петък, юли 31, 2009

Всичко


Пламъкът на спомена
Преди време обещах на един скъп ми човек да му преведа една песен, която обичам неимоверно. Т., ето, не можеш да кажеш, че се си сдържах думата. Макар и с такова закъснение. Впрочем тази песен изразява всичко, което беше, нали? Знам, че помниш.

Свърши всичко, което имаше между нас
Свърши, дадох всичко, което можах, това е
Сега губя разсъдъка си
Всичко свърши, как да премина през това?
Свърши, любовта е мъртва, знаеш, че съм права
Ръцете ти никога не биха излъгали
Свърши, познавам те изцяло
Не мога да живея с теб или без теб
Не мога да го отрека
Свърши, във всеки миг на съмнение
Всеки дъжд, всяка нощ
Знаехме, че ще преминем през това някак
Но вече свърши

Ти... ти даде най-доброто, което можа
Ти ме научи как да отгледам
Всяка мечта, която съм имала
Ти каза че бихме могли да бъдем свободни
Ти ми показа как да повярвам
Да повярвам във всичко, което бих могла да бъда

Ти беше моята светлина в мрака
До деня, когато тя угасна
Нашата любов грееше в сърцата ни
Ти трябваше да си тръгнеш, да продължиш
Но аз ще помня
Тези времена - и нашата любов, която беше прекрасна
И толкова истинска

Не, не, не искам да изпитвам тази болка
Не, не искам да плача отново
Скъпи, не ме карай да оставам
Обич. Какво е това, което обичаш?
Когато всичко, което имахме, вече го няма
Обичай, извикай и аз ще разбера

Ти знаеш, знаеш, че мога да чуя всичко
Опитай или си върви
Не е останало нищо повече за казване

Свърши всичко, което имаше между нас
Дадох всичко, което можах, и сега губя разсъдъка си
Всичко между нас е свършено
Но все пак се моля някой ден да мога да кажа отново
"Ние"...

0 коментара :

Публикуване на коментар