El Pasado

Хората, които ме познават по-добре, знаят моята страст да се ровя из слабоизвестни артфилми-призьори от международни кинофестивали. Нерядко сред многобройните дивотии там се намира и по някой рядък бисер, който обаче упорито остава незабелязан - или заради езика, или заради изразните средства.


Именно в тази категория попада "Миналото", който е копродукция на Аржентина и Бразилия и е режисиран от Хектор Бабенко, познат на някои от вас като човека, стоящ зад великолепния Carandiru. Към сегашното му творение обаче критиката е повече от прохладна, а не се очертава перспектива да го видим по нашите екрани в официална дистрибуция. Което е жалко, защото филмът е сложен, дълбоко психологически и крайно противоречив.


Ще се опитам да обобщя сюжета с няколко думи, по възможност без спойлери: след 12 години брак главният герой се развежда. Единственото, което жена му иска от него, е да вземе някакви съвместни снимки, а междувременно той се опитва да изгради живота си наново, но екс-съпругата упорито се появява на хоризонта, отказвайки да изчезне от живота му и проваляйки всяка следваща негова сериозна връзка... като междувременно организира курсове за жени, които "обичат прекалено силно".


Трябва да кажа, че чух крайно противоречиви коментари от мои познати, които са го гледали - и изключително странни тълкувания, така че настоятелно ви препоръчвам, ако смятате да го гледате непредубедени, да го дръпнете оттук, да добавите към него българските субтитри (дело на вашия скромен домакин в този блог), и след гледане да споделите впечатленията си в коментарите, преди да четете нататък. Приемете го, ако искате, като един вид социален експеримент - все пак ми е интересно как ще изтълкувате видяното. Ако пък ви мързи да гледате (как не ви е срам!), ще откриете впечатленията ми тук (трябва да кажа, че искрено ще съм разочарован, ако желаещите да четат, преди да гледат, се окажат твърде много).


Филмът е пълен с фини нюанси, които казват много. Иска ми се да ви провокирам да ги потърсите и анализирате сами, още повече че със сигурност те ще бъдат поучителни и за вас. Непременно гледайте този филм - най-малкото за да прецените и подложите на изпитание самите себе си, да разберете до каква степен са здравословни възприятията ви за взаимоотношенията с другите (вярвам във вас, ей!).


Като художествен подход към въпроса няма как да не намерите трески за дялане в подхода на режисьора. Липсват изненадващи обрати на сюжета, всичко е просто и очевидно, почти като тест за бременност. Всяко от събитията е лесно предвидимо, очакванията за финала са налице много преди повратния момент, след който няма връщане назад, филмът преди всичко цели да си зададете въпроса как бихте постъпили, ако - не дай си Боже! - подобни събития се случат и във вашия живот.


Повтарям, очаквам вашите мнения за филма - по възможност преди да сте дочели моя анализ. Любопитно ми е каква част от вас ще изтълкуват ставащото на екрана по един определен начин... но това ще го обсъждаме по-нататък.