tag:blogger.com,1999:blog-21501722.post626430596962075225..comments2023-10-09T17:42:48.297+03:00Comments on Непоносимата лекота на прозаичното битие: За "Аватар" и предателствотоАспарух К.http://www.blogger.com/profile/16699067185431057159noreply@blogger.comBlogger1125tag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-64147523007893780942010-03-05T14:55:20.157+02:002010-03-05T14:55:20.157+02:00Бе ти нещо си се объркал, май
1 ?: Давал ли е клет...Бе ти нещо си се объркал, май<br />1 ?: Давал ли е клетва ... <br />- Лудия полковник и собственика "Земята" ли са ? Ако да, то ще не почнаха отначало с големите пушки, ами се лигавеха там да преговарят. Начинът "ако сме на едно мнение, да е вашата, ако сме на различно, да е нашата" нещо се разминава с моята предствава за съгласие.<br />2 ?: Вярвали ли са му хората?<br />- Кои хора са "хората". Онези, които имат закон и искат да се спазва, или онези, които искат да е по тяхното желание. Двете групи са различни. Ти за кои говориш ?<br />3 ?: Възползвал ли се е ...<br />- Вече говориш за дивака и капиталиста. Те вече играят по други закони. Срещу правилата на нашия пич. И началните правила, когато "Земята" е била на едно мнение. Става противопоставяне на целите им. Решението ще се постига със сила, не с договаряне. И почва тупаника. Горко на победения. Това някой да стане и да каже "Ако си мъж, ела да се бориме" го има само по вицовете. И целта на двете страни не е моралната победа в мислите. А оцеляване на желаната действителност.<br />Та накратко, хората, Земята, законът не са едно лице в ситуацията. Ти не виждаш, че се разделят.Anonymousnoreply@blogger.com