

Съпружеският живот преди не изобилстваше от шумове и звуци, ако не броим равномерното тежко дишане, затова дори този полу-шепот прозвуча предизвикателно шумно.

Николай се напрегна, но като човек мек и предвидлив, си взе време за размисъл, без да прекратява ритмичните фрикции, за да не издаде промяната на емоционалното си състояние на никого, дори на самия себе си.

"Интересно, какво пак я е прихванало моята глупачка?", — с нежност и умиление си помисли той.

Да, жената трябва да е с капризи — това е известно на всички. Това не влиза в списъка й с домашни задължения, тоест не е "длъжна", никой не я моли за това, но е неотменим природен закон, като "снегът е мек, но студен".

Няма къде да се денеш от женските капризи, но при добрата жена дори капризите са добри, полезни в домакинството, или поне безвредни, предизвикващи умиление. "Гледайте какво може моята".

Да плете костюми за хамстери, да събира плюшени играчки, или примерно да пее, или дори да рисува...

Качеството на каприза е показател, по който е лесно да се разбере добра ли е жената.

Когато капризите са адски много, се получава като цяло въобще не жена, а някаква турбо-кифла. Впрочем това на някои им харесва. Смотани нещастници под чехъл. Издребняват мъжете, ех!

Николай въздъхна, продължавайки унило да надвисва отзад над миниатюрното дупе на жена си като охранена поклащаща се скала.

Неправилни капризи в жената особено не се забелязваха, но и правилни също, което плашеше, тъй като създаваше усещане за смътна неопределеност.

Кой я знае, тихите води са най..., и прочие. Може пък да крие нещо?

Така обикновено и се случва: жениш се за една, затваряйки си очите за дребните й странности, с годините те растат и закриват всичко останало и се получава, че си женен за съвсем друга. Ама не сме се разбирали така!

А при Теодора всичко е тихо и мълчаливо като партизанин.

Впрочем ако добре се замисли, тревожни червени лампи все пак имаше.

Ту на спагетите гледа накриво и седи в ъгъла и яде някаква трева, макар че после, вярно, спира, щом я попиташ на майтап дали я е гнус с мен да яде нормална храна или просто си отглежда глисти. Ту изведнъж й се отще да ходи в Турция, а веднъж от палто се отказа, което й купих от тринадесетата заплата, исках да я изненадам.

Питам, абе какво има, може с нещо да съм те засегнал, или палтото не ти харесва, а тя тресе глава - "не", — вика, — "скъпи, всичко е супер, благодаря ти", — а е потънала в сълзи.

Вярно, сега това палто го носи по веднъж на две години, колкото да не е без хич, но няма да ходя да го връщам я, все пак е подарък. Пък и какво бих казал? Вземете си палтото обратно, че жена ми е идиотка и сама не знае какво не е наред?

Какво ли не съм правил за нея. Гърбя се на работата като катър. Цветя на всички празници, както се и полага, само дето не и на моя рожден ден. Годишнините ги помня, с тъщата и тъста се разбираме, макар че особено тъстът е чешит и колкото повече остарява, толкова повече чешитлъкът му ми лази по нервите.

Ама не, току-виж плъзне от нея цялата тая идиотия, като от баща й, и тогава всичко отиде на кино.

Току-виж вземе например да си завъди и любовник — не дай си боже, а градчето ни е малко. Малко ли й е нормалният секс веднъж в месеца, като при нормалните хора, без такива непристойности - че и откъде въобще е набрала такива пориви?

Може пък вече и да си е завъдила. Нищо чудно, вечно е замислена все за нещо. Ама че змия! В пазвата си я отгледах!

"Ах ти, мръсна кучка!", — изкрещя Николай и за първи път през последните 15 години хвана любимата си жена за косата.