tag:blogger.com,1999:blog-21501722.post6909992766633362095..comments2023-10-09T17:42:48.297+03:00Comments on Непоносимата лекота на прозаичното битие: При мен подът е бетоненАспарух К.http://www.blogger.com/profile/16699067185431057159noreply@blogger.comBlogger13125tag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-46566928132901066912009-05-10T10:29:00.000+03:002009-05-10T10:29:00.000+03:00Нещо подобно четох в една от книгите на Алън и Бар...Нещо подобно четох в една от книгите на Алън и Барбара Нечииси. Според тях това бил голям проблем между половете - жената мрънка, защото й се мрънка, а не защото има нужда от помощ, съответният мъж до нея пък я слуша с ясното желание да й предложи съвети и решения :)<br />Моята най-добра приятелка е съвършена по отношение на мрънкането - прави го по чат или в блога си, а ако се случим в едно помещение, мълчим траурно и това е. Тъжното минава само. В тоя ред на мисли... ще ти е много по-здравословно да избереш само няколко приятели, на коиот да си Бюро оплаквания и да си разработиш строго индивидуални стратегии.Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-54563781616656835982009-05-10T00:26:00.000+03:002009-05-10T00:26:00.000+03:00Оцени поне факта, че са дошли за съвет... Не е лес...Оцени поне факта, че са дошли за съвет... Не е лесно понякога, има горди хора. <br /><br />Освен това, пак казвам - зависи колко са ти близки хората. Наистина ли имаш нужда, най-близките да ти казват тези неща в прав текст? Те се усещат и без думи понякога...Bunnyhttp://shakiraaa.wordpress.comnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-67183183762983536912009-05-02T18:57:00.000+03:002009-05-02T18:57:00.000+03:00Сега се сетих и за нещо друго ... небезизвестното ...Сега се сетих и за нещо друго ... небезизвестното твърдение, че мъжете и жените споделят с различни мотиви и съответно утешават по различен начин.<br />Факт е, че когато споделям на мъж, не получавам необходимото ми "лигавене" под формата на съчувствие, а обикновено получавам подробен анализ + алтернативи за решение на проблема, за които всъщност не съм питала, понеже вече съм ги измислила. Емоционално крайно неудовлетворително, както и изнервящо за другата страна. Горкият, хем е изслушал проблема, хем е изскочил с блестяща идея, а на всичкото отгоре аз не съм във възторг, а продължавам да съм спаружена и нещастна. Стигнах до извода, че не е здравословно да ползвам мъж като душеприказчик, освен ако НАИСТИНА не се нуждая от конкретни предложения за действие. Както и обратното - ако мъж ми се изповядва, не е зле да предложа алтернативи или помощ, вместо само да го потупвам по рамото и да повтарям колко ужасно е всичко това. Кой казва, че в клишетата няма истина...<br /><br />Та в тоя ред на мисли, съобразяването с пола на "пациента" също е от голямо значение.Just A Face In The Crowdhttps://www.blogger.com/profile/16849448372171812167noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-30542530402122818152009-05-02T18:33:00.000+03:002009-05-02T18:33:00.000+03:00Известно време като 'кошче за душевни отпадъци' пр...Известно време като 'кошче за душевни отпадъци' прекрачва границата и обръщаш опакото на ръката... :)nofearinchttps://www.blogger.com/profile/02210207347618870710noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-80441263752370078792009-05-02T18:31:00.000+03:002009-05-02T18:31:00.000+03:00Взимайте, грабете, ще има за всички и пак доволно ...Взимайте, грабете, ще има за всички и пак доволно ще ми остане :))<br /><br />nofearinc, и аз се опитвам да се придържам вече към тази тактика, обаче пусто и 2 въпроса са достатъчни, за да текне мандрата. Трябва да почна да тренирам поглед на скептик-критикар може би :((Just A Face In The Crowdhttps://www.blogger.com/profile/16849448372171812167noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-47554569569941718752009-05-02T18:13:00.000+03:002009-05-02T18:13:00.000+03:00Аз се нареждам зад Паро за търпението... Ако човек...Аз се нареждам зад Паро за търпението... Ако човекът не е специален, задавам 2 въпроса и до трети не стигам...nofearinchttps://www.blogger.com/profile/02210207347618870710noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-20277796460945008542009-05-02T18:12:00.000+03:002009-05-02T18:12:00.000+03:00Нормално е да ти се изчерпва търпението, в крайна ...Нормално е да ти се изчерпва търпението, в крайна сметка хем ти си този, който ще е в ролята на изповедник и утешител, хем "пациента" се прави на ударен ... в един момент изнервя това нещо. Тоя, който има зор - споделящия - по презумпция би трябвало да се съобрази,а не обратното, но ... нали знаеш, неувереността прави хората по-егоистични и несъобразителни.<br /><br />От своята камбанария може да изглеждаш всякак, но важното е как те вижда човекът отсреща. Понякога дори доброто самообладание и непоказване на слабост (а си позволявам да предположа, че при теб ги има и двете) са достатъчни, за да "спихне" другия, отчаян от мисълта, че разговаря с човек, на който "живота му е ясен" и неговата слабост би изглеждала тройна и четворна.<br /><br />Пък и си е до излъчване може би, аура ако щеш го наречи - някои хора умеят да предразполагат, други - не. На мен например хората ми споделят отчайващо много неща (някои от които особено лични), поради простата причина, че изглеждам напълно "безопасна" и неосъждаща. Понякога дори ми се ще да излъчвах малко повече "опасност", та да не съм принудена толкова често да бъда кошче за душевни отпадъци, а истината е, че сърце не ми дава да срежа мерака на някой ентусиаст, който е решил да си излива душата ... ама на, съдба.<br /><br />На мене пък търпението ми е доста повече, отколкото реално ми е необходимо - искаш ли ти дам малко :))) ?Just A Face In The Crowdhttps://www.blogger.com/profile/16849448372171812167noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-6960723267589758392009-05-02T17:56:00.000+03:002009-05-02T17:56:00.000+03:00@Just A Face In The Crowd: за подхода с мхм и нена...@Just A Face In The Crowd: за подхода с мхм и ненастойчивото изчакване си напълно права, в повечето случаи и аз така правя. Но периодично явно ми се изчерпва търпението :(<br /><br />За това, че им изглеждам по-уверен, оправен и умен... от моята камбанария си изглеждам на себе си май само умен, останалото тц. Мен ме бива най-вече да ровичкам из чуждите проблеми, със своите съм... абе майката си трака. Нали знаеш, детето на обущаря босо ходи. <br /><br />Явно просто търпението ми не е най-силната ми страна, аз си го знам всъщност.Аспарух К.https://www.blogger.com/profile/16699067185431057159noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-71078919646658364662009-05-02T12:33:00.000+03:002009-05-02T12:33:00.000+03:00Причини дал Господ.
Някои обичат да "танцуват" ок...Причини дал Господ.<br /><br />Някои обичат да "танцуват" около същинския въпрос, без да го засягат, за да сондират почвата и да преценят дали реакцията ти ще им хареса. Например често срещано е явлението искам-само-потупване-по-рамото. Човекът не иска да рискува да му посочиш собствените му грешки и да му дадеш един здравословен ритник - най-общо казано, иска да се увери, че може да похленчи необезпокояван. Ако те заподозре, че можеш да го разкритикуваш или да го агитираш към някакво действие - ще върти, ще суче, ама нищо няма да каже, за да не си развали рахатлъка да плува в собственото си самосъжаление.<br /><br />И, разбира се, има го детинското запъване без особена логика. Ти виждаш, че човекът очеизбодно има някакъв проблем... дошъл е с цел да сподели... и почваш съвсем логично да го приканваш да си каже това, за което е дошъл при тебе... ама бедната чувствителна душа вземе, че се почувства притисната. "Тоя сега защо така рови?" - настоятелността понякога има обратен ефект. Аз в такива случаи съм се научила да мълча и да оставям човека (с подходящите "мхм" и "да,разбирам" на правилните места) да прави концентрични кръгове около същината на проблема, накрая сам достигайки го - леко издразнен, че не съм проявила по-силен интерес, но в крайна сметка точно това го е провокирало да си "изпее" всичко.<br /><br />И не на последно място - предпазливост. Аз например имам следния дразнещ навик - когато имам нужда да споделя, след задължителните общи приказки, почвам да "танцувам" около проблема. Не защото ме е страх да споделя, а защото по реакциите на събеседника преценям дали има смисъл да си излея душата, или не. Ако видя, че гледа едностранчиво на нещата, ако заподозра, че не го интересува особено какво ще му кажа, ако е онзи дразнещ тип аз-сега-ще-ти-разкрия-истината-за-живота - няма смисъл. И за да не го/я дразня излишно, изплювам 2-3 сухи факта, описващи проблема, колкото да задоволя събуденото любопитство, и после сменям темата. Така спестявам на себе си неудобството да дискутирам с неподходящ събеседник и на другия неудоволствието да слуша неща, които не го интересуват, или да води спор, в който никой няма да излезе победител.<br /><br />А замислял ли си се, че първоначалното желание на хората да ти споделят проблема може да се преустанови, ако по някакъв начин ги караш да се чувстват нищожни? Ако си (или поне изглеждаш) много по-уверен, оправен, умен от тях, ще се чувстват неудобно. Никой не иска да се направи сам жалък, споделяйки неспособността си да реши проблем пред човек, който в тоя момент му изглежда г-н Съвършен. В тоя случай действа метода "танто за танто". Изкопаваш някоя история, описваща те като безпомощен неудачник, и оня отсреща вече се чувства много по-спокоен да ти разкаже собствената си неудачническа история.<br /><br />Друг е въпросът дали си струва да прилагаш толкова чалъми и да правиш челни стойки, заради чуждата неспособност или комплексарщина.Just A Face In The Crowdhttps://www.blogger.com/profile/16849448372171812167noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-84214150153700502762009-05-01T11:01:00.000+03:002009-05-01T11:01:00.000+03:00Факт - никой не обича да признава, че се е провали...Факт - никой не обича да признава, че се е провалил. Никой не желае да се чувства различен, защото нямаме толерантност към такива хора. Всеки, дори да се опитва да бъде индивидуалист, гледа да се слее в тълпата, за да не бъде отлъчен и изгорен на кладата. И дори когато има нужда от съвет, хората не си забиват главата в пода, но опипват почвата, за да е сигурно, че ще получат разбиране или правилен съвет.<br /><br />А самохвалството при проблем обикновено е комплекс. Вероятно пак породен от същото.nofearinchttps://www.blogger.com/profile/02210207347618870710noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-9120759838389809532009-05-01T08:52:00.000+03:002009-05-01T08:52:00.000+03:00Аз предполагам, че излагайки проблема си по заобик...Аз предполагам, че излагайки проблема си по заобиколен начин, те се надяват сам да разбереш за какво иде реч, без да се налага сами да признаят, че са се провалили. Всеки е преживявал подобен момент... просто дори да знаеш, че си се провалил и да имаш нужда от помощ и от съвет, самото изричане на проблема те изправя пред това да признаеш, че не си достатъчно силен да се справиш сам... и е трудно...<br /><br />Предполагам, де...a.https://www.blogger.com/profile/14694283281308068868noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-17298523950865680722009-05-01T08:37:00.000+03:002009-05-01T08:37:00.000+03:00Ох, пак си чела по диагонал. Писна ми! Хайде дочит...Ох, пак си чела по диагонал. Писна ми! Хайде дочитай, преди да коментираш, моля.<br /><br />Въпросните хора (<I>слава богу, не са кой знае колко!</I>) идват именно за <B>съвет</B>. Казват изрично, че искат моето мнение за нещо. След което в продължение на безкрайно много време ме разтакават с общи приказки. И накрая, след като си изгубя няколко часа и си скъсам нервите, се стига реално до това, за което са дошли.<br /><br />Хайде, веднъж-два пъти да е, не би ми пукало. Но когато започнат редовно в този дух... ай сиктир! Единствено възпитанието ми пречи да им кажа всичко, което мисля по въпроса. <br /><br />Номерът е, че освен другото те настойчиво се опитват да твърдят, че всичко е наред, че всъщност това, за което ме търсят, не е важно. Не съм сляп, виждам, че е обратното. Виждам, че са дошли, за да прехвърлят отговорността за решението си на друг (демек на мен). И на всичкото отгоре ми губят времето. А, не! Ако не знаят какво искат, защо идват?Аспарух К.https://www.blogger.com/profile/16699067185431057159noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-72053359122719908492009-05-01T07:38:00.000+03:002009-05-01T07:38:00.000+03:00Всеки избира сам с кой да споделя проблемите си, ...Всеки избира сам с кой да споделя проблемите си, нали? Може просто да не искат да е с теб... <br /><br />Важното е да си признал проблема сам прес себе си...Bunnyhttp://shakiraaa.wordpress.comnoreply@blogger.com