сряда, декември 17, 2008

Скъпа, погреби ме с мобилния ми телефон

Е, сега чуваш ли ме?Ето този пост в блога на Дядо Ники ме провокира към доста размисли на тема мобилни телефони. Защо изобщо ни е необходим такъв, не ни ли отнема и малкото мигове на усамотение и така нататък. Сега тази новина от MSNBC просто ме довърши:

Изследване, направено сред американски погребални агенти, показва, че почти всички починали под 40-годишна възраст биват погребвани с мобилните им телефони. Изглежда особено разпространена е тенденцията при притежателите на Blackberry, въпреки че са били регистрирани и случаи на хора, погребани с джобна конзола Game Boy. Изследователската организация The Future Laboratory е констатирала, че подобна тенденция се наблюдава и на много места по света, включително Великобритания, Австралия и Южна Африка.

Ако беше само това, вероятно бихме го приели с лека ръка. Но има и нещо по-странно и шокиращо - хората изглежда в някои случаи продължават да звънят на покойника и да оставят съобщения на гласовата му поща. Регистриран е дори случай на съпруга, която продължава да плаща телефонната сметка на мъжа си, починал през 2005 г. и погребан с телефона си. Колкото и смешно да звучи, въпросната вдовица дори е изписала телефона върху надгробния камък, така че и други хора да могат да пращат съобщения на починалия.
Технологичната обсесия изглежда не ни оставя на мира дори и след смъртта. Изкушавам се тук да потъна в празни разсъждения за тотемизма на съвременността и за това как подобни тенденции са поредното доказателство за залеза на цивилизацията. Тъй като вече сам се дразня от непрекъснатото си мрънкане, ще се въздържа. И все пак, както казваше старата ми учителка по литература (която мразех от все сърце): "Който има глава, да мисли".

0 коментара :

Публикуване на коментар