сряда, февруари 15, 2012

Защото нея вече я няма

Image © Ginger Tyson

Има места, където се старая да не ходя никога. Съзнателно ги избягвам, а ако няма как да не мина оттам, се опитвам да профуча колкото може по-бързо, задържайки дъх. Боя се от това, че изведнъж… ще срещна… И знам, че отдавна живее в друг район, град, свят, но кой знае, именно в този момент… защото не само злодеите се изкушават да се върнат на местопрестъплението.

И съвсем наскоро с облекчение разбрах: вече няма от какво да се боя. Защото тя никога няма да се върне. Защото нея вече я няма.

Слава богу, с нея нищо не се е случило. Жива e, здрава, вероятно дори щастлива. Редовно качва снимки във Facebook. Жъне успехи.

И не четете "вече я няма" като "вече я няма за мен" - ненавиждал съм в живота си само един човек, съвсем друг, а и я ненавиждах не повече от месец, след което й простих греховете - и миналите, и бъдещите. Някои хора разбиват сърца нарочно, други - между другото, а някои се познават достатъчно добре, и предупреждават – не се доближавай; а ако не си ги послушал, кой е виновен? Пък и нищо не се е разбивало, после разбрах, че все пак малко се беше понапукало, но пък с каква красива линия на пукнатината, нали?

Няма да мога да я срещна по една проста причина: Нея, такава, каквато беше – тогава, преди години, когато небето първо цъфваше в дъги, а после се терзаеше в бури и потопи, и рядко на барометъра се появяваше "слънчево" - Нея такава вече я няма. Оттогава тя се е променила, а аз, очаквайки да видя в тълпата точно определено лице, абсолютно бих могъл да я отмина, едва докосвайки я с поглед. И едва ако се окажем заедно за известно време, по-дълго от миг, с изненада бих започнал да разпознавам познатите черти и до болка познатите жестове - и да събирам две и две. И много слоеве, наслоили се за времето, в което не сме се виждали, би се наложило заради това да бъдат свалени. А тази, която обичах, е останала само на снимки и в паметта ми, които не ги застрашава нищо.

Тя се е променила - до такава степен, че понякога си задавам въпроса: а какво е това, което ни е обединявало някога, споявало ни е в единна топла плът? За какво сме разговаряли с часове, топлейки с дъха си слушалки, и сме били готови на какво ли не, за да може поне за час да преодолеем разстоянието, което ни е разпръсвало толкова надалеч? А ето – клетките са се сменили, нови интереси, идеи, мечти, фантазии - и само в студените дълбини се долавят корените на това, което някога не успя да пробие през хладната замръзнала почва и да даде кълнове.

И не, не ми казвайте, че хората не се променят – те се променят всеки ден. За да останат такива, каквито са били и преди, в основните неща.

петък, февруари 03, 2012

Post Coitum

Photo © Steven Meert

Първо въобще нищо не ти е нужно - само този поглед, тази кожа, това дихание, да, още, о, да.

А след половин час вече се протягаш доволно - бъди така добър, подай ми запалката, да хапнем нещо, как мислиш, ресторантите вече отворили ли са? Ама то още няма и 6 часа, хайде да отидем до мола, там мярнах едни шапки с панда, ще ми помогнеш ли да избера? А, впрочем, току-що си спомних, че един приятел продава лаптоп, на теб нали ти трябваше, дай да му звъннем още сега. А през уикенда какво ще правиш? Че взех едни абонаментни карти за операта, има много добра постановка, хайде да отидем заедно, а? Да, и аз те обичам, хайде, ставай де, да вървим.

Първо естествено нищо не ти е нужно, само никой да не се обажда, никъде да не тичаш, само да не ви разделят, да не ти я отнемат, да те оставят да й се нагледаш, само това да се повтаря всеки уикенд, да, още веднъж, да, не спирай, о, да.

А след две години вече се оглеждаш деловито - подай ми пепелника, моля те, дай да закачим тази завеса още сега, да, държа я, малко по-вляво, и въобще би трябвало да подменим тези прозорци, аз вече проучих, ето ти списък с цените; хайде да идем да вземем обувки, че моите пропускат, знам място, където ти взехме чудесни ботуши, абе разбра ли, всъщност Ralph Lauren имат сега една акция за очила, от толкова отдавна не сме били на море, хайде да идем, или на отидем на хижа, защо да не си направим резервация още сега? Да, върхът си, айде дръж си вече завесата.

Първо въобще нищо не ти е нужно, защото всичко вече го имаш, а после се оказва, че това е само началото - и трябва да направиш още толкова много неща; и всичко това е толкова важно и интересно, защото това е животът и бъдещето, а не всякакви глупости - стига, разбира се, това да не е последната нощ и последният час.