tag:blogger.com,1999:blog-21501722.post8957378507074938746..comments2023-10-09T17:42:48.297+03:00Comments on Непоносимата лекота на прозаичното битие: Краят на светаАспарух К.http://www.blogger.com/profile/16699067185431057159noreply@blogger.comBlogger4125tag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-42179836914964680582011-05-22T22:41:01.694+03:002011-05-22T22:41:01.694+03:00Страхотно си го написал ( особено примера с дистан...Страхотно си го написал ( особено примера с дистанционното и найлона ).<br /><br />Размислите за "carpe diem" всъщност са ме довели до подобни изводи, но като цяло човек трябва да има поглед и занапред ... ако правя само това, което искам, определено ще се хлъзна по американския идиотизъм и по цял ден ще ям сандвичи и ще харча безразсъдно. <br /><br />Ако науча, че края на света идва след 20 часа, определено ще си купя едно шише качествен алкохол, една кутия цигари, ще взема китарата и ще си размишлявам ... т.е. както си изкарвам Неделя вечер ;) Без тъмнина, няма светлина ... Така, че "необмислените" неща, които правим, всъщност не бихме могли да ги правим без да вършим всичко останало.<br /><br />Това е само скромната ми гледна точка... всеки човек си има собствен отговор и за съжеление разбира дали е бил прав твърде късно.<br /><br />Наздраве ! :)drinchevhttps://www.blogger.com/profile/07093539006192932226noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-37314379846728727282011-05-22T22:17:22.686+03:002011-05-22T22:17:22.686+03:00ха! точно! най-правилното решение е да решиш да па...ха! точно! най-правилното решение е да решиш да паднеш. лошите решения създават най-добрите истории ,) а светът ще свърши. само че индивидуално за всеки и най-вероятно не по едно и също време.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-45179138691722800812011-05-22T19:17:15.996+03:002011-05-22T19:17:15.996+03:00Сигурно ще ми се смееш, но и аз най-често съм така...Сигурно ще ми се смееш, но и аз най-често съм така - и аз обикновено ям пицата първо отвън :) Просто понякога ми омръзва и скачам директно към удоволствието, защото отлагането на удовлетворението ми се вижда уморително, а и почти винаги се намира кой да ми отвлече вниманието точно когато съм стигнал до най-хубавото.<br /><br />Тъй че аз хем се заемам първо с тежките и гадни неща, хем накрая, като се наложи да пропусна удоволствието, се замислям какво точно пропилявам ;DАспарух К.https://www.blogger.com/profile/16699067185431057159noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-89617242036556213272011-05-22T18:58:18.337+03:002011-05-22T18:58:18.337+03:00Колкото и да си прав, пак не мога да се съглася. В...Колкото и да си прав, пак не мога да се съглася. В известен смисъл, ти говориш за "тук и сега", което иначе е полезно, но се опитваш да погледнеш и времево-перспективно, понеже само "тук и сега" става скучно, изчерпва се.<br /><br />Ако трябва да локализирам, то влизам в рамката на тези хора, които предпочитат първо да изпълнят трудната част от ангажимента/делото, сетне да се отдам на по-вкусното. Честно казано, не страдам от това. Когато сядам в пицария, не си поръчвам евтината пица, щото двата лева, които ще спестя, ще ме направят милионер. Взимам си нормална, хубава пица, нерядко най-хубавата. Обаче първо минавам по твърдото. Накрая си оставям филето, пастърмата, морските дарове и т.н., дето са в средата на пицата. И ми е вкусно. Пък не отлагам десерта, щото сега не било изгодно. Така процедирам и когато поемам ангажименти към хората или към работата. Свършвам най-гадното, най-трудното, после си живея спокойно. Обаче не се лишавам от нищо. Не съм се лишил от каквото и да било. Разбира се, като изключим алкохола, тъй като нашият народ е казал, че който не умее да пие - да не пие, с което съм съгласен. ;)<br /><br /><br />Разбира се, материалната алегория, която използваш е блестяща.<br /><br />Напълно прав си и срещу "тънките сметки" за живота, които редица хора си правят. :)Красиhttp://kstoev.wordpress.comnoreply@blogger.com