сряда, юли 13, 2011

4-часова измама



Изчетох книгата 4-Hour Body, от автора на 4-Hour Workweek — за това как да работиш по 4 часа на седмица и да не боледуваш.

Съветите там, ако случайно не знаете, са от най-смешните: да наемете индуси, а вие самият да се занимавате с паразитизъм, от типа на раздуване на пазара на недвижими имоти. Тоест като ниво на говняност - нещо от категорията на Кийосаки.

Естествено, 8-часовият работен ден е още по-голямо зло, но да се внушава на другите, че ей така лесно могат за 4 часа седмично да продават въздуха (или книги за това как да продавате въздуха в продължение на 4 часа седмично) и да забогатеят — това е най-малкото нехуманно.

4-Hour Body е за същото — как да станем здрави и красиви за 4 часа (богати и успешни вече сме станали, така де, прочитайки миналата книга!).

Почти в самото начало на 4-Hour Body доста разумно е написано, защо тя не върши работа: "Ако се дават просто готови рецепти, които хората тъпо да изпълняват, нищо няма да се получи. Хората трябва да мислят сами". Затова... през цялата останала част от книгата авторът дава готови рецепти.

Книгата при това е... абе добра, по замисъла си. Но отвратителна във всичко останало. Мотивът на автора е ясен: той залага на принципа на увеличаване на желаните качества до максимум и свеждане на разходите за това до минимум, затова иска да получи всичко, при това лесно, и често това дори работи — принципа 80/20 още никой не го е отменял.

Може би именно това и се получава при автора (с изключение на общите приказки, които съставят към 75% от книгата — очевидно е, че за тялото той е отделил не 4 часа, а 400 часа за изследвания къде да се приложат тези 4 часа), но се получава не за сметка на супер-знанията, които се опитва да предаде книгата, а защото той, видите ли, е един такъв хитър член с резба.

Най-старателно прочетох две глави, в които съм експерт. Естествено, за секса и съня.

И там, естествено, има пълни глупости.

Авторът е разпитал експертите — примерно Нина Хартли, на тема "как трябва да се чукаме". В отговор е получил — няма да повярвате! — насоки къде се намира клиторът (въобще за това не са писали само най-ленивите) плюс сакралното познание от рода на "в мисионерска поза трябва под дупето да се подлага възглавница - ама не, не под вашето дупе".

Смехории.

Аз до възглавницата узрях още на следващия ден след загубата на девствеността си — защото просто е по-удобно, а в съществуването на клитора не вярвам.

Особено умилително е упражнението, в течение на което се предлага 15 минути монотонно (в предварително зададен ритъм) нонстоп да се гъделичка женският клитор и в резултат на това да станеш супер-любовник.

Сайтът "Шибани машини" ни учи, че за това дори не е задължително да притежаваш интелект — 15 минути настойчивост ще доведат до резултат, дори ако си прахосмукачка или пералня.

Да не говорим пък за вибратор.

Нека просто си признаем, че повечето мъже просто не им дреме за клитора.

Авторът поднася факта на наличието на клитор и конкретните му координати за истинско откровение.

Впрочем, ако наминете на pornolab.net и намерите там филмите "Nina Hartley’s Guide", ще получите доста повече знания от първоизточника — тоест от самата Нина Хартли, а не в олекотено изложение на някой си егоцентрик. Принципно тези ръководства дори стават за препоръчване. Защото в тях дори се чукат, под предлога на реализирането на обучение.

Същото е и със съня. "Трудно заспивам, затова вижте какви начини за заспиване открих в Google".

Нормалните хора умеят да гугълват и сами. Макар че ме зарадва тайната позиция за заспиване — това е единствената поза, в която мога да заспя поне в последните 10 години! Откъде ли той я е научил?!

За натрупването на мускулна маса много повече вярвам на Скуби, в 4-Hour Body ми стигаше главата, в която авторът хвали анаболите и разправя убедително, че анаболите не са отрова, а са си просто лекарства, подобряващи регенеративните процеси. Например анаболите спасяват хората, получили изгаряния - следователно те няма как да са нещо лошо, нали?!

Дори в уикипедия е по-добре написано. А и след одата за анаболите "по-нататък можете и да не четете", мхм.

Книгата си има и плюсове — примерно... мотивира? И правилната предпоставка "Ако вече си над 30, време е да се замислиш след колко години ще се разпаднеш".

Но те лесно се засенчват от минусите, включително и от маркетинговия подход — тоест авторът се старае да изглежда, а не да бъде.

Ами ок, напомпал си си 4 часа с анаболи тялото, от това си станал по-едър, но не и по-здрав. Доволен ли си? Какво после? Отново биричка, телевизор и чипс?

Какво, още 4 часа да хабя?

А, не, така не сме се разбирали.

понеделник, юли 04, 2011

За свободната воля


Очевидно е, че свобода на волята не съществува, а разумът е нужен, за да се потрисаш от въртележката на случващите се събития. Защо — не е чак толкова важно; може би като един вид наказание за греховете. "Ако не съгрешаваш, излиза, че Иисус е умрял напразно", именно. "Наблюдавай, но нищо не докосвай, не си достоен, не си заслужил".

Това обаче не отменя факта, че така наречената "вселена" е нещо вариативно и неизпълнено с алчност, така че лесно можеш да си поръчаш от нея от какво да се потрисаш - от жена с големи..., през мъж с огромен... до всякакви други дреболии.

Естествено, това не е точно свобода на волята, по-скоро е "концерт по желание".

Резултатът обаче можем да приемем за предопределен. "Не се мотай с Томи, той ще те научи на лоши неща". Да се мотаеш с него и да не се научиш на лоши неща - не може, всичко върви в комплект. Може да си поръчаш "кинти", а в допълнение към него да получиш "инфаркт на 45 години".

Така наречените "активни хора" просто "искат повече от всички". Очевидности, duh.

Гадаенето — примерно на карти Таро, да речем — просто осигурява облекчен разрез на вселенската вариативност. Дори комбинация от четири карти ни дава над 34 милиона варианта (мързи ме да разсъждавам точно колко, с точност до десетична запетая, сори).

В същата категория впрочем попада и принципът "Ако дълго седиш край реката и броиш плуващите край теб трупове на твоите врагове, може да заспиш". Или как беше там изразът?

Всякаквите магии работят на база същото правило — това е просто умение да си поискаш "относително правилно", а не свобода да избираш. Класически пример: искаш апартамент, в резултат на което умира скъп ти човек. Тъй че имаш апартамента, да. Но не и човека. И нямаш дори за какво да се заядеш. Освен за това, че апартаментът ти има нужда от основен ремонт.

Не, това не са "бесове", и всъщност не е нищо лично от страна на Господ, просто е търсене на оптималния, най-лесен вариант: ето апартамент, ето скъп човек, и двете - твои. Хи-хи-хи. "Защо да се разкарваш по-далеч, отколкото е нужно?".

Или всякакви детски мечти — вече мога, но "не е същото".

Навсякъде не можеш да си постелеш, дори ако се опиташ да предвидиш всички варианти, макар че умението да съставяш правилни терапевтични заявки донякъде помага. "Искам апартамент и скъп човек". Но пък винаги има и други скъпи хора... —

Най-тарикатите се учат да не мечтаят твърде много, да си седят край реката и спокойно да гледат плуващите край тях трупове на мечтателите.

Но напълно няма как да се предпазиш — винаги може случайно да се окажеш на мястото на скъпия човек, муахаха.

Обикновено ми е много интересно с какво ще завърши всичко това - и какво върви в комплекта.

И сега така, ще ме прощавате за неравния почерк.

петък, юли 01, 2011


Перфектният пост в този блог се състои от заглавие, позоваващо се на ирелевантно произведение от световната култура (или, ако особено ме мързи, поп-култура), шега или заяждане, адресирани до един човек (почти винаги различен) и понятни за още максимум трима, плюс няколко абзаца, обясняващи колко съм велик.

Всичко останало е просто недоразумение.