сряда, февруари 10, 2010

"Благодаря" за февруари


Новото ми кредо
Колкото повече наближава краят на мъките, толкова по-непоносими са те. Когато знаеш, че спасението е близо, на разстояние една протегната ръка, просто нямаш сили да издържиш днес и сега. Защо след седмица, защо утре, защо не в този миг? Защо още един – дори и само един – ден повече чакане?

Единственото, което ме примирява с тази злобна, взела реванш за доста време назад зима, за което и благодаря на този февруари - е за това, че всички чудесни дни ни предстоят.

И радостният март, с невероятно ярко небе, промито от първи дъждове… леда с назъбени краища, плуващ по бурните ручеи… и оживеният шум на птиците, усетили топлината и възпяващи пролетта като скъп подарък.

И прозрачният, изпълнен със светлина април, когато разбираш, чувстваш, че наоколо има толкова много въздух, свеж, ароматен, изпълнен със слънце, и обикаляш из улиците, усмихвайки се като последен идиот, защото ти е хубаво, просто така, безпричинно, ти е хубаво.

И омайващия, нагъл май, тържествуващ в своята сила. Той ще облече дърветата в зелено, ще застеле под краката зелена трева – хайде, събувай се! Пусни се на свобода. И небето ще е изпълнено в розов сняг от цветчета, и вятърът ще е медено сладък, който ти се приисква да го опаковаш в бутилки, за да ги отваряш за миг и жадно да вдъхваш през черно-бялата зима.

И топлите люлякови летни нощи, разкриващи по време на разходките друг град – загадъчен, вълшебен, в който ти е хубаво да обикаляш по уличките и градинките, осветени само от фенерчето на луната, да откриваш познати места отново, да се учудваш – как те са могли да се преоблекат в съвсем друго облекло, да се променят до неузнаваемост, и зад всеки завой има приключение, дори ако си го създаваш сам. И ти се иска да се смееш безгрижно, и дишаш учестено, и откриваш, че по-добре би могло да бъде само...

Морето – в заслепяващата дъга от бликове, добродушно люлеещо те на повърхността или сърдито, злобно, което ти хвърля в лицето пръски вода, съска с пяна: "Не се приближавай!", и тогава може да седнеш на някой камък и да се загледаш в далечината, без да обръщаш внимание на пръските. И големите зърна на черешите и вишните, джапанките и мехурчестите потопи в краката ти...

А дотогава – увлекателни виражи, и бездна под краката, розови планини, и задължително Варна с тихите й улички и ароматно кафе в малки чаши.

И ласкавият август, прегръщащ те през голите рамене. Дългите кадифени вечери, с оранжевите ръбове на слънцето по залез по короните на дърветата, задушаващо ароматния син сумрак, а после – светлината на поръсените звезди, спуснали се ниско над главата ти. Все още топлите дни с лек привкус на меланхолия – от свенливия шум на първите жълти листа, падащи под краката като предупреждение и напомняне...

за жълто-червените дни, където във всяко дърво изглежда сякаш е пъхната гирлянда - и те са ослепителни, светят с всичка сила, опитвайки се да хванат последните лъчи на променливото слънце. И падащите непрекъснато листа - сухи жълти трохички от последното парче лято, и мирише на пикантни подправки – на канела, кардамон, а ябълките са покрити с големи плодове чак до...

студовете, които сковават езерата, скриват ги под кората на леда, разкрасяват бузите с розово, а улиците – с захарна глазура, и локвите се пукат под краката, обещавайки преспи, търкаляне в снега и нова година...

и всичко това ще дойде...
всичко това ни предстои.
И за това на суровия февруари мога да кажа едно "благодаря"!

4 коментара :

Анонимен каза...

better have a couple of posts that are shitty than a whole website ;)

sky_mender каза...

Още някой виждал Варна по моя начин :). Много позитивно, усмихна ме, особено наглия май.

Аспарух К. каза...

Събина, благодаря за препоръките на другите два текста със същото звучене. Така любителите на булшитове, харесали този, ще знаят къде да потърсят още :)

Бай дъ уей, може би би трябвало да ти върна комплимента, слагайки сходно определение на серията за месеците в "ентелегентно"? :D

Н.Никифоров каза...

Хубава стълбичка, както и хубав, пълнокръвен текст. Имам особен афинитет към Варна, така че ти благодаря за този поглед.

Публикуване на коментар