петък, март 06, 2009

Тежка демотивация

Доколкото днес ми предстои пренеприятната тръпка на фамилна служебна сбирка с равносметка къде сме добре и къде се дъним, нещо ме прихваща мисълта за мотивацията. Може би защото въпросният ни мениджър, който организира срещата, е яко надъхан за благото на фирмата. Та си спомням как са ми проглушавали ушите от години на тема колко е важно да бъдат мотивирани колегите, учениците и прочие, при това колко е важно да ги мотивираме позитивно. Малко като с кучетата - насърченията били по-важни от наказанията. Това било особено ефективно, хората оценявали поддръжката на усещането, че не са по-лоши от другите. Защото усещането за непълноценност щяло да съсипе най-добрите намерения и други подобни бабини деветини.

Не че съм съм толкова мързелив, просто не ми дреме
Честно да си кажа, ама стопроцентово не съм съгласен. Признавам, че малоценността наистина е вредна, но още по-унищожително за всякаква мотивация е съзнанието, че останалите ама с нищо не са по-добри от теб. Сигурно за всеки е индивидуално, но май пак опираме до историята със счупения прозорец, който ти създава усещането, че можеш да оставиш нещата да тръгнат надолу по плоскостта. Гледаш колегите, които би трябвало да ти служат като образец, и забелязваш, че при тях отношението към проблемите предизвикателствата е яко безразлично. Пример: въвежда се система за съобщаване за бъгове. Натоварваш проджект мениджърите да съобщават за тях, както и да пускат нови идеи, през определен срок. И какво правиш с тази информация? Оправяш бъговете? Въвеждаш нова функционалност? Нищо подобно. Всичко си стои както е било преди година, съобщените бъгове не са и пипнати (е, слава богу, поне не се появяват нови :). Как тогава човек да е мотивиран да подава такава информация?

Всъщност въобще изпитвам твърде сериозни съмнения доколко едната гола мотивация (нямам предвид материалната) е в състояние да движи колектив, и дали харизмата и целеустремеността на един човек са достатъчни, за да помръднат сивата маса. Честно казано, яко ме съмнява. Вярно, в последната година и половина движа всичко по моята част дистанционно, така че преки контакти с шефовете нямам, освен на подобни сбирки. Но пък предишният ми главен, колкото и душа и старание да влагаше в организацията и мотивацията на колегите, винаги връзваше броя в последния момент. Един-двама спазвахме сроковете, останалите се налагаше да бъдат юркани редовно и настойчиво, за да има резултат що-годе навреме. Така че поне в журналистиката, пък дори и технологична, май мотивацията яко куца. За мотивацията в сегашната фирма пък въобще не ми се говори... че ще мина на нецензурни изрази.

Разбира се, мотивации много и различни, ето тук можете да намерите доста добър списък с варианти (заплащане и стабилност, интереси, цели, глад, общуване, колектив, идеи), както и един кратичък, но доста смислен тест за това коя мотивация работи при вас. Въпросът обаче е, че по мои наблюдения у нас работи най-масово и често мотивацията на глада...

Та въпросът към малцината, които четат и този въпрос ги вълнува: кое ви мотивира да си вършите работата - и кое ви демотивира? И важи ли при вас правилото, че ако другите не са по-добри, и вие няма да се стараете?

2 коментара :

nofearinc каза...

Малко наболяла тема предвид факта, че напуснах поради липса на мотивация. За въпросите отзад-напред...
Вземането на чужд пример (или съпоставянето с колектива) има 2 страни на монетата. В едната страна ти си среден кадър (или дори малката монетка) и драпаш с нокти, за да станеш като 'умните батковци'. Което е креативно. От друга страна, отговорността не лежи директно на плещите ти и винаги си наясно, че ако нещо закъса, някой по-кадърен ще го оправи.
On the other hand, ако си нумер уно в колектива, пред теб няма бариери. Нямаш светъл лъч надежда, към който да се стремиш. Развитието ти зависи изцяло от личните идеи да хванеш и да четеш определена литература или форуми извън работно време. Въпреки това, в един истински работен тандем, трябва да си винаги в час с всичко, да запазиш реномето си чисто и неопетнено, да не пропиляваш имиджа, който си успял да си създадеш.
Така че е малко особено.

Мен лично ме мотивират няколко неща: средно голям работен екип, водеща фигура (опитен senior за пример), интересни задачи (проекти в моята област), необходимост от иновативност. Така мога да работя по неща, които ме интригуват, с хора, с които мога да работя рамо до рамо, да обсъждаме и да си генерираме идеи един-друг, и знам, че ако закъсам, има 1-2 мозъка над мен, които ще ми подадат ръка и ще ме извадят от тинята.

Анонимен каза...

Постът ме накара да направя две неща:
-да си спомня трудовия живот /около 37 години/,когато започнах от деветата дупка на кавала и го завърших в като първа дупка :-)
Бил съм обект на мотивация и мотиватор, но никога,че другите не са по-добри, ме е демотивирал.Винаги съм искал да съм по-добър.
-Отворих един мой любим учебник "Project Management Professional" на Kim Heldman и теориите за мотивация /1. Maslow's Hierarchy of Needs 2.Hygiene Theory 3.Expectancy Theory 4. Achievement Theory/. Аз съм човек на теория 3 т.е очакванията за добър резултат ме мотивират.
Исках да се впусна и в областа как менаджмента и лидеството да мотивират тимовете, но мисля, че отговорих на двата въпроса.Извинявам се, но двата внука ме викат да им кажа поредната приказка:-)

Публикуване на коментар