вторник, февруари 23, 2010

Влиянието



Странно е да съзнаваш, че не всичко на този свят зависи от теб. Винаги съм предпочитал да мисля другояче. Изглежда въпреки възрастта си съм си останал както преди млад и тъп. Това не ми пречи на моменти да се усещам стар, мъдър или опитен. Ей такава странност.

Да чувстваш е много лесно. По-сложно е да напишеш за това какво чувстваш. Още по-сложно е да напишеш за това правдоподобно. Рядко се захващам с нещо по-голямо. Надявам се понякога да се получава.

Забелязвам, че всяка възраст и всеки пол си има своя истина. Толкова са много, че понякога е време май да се замислим - а има ли въобще такова нещо като истина - поне във висша инстанция? Ще е много тъжно в един прекрасен да откриеш, че да се бориш за истината няма смисъл, защото истина не съществува.

Още по-голяма странност за мен в момента е влиянието. Чуждите мисли понякога се забиват в главата ми като куршуми - с голяма скорост, но без да минават и да излитат от другата страна, а дълбоко в мозъка. Чуждите мнения трябва да помагат да изградиш свое, лично, персонално такова, но нищо подобно - получава се не уникален, създаден начисто продукт, а сплав от чужди образи и мисли. И всеки път ми се появява усещането, че това не е мое лично, а предварително споделено с някого, и даже не от мен измислено мнение. В мозъка ми има гънка, която много иска да измисли всичко сама така, че всичко да се окаже на местата си. Но стройна картина не се получава, има само пъзел от чужди парченца, а те не винаги си пасват едно с друго.

Познавам хора с идеално ясна и стройна картина за света. Не един и двама, впрочем. Е, на тях им е провървяло. Да, пичове, на вас ви е провървяло потресаващо много, защото всеки път, когато се окажете в сложна ситуация, можете да погледнете в своята "карта на света" и да откриете правилния път в нея. А има хора, които са същински "туристи-идиоти", които нямат нито карта, нито компас, а само общи познания по ориентиране, получени на уроци по природознание в 4-5 клас. Такива хора - като мен, им е тъжно, но и весело. Никога не знаеш, с какво ще завърши всичко това за теб, защото никога не знаеш предварително как ще постъпиш. Всичко е много спонтанно, весело, макар и често да завършва зле.

3 коментара :

Калина каза...

Няма случайни неща.

Много често ме обвиняват във фатализъм и че не можело то така простичко да се обясни живота и че губя твърде много време да търся смисъл в на пръв поглед безсмислени ситуации... Но пък аз си имам дори етимологично обяснение за това и то ми стига :)

С няколко думи - моята "карта" е в липсата на случайности - няма случайни хора около нас, няма случайни влияния (още повече, ако те влияят силно:)), няма случайни случки и събития... Дори (според мен) важните неща се случват именно твърде случайно :)

В случая не може да става дума за точна и прецизна представа, защото тя в основата си е твърде аморфна, но със сигурност анализа на "УЖ" случайните случки много, ама много помага да не свършват често зле :)

Dani каза...

Не е зле човек да има повече "карти", а тези с твърдата и ясна карта не ги признавам. Поне аз в случая си представям хора, които са толкова убедени, че тяхната реалност е "истинската" и най-правилната, че спират да мислят. А да престанеш да мислиш и търсиш, това не е ли проклятие, присъда, заточение.. :)

Ицо каза...

Човечеството осъществяват напредък все по-бавно. С всички тези идеи, мисли, тези и убеждения около нас е трудно да се измисли нещо ново. Прогресът се е превърнал в усъвършенстване на старото. Най-приспособими са тези, които нареждат желаните обществени образи по-най добър начин. Неизбежно е при такова еднотипие да не настъпи край на развитието. Ето защо са нужни бунтарите-новатори, които разрушават остановените порядки и започва да градят. За жалост най-често тези "герои" остават неразбрани от скучното общество и са оценяни доста след смъртта им. За съжаление около себе си не виждам такива хора. Всеки опит за ново бива откриван още в зародиш и следва къде спонтанен аборт, къде насилествен край. Вярвам, че някой ден всичко ще си дойде по мястото.

п.п. Вероянто универсална истина няма. Всеки има право на своята истина и колкото и да се опитваме, не може да се поставим напълно на мястото на другия индивид, за да видим нещата през неговата призма. Може само да опитаме. :)

Публикуване на коментар