петък, април 17, 2009

Такъми (почти)

След като Марио ме подканва да споделя за моите такъми... нямам нищо против. Повечето така или иначе не са нищо особено, така че обещайте да не ми се смеете, освен в шепа :)

Лаптопът: Toshiba L30 (нормално нямам практиката да кръщавам техниката си с имена, но... след определени събития този получи името Тради - от traditore); той е вторият ми лаптоп - след отчайващия Asus L4H, отново служебен (зарекъл съм се ако ще и да умирам, да не си купувам личен лаптоп, за сметка на което гъмжа от десктопи вкъщи). В момента е пълен с филми, малко музика, много шрифтове и e-книги. Неразделен съм с него, въпреки че вече едната от пантичките му сдаде багажа. Клавиатурата е отвратна, но вече й свикнах. Хардът е щедро поделен между Windows XP и старичък Slackware. Мислех да му бучна и един хакинтош, но не ми остава време...

Traduttore, traditore...
Телефонът: древен Motorola C261. Взет преди 4-5 години (не помня вече кога), с VGA камера, без каквито и да е средства за изваждане на направените снимки от него. Няма музикален плеър, няма видеоплеър, изобщо няма почти нищо, освен червена и зелена слушалка. За сметка на което е практически безсмъртен и надежден като... абе като обикновено паве :) Изпускан, удрян и тормозен по всякакви начини, само дето не е преплувал на собствена тяга и Черно море. Адресната му книга прелива от вече невалидни номера на хора, с които не съм контактувал от почти десетилетие, прехвърлени от предишния (Alcatel One Touch view db). Така и не ми дава сърце да ги изтрия, въпреки че едва ли някога отново ще им се обадя.

Ало! Ало! Нищо не чувам!
Фотоапаратът: древен аналогов ФЭД-5В. Руски, от соц-времена, чудесен апарат за сериозни любители. По едно време си бях взел на старо един чудесен аналогов огледално-рефлексен Praktica MTL5 с голям комплект добри обективи, който обаче ми откраднаха от стаята при едно от пътуванията, заедно с цял куп други недотам ценни неща. Цифрова камера? Не, благодаря. Добро качество се постига само с аналогов фотоапарат. Е, все в някой момент (не знам кога, винаги отлагам!) ще се обзаведа с приличен 5MP камерафон, за бързо щракане без претенции за качество. Сериозни художествени (и актови, разбира се) снимки обаче... само с аналогов. Друго не признавам.

Кажи 'Зеле'!
CD/MP3 плеър: Sony D-NE240. Не че имам нещо против MP3 плеърите с флаш-памет или iPod, просто предпочитам лесната смяна на един диск с друг, когато имам желание да сменя звученето, вместо да ровя из менюта и плейлисти. Знам, че съм изкопаемо, но не ми дреме. Машинката е с бая големи размери - колкото стандартен CD в диаметър и бая дебела, но издържа адски много време на стандартни батерии, плюс това е устойчива на удари и досега не ми е прескачала нито веднъж на песен за 3-4 години употреба. Справя се с почти всички формати, които ползвам - стандартно CD, MP3 и WMA, макар да е скаран с FLAC или OGG. При мен това не е болка за умиране, особено когато сам си правиш диска - поначало предпочитам всичко да ми е в MP3. Разбира се, за лятото не е твърде подходящ - заради размерите... но пък в раницата с компа, която е навсякъде с мен, обикновено остава място и за него :)

Те това нещо пенетрира акустичната ми вагина...
Сега вече без снимки, че останалото изглежда в пъти по-зле и не ви е нужно да си травмирате психиката, освен ако сами решите да го сторите: познат на мнозина пръстен, подарък от скъп човек, който обичам да нося на верижка на врата (чудя се дали тя носи още своя?); Oris от средата на миналия век, който преди много години получих от вуйчо ми, Бог да го прости, и на бърза ръка го съсипах (обещавам си някой ден да го дам да го поправят, но добри майстори като за този модел се откриват по-трудно и от истински жени!); любима чаша за кафе, подарък от същия човек, с мил надпис; джобно ножче с нож, виличка, отварачка и тирбушон; две-три флашчета, отчайващо грозни на вид, пълни с какво ли не - бележки, фотографии, текстове, понякога музика (там обикновено цари пълен хаос, доколкото се занимавам с какво ли не :).

Забравих ли нещо? Да, дебел тефтер, в който дращя, когато ми се скицира нещо.

Тефтер
Ех, спомени...

Ми май това е. Мислех да сложа още комплект отверки, клещи за кримпване, котлон и прахосмукачка, но хайде да не издребняваме дотолкова.

Предай нататък... Хм, колебая се за кой наистина ми е най-любопитно какви джвръчки такъми използва? Стефане? Таня? Григоре? Ники Р.? Ако вече щафетата е минала през някой от упоменатите, ще ме извинявате, че ви ръчкам пак :)

9 коментара :

nofearinc каза...

Пръстенът изглежда като от фентъзи филм, доста е впечатляващ. Като ти видях часовника, аз имам един Ориент вкъщи (който се навива сам) с календар, но е много огромен за ръката ми и няма как да го нося.

Аспарух К. каза...

Пръстените бяха два, моят е десният. Ако беше гледал Властелина, щеше да ги познаеш - левият е Нения, а десният е пръстенът на Барахир.

nofearinc каза...

Гледал съм го, но не съм голям фен. Предположих, че може да са оттам.

Bunny каза...

Паро,

ти живееш в антикварен магазин, казвам го с добро чувство... :)

Аспарух К. каза...

@Bunny: вярно е, точно в това живея, но изобщо не ми дреме. Въпреки че съм технологичен редактор :D

Всъщност просто имам достатъчно трезв поглед върху новите технологии, нищо повече. Налага ми се да работя с тях всеки ден, така че ясно виждам какво не могат да ми дадат - или ми го предлагат да твърде много пари във вид, който не ме устройства.

Анонимен каза...

Хм, аз чак днес видях в дашборда си линк от теб, но няма да мога да отговоря на поканата /благодарско/ веднага, въпреки че мисля по въпроса.

Кръстю каза...

Само фотото е голяма работа. Аналоговите работи са сериозни. .....Иначе, видя ли моя...Мас.
(Напоследък готината техника ме кефи повече от жените, за мъжете дума няма)
Другото е гарнитура.Смятам да пиша на Джобс едно писмо ,може да подхвърли някой плеър за рекламата.
Обаче ,явно това е заразително, да си вадим такъмите...По някое време ще направя по-пъло експозе (на джунджурии ,разбира се, още не съм изперкал съвсем) , може даже и днес, ще видим дали ще имам друга работа..
"""""""""""""""
Абе, Аспарух, още ме е смях за хамбургера, дето бил натопен в колата....много точен виц!!!

Анонимен каза...

Хм, знаеш ли - компютъра ми го откраднаха от вкъщи. Може да няма връзка с този пост, а може и да има. Влезли са и не са взели друго освен компютъра, едни маратонки, които ми бяха подарък за рождения ден, левчетата от касичката /забележи - едно кило монети/ и перлената ми огърлица от сватбата.

Може разбира се да е случайност, но учудващото беше, че са пускали компютъра, защото ние бяхме изключили всички кабели, а като се върнахме тези ги намерихме включени.

И разбира се - стреса, който ни оставиха - да завариш къщата си изтърбушена...

Нещастници, на които само мога да пожелая крадливите им ръчички да спрат да ги слушат, ама така че не само да не могат да крадат повече, ами гъза да не могат да си избършат сами, мизерници с мизерници.

Публикуване на коментар