четвъртък, септември 23, 2010

Защото всъщност всичко е много просто

Да, колкото и да се безпокоиш, утрешният ден пак ще дойде
Просто има човек, който точно сега е и изцяло твой. Защо той е твой - и кога това е започнало - няма никакво значение. Защото той е твой. Целият. И абсолютно без да иска нищо. Но!

Ти за нищо на света няма да го удържиш. Колкото и да е твой в това твое сега. Той задължително ще умре. Макар че може би ти ще умреш пръв. Или просто ще ви стане скучно и ще се разотидете. Но въпросът не е в това: напълно така или иначе няма да го удържиш. И той теб също, разбираш ли? Вие съществувате само сега, в този миг. И може би още известно време по-нататък. Но не завинаги! И каквото и заедно да планирате, някой от вас някога със сигурност ще умре. Най-вероятно, и двамата. При това в различен момент. Просто така. Затова…

За какъв, кажете ми, полов орган, постоянно се опитваме да изстискаме един от друг всичко и завинаги?! Обичайте това, което имате до себе си. Именно за това. И докато то е там. Защото всички в крайна сметка рано или късно ще умрат. А точно това сега вече няма да го имате. Защото тъпо сте го пропиляли в преследване на едно или друго. Идиоти, честно…

Тя се събужда, закусва, храни кучето, пише новините... А той просто я обича.

0 коментара :

Публикуване на коментар