неделя, май 23, 2010

Ако ми оставаха месеци

Не, не съм забравил за предишните щафети. Макар че все така продължавам да ги отлагам, просто защото напоследък ама хич не ми се пише - освен съвсем лични неща. Но когато ме попитат какво бих направил, ако науча, че ми остават няколко месеца живот... с типичното ми черногледство, просто грейвам - и не мога да устоя.


И тъй... приемаме, че цъфва вестта колко ми остава. Веднъж вече бях на ръба след една такава вест, която обаче се оказа лекарска грешка, така че чувството ми е добре познато. Също така приемаме, че нещата са на етапа, в който вече няма какво да се направи. Защото честно казано, още си мисля, че ми е рано да мра, но...

Дали ще променя нещо в битието си? Да, определено. Не казвам, че изведнъж ще се завтека ударно да си изпълнявам мечтите - те в повечето случаи са простички и реализацията им зависи от други хора :) Но ще се постарая да оставя нещо след себе си, съзнавайки, че времето ми е преброено - ако има начин, бих написал книга за това време, бих се опитал да убедя жената на живота ми да ми роди дете (все пак, колкото и да е егоистично, искам частица от мен да продължи да живее и след мен), и бих се постарал да направя в оставащото време щастливи хората, които са ми скъпи.

Дали ще кажа някому? Надали, освен на човека, с който бих делил дните и нощите си, защото не искам да му дойде отнемайкъде, когато... ясно какво. И защото бих искал да му дам свободата, ако не желае да остава до мен в последните ми дни, да поеме накъдето сметне за добре. Въпреки че дори и да си тръгне, ще се постарая да направя каквото е по силите ми за щастието му - и когато мен няма да ме има.

Бих потърсил хората, на които някога съм причинил зло - съзнателно или несъзнателно. Не за да измивам съвестта си, но поне за да се опитам - ако имам как - да изкупя вината си пред тях. Да, не са един и двама.

Бих се срещнал с баща си, без лоши чувства - просто за да знам за себе си, че съм провел един разговор, отлаган от поне 20 години. Може би безсмислен, но все пак...

Бих се разходил край морето... и бих погледал вълните. И бих изпил бутилка вино на пясъка по залез - сам или с единствения човек, който има значение за мен.

Бих се погрижил да намеря някой, който би се грижил за скъпата ми Ромина - едно от най-верните и обичливи същества, които съм познавал.

Бих посетил гроба на майка си и баба си и бих казал, без никой да ме чуе, няколко думи - не знам какви точно, но със сигурност бих имал потребността да го сторя.

И накрая - вероятно бих седнал на прозореца и бих зачакал мига. Мига, в който се надявам тихо да угасна, направил каквото съм могъл за тези, на които държа.

Колебая се на кого на свой ред да стоваря мъчителния размисъл какво би направил в последните си дни. Не за друго, а защото... може би заради особеното ми настроение, имам доста ясната представа, че подобни размисли не са сред най-приятните. Все пак... Светле, окажи ми честта, моля те. Кой знае защо ми се струва, че на тази тема можеш да кажеш много. Ако имат желание, бих се радвал също така да чуя какво ще споделят по въпроса Събина, Хриси и Венци. Макар че не искам да задължавам никого - ако поканените нямат желание, няма проблем; ако пък други ги вълнува проблематиката, смятайте се за поканени.

1 коментара :

Събина каза...

Мерси, поласкана, ама аз я свърших тая. :) http://www.entelegentno-blog.com/2010/321/

Публикуване на коментар