събота, октомври 31, 2009

Кога да спреш да бъдеш най-добър


Мигът, когато тя е най-истинска

На Т., която много добре знае какво имам предвид

Те са най-добрите. Тези момичета са най-добрите, и не ме питайте защо, хиляди пъти съм намеквал, заявявал, подхвърлял, обсъждал. Абсолютно съм сигурен, че не съм само аз, който им го е казвал.
Те са най-добрите във всичко, освен в едно - абсолютно са неспособни да се влюбват в подходящи мъже.
Вероятно те сами избират неподходящите.
Защото точно това им е нужно. Да страдат. Да изгарят.
Тогава им е добре.
И те избират.
Такива, с които любовта се оказва сурогат или сапунен мехур.
Такива, които казват "Обичам те!" на десетки други жени.
Такива, които казват "Ти наистина не разбираш, никого не обичам, единак съм."
Такива, които са женени.
Такива, които казват: "Прости ми, обичам друга."
А също така и такива, които скоро ще умрат - това най-добрите момичета също го чувстват перфектно, те всичките са на "ти" със световната хармония.
Неподходящите варианти са адски много, всяко най-добро момиче си намира свой.
Или няколко свои - защото когато единият си е отишъл/заминал/умрял, трябва да се появи друг. В противен случай самото момиче ще повехне и умре, на нея й е нужно поливане под формата на любов към неподходящ мъж.
И не, тя въобще не е нещастна с този, неподходящия; в никакъв случай, тя е щастлива всеки миг, но същевременно със сигурност знае - в някой момент той ще си замине, и това ще се случи по-скоро рано, отколкото късно.

Но знаете ли тайната? Тази, която знае всяко бившо най-добро момиче и всички, които са около нея, но много дълго се преструват, че не я знаят.
В един момент все пак се появява подходящият. Този, който е истински, а сапунените мехури пуска само за да забавлява с тях най-доброто си момиче.
Ей тогава най-важното е тя да не изплаши и да не избяга в навика.
Да не си замине самата тя.
Много често тя си заминава, защото с подходящия тя престава да бъде най-доброто момиче.
Превръща се в обикновено. Много добро, но не най-доброто.

4 коментара :

Събина каза...

Има нещо, което ми се губи. Текстът е добър и силен, но.. губи ми се личната ти мотивация. Ще ми се да я зная...

Кръстю каза...

Това го дадох на дъщеря ми (27г)да го прочете, с анонса, че е писано точно като за нея...
Прочете го и рече : "Браво на човека! Това се казва изказ и стил...Всеки трети от познатите ми ми го казва, но яко простеят.Да не говорим за вас двамата с майка ми. Особенно тя."
"Да, майка ти винаги е имала проблеми с изразяването!" - се изцепих аз, доволен от предпоследното място.:)))
............
С цел да бъда полезен на Т.,ще споделя нещо, което според мен има връзка със случая.
Когато дщеря ми бе на около 6 години, имаше една мода да се издават аудиокасети с детски приказки.
Пускаше си тя "Хензел и Гретел" почти всеки ден в продължение на около месец и винаги се просълзяваше.
На въпроса защо, след като вече знае края, отвръщаше - "Защо ги оставили в гората?"
След това премина на по-твърдо - четене на любовни драми...
Днес също не можа да отговори смислено на въроса защо го е правила...Впрочем, тя продължава...

Аспарух К. каза...

Е, сега... всички имат нужда да привнасят драматизъм в живота си. Дори аз, не ме гледай какъв завършен циник съм. Само че понякога този драматизъм ми идва малко нанагорно и искам повечко спокойствие :)

Кръстю каза...

Има ,разбира се, само ми се струва,че в нашият случай драматизма се подхранва от един особен мазохизъм ,...или обратно?
Абе, от себе си трудно се бяга...

Публикуване на коментар