вторник, януари 31, 2012

Защо няма да ви дам работа

Бих могъл да взема на работа 12 души, с заплата €760 на ръка, но няма да го направя. Обяснявам защо.
Унгарският блогър Андор Якаб през лятото на 2011 г. публикува статия, посветена на взаимоотношенията на държавата, работодателите и работниците. Статията е масово обсъждана в унгарските медии и блогосферата, като предизвиква нееднозначни реакции, и досега е била преведена на няколко езика (през януари т.г. се появи и английски превод). Ето я по-долу:

Бихте могли да работите в моята компания, действаща в сферата на услугите, в прекрасен офис. Това не е телемаркетинг, не е и измама. Бихте изпълнявали сериозна работа, която изисква навици и умения, по 8 часа на ден, 5 дни в седмицата. Бих ви взел на законна работа, бих ви плащал данъците. Бих могъл да осигуря такава работа на дузина хора, но няма да го направя - и ето защо.

Не бих взел на работа жена.

Причината е много проста: жените раждат деца. Нямам правото да ги питам искат ли да раждат. Ако бих имал такова право и тя би отговорила, тя би могла умишлено да ме излъже. Или да промени решението си.

Не ме разбирайте превратно. Нямам проблем с това, че жените раждат деца. И аз самият съм се появил така на бял свят, и децата ми също. Не бих взел на работа жена, защото когато тя чака дете, тя излиза в "майчинство" за три години, и аз не мога да я уволня. Ако иска две деца, отпуската й трае вече шест години.

Работата, естествено, все пак трябва да се върши. Така че ще взема на работа някой, който ще работи вместо нея, докато тя прекарва дълги години в отпуска. Но не мога да я уволня не само тогава, когато не е на работа - не мога да го направя и тогава, когато се върне. Затова ще се наложи да уволня този, който е работил вместо нея през цялото това време. Когато жената се връща на работа от "майчинство", по закон се налага да й вдигна заплатата до сегашното ниво за нейната позиция. Освен това е нужно да й дам отпуската, която тя е натрупала за времето на "майчинството". Когато тя, в крайна сметка, се върне на работа, тя може да започне с изцяло платен 2-4-месечен отпуск.

Още не бих взел на работа хора над 50 години.

Не защото имам проблем с най-опитните професионалисти. Не бих ги наел, защото скоро те ще влязат в т.нар. "защитена възраст". И ще попадна с тях в клопка точно както бих попаднал с назначената жена. Не можете да уволнявате хора в предпенсионна възраст, трябва да им плащате заплата и всички останали разходи, дори и ако работят зле. Не мога да уволня "защитен служител", но някой все пак трябва да върши нужната работа, и аз съм принуден да наема друг човек.

Бих наемал на работа само мъже между 25 и 50 години.

Да ги вземеш на работа също е рисковано, защото нямам право да ги уволня по каквато и да е причина (примерно, че доходите ми са недостатъчни, или не ми харесва как работят). Голям е рискът те да заведат дело - и с голяма вероятност да спечелят. Но с този риск все пак бих се справил.

Ще ми струвате €1572.


Това са актуални данни за 2011 г. от калкулатора на заплати http://www.nettober.com/. Както можете да забележите, вашата заплата от €760 ще струва на моята компания €1572. Единственият начин някак да намаля тази двукратна държавна надценка, е да ви плащам по-малко. Но няма да ви наема на по-малка заплата, защото според мен няма да можете да живеете нормално с по-малко от €760. Ще изпаднете в депресия, ще съсипете живота си, компанията ми и дори мен самия. Тоест не искам да наемам някого за по-малко от тази сума.

Такива дивотии стават само в Унгария.


Тази графика е от проучване на Deloitte. Както можете да забележите, държавата взема половината от вашата заплата. Вбесява ме това, че ви плащам повече от €1500, но вие получавате малко по-малко от половината от това. Особено предвид това, че здравната грижа, която вие получавате, с нищо не е по-добра от това, което получава всеки, работещ за МРЗ.

Също така трябва да вземам предвид, че 35-годишният човек има 25 дни отпуска в годината. Което означава, че някой трябва да го замества в продължение на месец. Ако ми трябват 12 работници, налага се да наемам тринадесети, за да замества всички останали, които излизат в отпуска.

Но все пак, въпреки всичко казано дотук, аз бих могъл да ви дам работа.

Аз съм смел предприемач. Предприемачите поемат рискове, затова бих могъл да си продам апартамента и да заживея под наем. Надявам се, че тези €90 000, които ще получа срещу апартамента, ще са достатъчни. Смело ще започна своя бизнес, а ако не потръгне (което често се случва със стартъпите), няма да страдам чак пък толкова.

Моята компания ще предлага великолепни услуги, които е невъзможно да бъдат осигурени без достойни условия за труд. Ще взема на работа 13 души - 12 на постоянна работа и един за заместване по време на отпуски. 14 души заедно с мен ще могат да работят в комфортен, добре оборудван офис с квадратура 158 м2. Това ще ми струва по 10 евро на месец на квадрат, плюс 3,5 евро на квадрат за комунални услуги. Тоест общо 2133 евро месечно.

Ето ежемесечните ми разходи:

Наем на офис: €2133
Заплати: 13 x €1572 = €20 436
Други разходи: (счетоводство, маркетинг и т.н.): €3058
Общо: €25 627

Доста страховито за ежемесечна сметка, нали? Толкова се налага да плащам ежемесечно, без значение какви са ми доходите. И в добрите, и в лошите месеци. И в лятното затишие, и преди Коледа, когато работата ще е много по-малко.

Най-вероятно фирмата няма да може да продава повече от 1000 часа услуги на месец. Тоест за да изляза начисто, цената ми трябва да бъде €25 627 / 1000 = €25 на час. Но това не е достатъчно, трябва ми и някаква печалба.

Не съм алчен, а и пазарът е свит. Затова ще сложа надценка от 20%. Това ще повиши моята ставка до €30 на час (произнася се като «трийсет евро плюс ДДС», €37,5). Бих закръглил тази сума (надолу), така че клиентите ми да плащат по €37 на час за нашите услуги.

7 евро от тази сума директно отиват за държавата, 30 са доход за фирмата. Аз съм оптимист. Нашият маркетинг "кърти", плановете ми работят идеално, можем да продаваме по 1000 часа услуги на месец. Бизнесът върви, а аз съм доволен от моите служители.

И това генерира доход за фирмата от 1000 x €30 = €30 000.

€4373 са печалба. Бих могъл да плащам на себе си €2446, и това би струвало на фирмата €3144. От тази сума €1521 бих получавал като чиста заплата (два пъти повече от служителите ми), а доходите на фирмата биха били €1229 преди данъчно облагане. Бих платил €122 под формата на данък печалба, плюс 2% от дохода на фирмата, тоест €600. В крайна сметка всеки месец на сметката на фирмата остават €507.

Така аз мога да печеля €1521 месечно, но да не забравяме, че съм си продал апартамента и съм вложил средствата в компанията. Тоест се налага да наема жилище поне за €300, иначе ще стана бездомен. Ще живея скромно, няма да харча много и жена ми също ще работи. Пък и време за харчене надали ще имам в излишък, тъй като за разлика от моите служители аз ще работя по 12 часа на ден, включително и през уикендите.

Така аз мога да натрупвам по €900 месечно, и моите инвестиции от €90 000 ще се избият след 100 месеца. Трябват ми 9 години, за да си върна средствата, вложени във фирмата, и едва след това ще мога да си купя ново жилище. След това ще мога да живея в рамките на свития бюджет, няма да плащам наем, но и да пестя също няма да мога. Ще живея като европеец.

При тези обстоятелства - надявам се, че са очевидни - не изгарям от желание да си продам апартамента и да вложа парите в нова компания.

Но абсолютно гарантирано няма да го направя по четири причини.
  1. Конкурентите продават същата услуга, незаконно, при крайно скапани условия, само за €9 на час. Те просто си прибират парите в джоба - без касова бележка, даже без ДДС. Те не поемат отговорност, не дават гаранция, официално те не правят нищо. Няма официални, законни следи от съществуването им. Не се налага да наемат офис и да наемат счетоводител. Занимавайки се с тази работа по пет часа на ден, те лесно и бързо заработват €1000. Те ще покажат среден пръст на моята оферта за работа за €760, където не им разрешават да кръшкат, а ги карат да идват всеки ден навреме и да спазват много високи професионални стандарти. И няма да им позволят да мамят клиентите, а ако го правят, ще бъдат уволнени.
  2. Конкурентите ще провеждат дискредитиращи кампании срещу моята фирма. Мога да се сблъскам с антикапиталистическа пропаганда, в която ще бъда представян като алчно копеле, което взема €37 за нещо, което другите правят за €9. Ще стана враг на прекрасния унгарски народ, докато останалите честно работят да част от моята цена.
  3. Моите сътрудници може да дойдат на работа само за да изучат тайните на моя бизнес и да ми откраднат клиентите. Те ще ги примамят с лъжи, че ще им осигурят същото качество и обем услуги, но при по-ниска цена. След като откраднат достатъчно клиенти, може да решат, че да навредят на моята компания и да бъдат уволнени е отлична идея. После могат да заведат дело, твърдейки, че съм ги уволнил незаконно, и да спечелят делото. А междувременно те ще работят спокойно с моите откраднати клиенти, привличането на които ми е струвало цяло състояние. И естествено те ще бъдат обидени. Ще тръбят по всякакви форуми и ще разказват, че са работили в моята компания и затова знаят какво говорят. Услугите ми не само са твърде скъпи, но и качеството ми е пълно говно.
  4. Оплакванията срещу всичко това няма да помогнат, защото на никой не му дреме.

Ето затова в общи линии и не давам работа никому. И мисля, че по същите причини много предприемачи, започнали собствен бизнес, също няма да създават работни места. И затова все повече хора остават без работа, купуват все по-малко стоки и по този начин плащат по-малко ДДС. И затова честните компании стават все по-малко, и те наемат все по-малко служители и плащат по-малко данъци. Затова държавата получава по-малко средства за социални помощи, и именно затова социалните помощи скоро ще заприличат на концлагер.

Ще ви дам работно място само ако:
  1. Мога да ви уволня в мига, в който пожелая.
  2. ДДС бъде понижен до 20% (а още по-добре до 15%).
  3. Ако държавата взема за себе си "само" 30% от вашите пари.
  4. Ако по-високият доход не носи със себе си по-високо наказание.
  5. Ако държавата се бори с корупцията, а не с честните компании.

Докато това не се промени, няма да ви дам работа. Докато държавата не победи корупцията във всички възможни аспекти, няма да стартирам собствен бизнес и да създавам работни места.


* Естествено, законите в България не са идентични с тези в Унгария, нито ставката по ДДС е същата. Има доста неща, с които не съм съгласен като идеи в този текст, но дава доста храна за размисъл.

P.S. Продължение по темата.

четвъртък, януари 26, 2012

Ежедневието

"Ако ви се струва, че някой си позволява твърде много,
значи отказвате на себе си твърде много
"


Той казва:

- Колегите ме канят на пейнтбол, ще дойдеш ли с нас?

Тя отговаря:

- Като че ли не… май…

- Да не би да се опасяваш, че ще ти останат синини? Тогава ще кажеш, че аз съм те стиснал. Здраво. Пък и кой освен мен ще ги види, а? А? А? – добавя той игриво.

Тя обаче не е в настроение за шеги. Мисли си: "Нима е толкова неясно, че искам да отида, колко много го искам? Ако ще на пейтбол, или на конни надбягвания, или дори на ръгби. Някъде, ако ще и на пичка си лелина, само да се махна от къщи. По-надалеч. Нови впечатления, смяна на обстановката, блясък в очите… Колко можеш да се пържиш в едно и също… Как може той да не го вижда? Дотолкова да не ме разбира и да не чувства? Изобщо останало ли е нещо между нас, ако така…".

- Сигурна ли си, че не искаш? – пита той, не съвсем разбирайки какво точно влага в тази фраза – надежда или съмнение. Той определено знае, че иска да се позабавлява малко - и може би пък и наистина няма смисъл да я мъкне със себе си. Защото ще се наложи да я учи на всичко.

Тя отговаря "не", устните й са стиснати. Той вижда, че тя е засегната, но не разбира защо. Нали той й е предложил да отидат заедно? А би могъл да я постави пред свършен факт ("отиваме с колегите да стреляме") или да излъже нещо красиво, което тя никога не би могла да провери.

А може би… мисълта го осенява – тя иска той да тръгне. Сам. Защо? Някакви тайни планове ли има? Иска с някой да се срещне, докато той там тича разпенен? С кой? С някой състудент? С ухажор от социалните мрежи? С този, новия, за който тя (подозрително) малко говори. Твърде малко, видите ли, го познава, няма и какво да каже… Освен, че "не е в неговата категория". Тя, която има такова око за хора и ситуации - и умее да изръси такива невероятни лафове, че да се задавиш от смях - дори в градския транспорт, привличайки погледите на пътниците, които са постоянно недоволни… Радва се човекът, забавно му е - когато животът е толкова тежък!

- Тогава и аз никъде няма да ходя, - решава той. И се тръшва редом на леглото, сякаш се е наканил да прекара остатъка от дните си не само с нея, но с нея на това легло.

- Не, ти отиди. Върви, - тя се старае да контролира гласа си, за да не премине във вик. Това би било твърде просто – подсказка за деца от предучилищна възраст. Истерия, сълзи – и той ще разбере, че нещо не е наред, ще започне да разпитва и… тя сама ще си каже всичко. Ще му обясни, ще му разкаже. Колко е трудно да се въртиш в колелото на рутината – будилник, настроен на един и същи час, противна, но прилично платена работа, проблеми в семейството, които стават все по-тежки с всяка изминала година, традиционните филми от "Замунда" вечер, секс всяка нощ и по няколко пъти на ден през уикендите, напиване с приятелки веднъж месечно, пътуване до морето веднъж годишно… шибано ежедневие! Как ако заседнеш в барабана на пералнята, няма как да се измъкнеш от него, докато не свърши програмата - само да успееш да си поемеш въздух, когато той те изхвърли на повърхността.

Тя се самосъжалява. Гласът й става твърде равен и той, естествено, чува това и забелязва, че нещо не е наред.

- Не искам да се забавлявам сам, без теб. Несправедливо е, - и се усмихва.

Това е добра фраза, точно каквото е нужно. Сълзите все пак избиват на очите. Но това са съвсем други сълзи – радостни, спокойни. Обезоръжени.

- Защо така, бе душо, - той я хваща за ръце. – Както поискаш, така ще бъде.

Вече може и да се съгласи. Или примерно да отидат на кино. "Шерлок Холмс" върви вече втора седмица, скоро ще го спрат, а пейнтболът никъде няма да се дене.

През пролетта май дори е по-добре.


събота, януари 21, 2012

Водата дълбае камъка


Principle of progressive overload...
Един античен атлет (доколкото помня, се казваше Милон) носил всеки ден на раменете си теле, започвайки още от момента, когато телето било съвсем малко. Телето незабелязано раснело, а атлетът ставал все по-силен.

С течение на времето атлетът започнал без проблем да носи всякакви бикове, удивлявайки тълпата.

Жените често използват подобни методи в нашия с вас не-героичен живот - примерно след сватбата жените незабелязано качват по 25-40 грама тегло на ден, правейки отговора на въпроса "Скъпи, а ако надебелея, ще спреш ли да ме обичаш?" безсмислен, тъй като за да отговориш на такъв въпрос, трябва като начало да си го зададеш. А тук не е ясно, кога и къде да теглиш чертата: плюс 20 грама — това "вече надебеляла" ли е, или още не?

В резултат на това годините незабелязано минават, на раменете се появява крава, а тълпата незнайно защо не се удивлява.

(Този блог-пост няма да бъде завършен без упоменаването на факта, че моята половинка е изключение - и е безкрайно умна и красива).

петък, януари 13, 2012

А мъжете не знаят!

Жените обичат да поговорят, вярно, ако от тях не се иска да хванат веднага бика за рогата. Много често, за да се отпуснат или просто за да се сближат с някой, те кръжат наоколо и постепенно се доближават до същината. Този пример е отлична метафора, показваща как жените изпитват удоволствие от секса. На тях им харесва, когато мъжът не бърза, а известно време кръжи наоколо.

Докато желанието и напрежението й не станат интензивни, жената харесва да я галят сякаш скрито, потайно. Например преди да докосне гърдите й, мъжът трябва да направи няколко заобиколни движения, прокрадвайки се все по-близо и по-близо. После леко да докосне гърдата и веднага да се превключи на раменете, ръцете, а после да се върне и да започне всичко отначало. Вместо директна стимулация на най-чувствителните части от тялото, както обичат мъжете, жената иска да си поиграят с нея или постепенно да се доближат до онова място, където тя жадува да получи ласка. Примерно не бива всеки път просто да сваляте сутиена на жената. Понякога мъжът би трябвало бавно да прокара пръст по вътрешната му страна, после бавно да свали презрамката, изваждайки гърдата навън, а после отново да я прикрие.

Жената иска да си поиграят с нея или постепенно да се доближат до онова място, където тя жадува да получи ласка.

Мъжът може да дразни жената, леко изглезвайки я с ласки, а после отстъпвайки, отново да се върне на изходните позиции. Повторението на този процес само разпалва в нея потребността от близост. Нарастващата страст доставя по-голямо удоволствие и на нея, и на него. Щом мъжът разбере, че възбужда жената, започва да сдържа собствената си страст, за да застави партньорката още повече да изгаря от желание.
"Мъжете са от Марс, жените - от Венера" е най-добрата книга за секса, която не съм чел.

Прегледах я преди време, поради някакви неясни дори за мен самия причини, посмях се на примитивността й и се успокоих.

Но сега чух как позната си спомня за тази книга в стила "чета я и се удивлявам до каква степен всички мъже са еднакви, даже чета откъси от нея на мъжа ми, защото той мен вече/все още не ме разбира, та може пък книгата да я разбере".

И си викам да напиша за нея.

... и естествено носят скафандри
Книгата е добра — направо няма да повярвате! Просто я възприемам така, както ако със сериозен вид ми бяха дали "Как да създадем шрифт във FontLab от нулата за 15 дни" (това е за гийковете, да разберат какво имам предвид).

Или примерно "как правилно да си бършем задника".

ОК, вече сте навършили 35, време е да ви разкрием тайната.

Обилно иронизирайки на тази тема, все пак стигнах до извода, че обикновеният човек™ вероятно не умее да проектира шрифтове - и със сигурност не умее да прави секс.

"Еволюционно" от страна на мъжа целият секс наистина се свежда до доставка на сперматозоидите на посочения адрес, а за това две минути фрикции са повече от достатъчни: за две минути можеш да се убедиш, че си нацелил мястото, "и въобще".

А от страна на жената е дори още по-лесно: отвори краката, лежи и ободрявай партньора с викове.

Виковете по време на съвокупление са характерни само за самките на някои примати, в това число и на човека. Наблюденията върху маготите, вид макаци, показва, че издаваните от самката звуци стимулират самеца да се движи по-енергично и доста по-често да завършва успешно половия акт. С викове самците еякулират в 59% от случаите, а без тях — само в 2%.
Тоест е очевидно, че "добрият секс" е някакво епикурейско - и чисто човешко забавление, от типа на гурманството.

Впрочем, някои могат да ядат цял живот шопска салата и боб. И това не е нещо лошо - "нали все пак засища глада".

Всъщност цялата книга е само за това: че всички тези еднакви мъже имат чисто физиологичен глад, а всички тези тотално различни жени — ажурни психологически конструкции в главата, и за да удовлетвориш женките, трябва да се преструваш, че за тези конструкции по някакъв начин ти дреме.

Ако сте готови да започнете да се преструвате, тази книга е подходяща първа стъпка.

сряда, януари 11, 2012

Избор

Как човек избира друг човек?

По очите, по думите, по аромата.

А най-вероятно... всъщност не го избира никак. Съдбата ни сблъсква като майорана с лимонена киселина – в супа, на вкус, сблъсква ни в тъмна стаичка, където се опознаваме опипом, извивките в падини, безтегловно движение надолу по влажната кожа, опознаване с крайчетата на пръстите. И гледай колкото искаш, ако искаш отваряй широко очи, или обратно, присвий ги – нищо няма да забележиш, няма да видиш. Защото дишаме с целувки, рисуваме лице и история, които не са съществували, и сме готови предварително да си обясним всичко и да замажем с коректор там, където нещата не са каквито трябва.

А после изгрява слънце – постепенно, меко, и образът на този, който е до теб, се проявява, като върху фотолента - или понякога, което е доста по-лошо, внезапно просто светва лампата и voila, поздравления! Това е Той. Или Тя.

Не сте го очаквали? Струвал ви се е някакъв различен?

Ами какво да се прави, тъмнината решава вместо нас, а сумракът обича да лъже, такъв си му е характерът.

И едва тогава започва изборът – по размер, имотно състояние, родословие, хиляди точки можеш да гравираш върху камъка - и всички те ще изглеждат правилни.

Но най-важното е да се чувстваш до другия не като принц или просяк, като коте или куче, като главен или слуга, като top или bottom, а просто като себе си. Ако не ти се иска нищо да доказваш, ако не си оправяш машинално маската, с която уж си привикнал, и която ти стои удобно на лицето, но...

Ако не ти се налага да се владееш, да си максимално концентриран, можеш да се поотпуснеш и просто да живееш.

И ако имаш желание, дори да се направиш на хулиган, или ако имаш огромна нужда от това, да си помрънкаш с мярка.

Ако в отговор той не завърта пръста до слепоочието, не тръшва вратата и не мълчи, превръщайки се в камък отвътре – значи си намерил животворния извор.


И второто, много важно – умението и готовността да споделяте времето си и живота си. Защото ако за един човек щастието е да готвите на четири ръце, да се разхождате със сплетени длани, да се въргаляте на дивана, притискайки се плътно като две парчета тесто – 24 часа в деня, ако има начин...

Но ако другият през това време беззвучно се блъска, чупейки крилата си, в клетка от нежност, мечтаейки си поне за малко да остане насаме, в тишина, или може би дори в пустота, която не е вакуум и не те примамва като огън пеперуда... И иска да полети, да развее опъстрените си с шарки крила, и да примами други погледи, други крила, друго внимание... да усети, че е желан и харесван от още хора...

Ако другият научи за това, може да го счете за изстиване на чувствата, коравосърдечие, или (пази боже!) липса на любов.

Та добре е все пак тази потребност един от друг да бъде приблизително равна, иначе единият от двамата непременно ще се наложи да държи желанията си под ключ, защото за любимия какво няма да сториш? Но пък и колко можеш да се възпираш безболезнено?

Така че просто е добре да приемеш, че единият може да танцува и да се върти – а другият, ако не може да нацели стъпките и ритъма, няма нищо лошо просто да постои отстрани и да погледа. Или да се поучи на някоя и друга стъпка, стига все така да е живо желанието...