неделя, март 29, 2009

Изкуството да кажеш "Без коментар"

Гледам, чудя се и се мая. Че Соломон П. определено си го просеше, разбирам. Но все пак вълната от простотии, която да потвърди изцяло неговата позиция за блогърите като общност, не я проумявам. Докато течеше просто първата вълна от реакции на изказването му, си мислех, че с това нещата ще се изчерпат. Тц, братоци, нахъсват се блогърите едни други срещу врага. И ето я и поредната Гугъл бомба, този път по думата "простак". Не, не търсете от мен линк, няма да го получите. Ако за правителството имаше някакъв смисъл да го правим, не разбирам наистина какво разчита да постигне т.нар. блогосфера с тази бомба. Имиджа на Паси няма накъде повече да сринете, той достатъчно се излага и без това. Само сваляте собственото си ниво под всички допустими граници, участвайки охотно в хорцето на обидени от едно лично мнение (пък макар и на властник).

Соломон Паси? Без коментар
В определен момент е и въпрос на самоуважение човек да спре, да се огледа наоколо и да се замисли заслужава ли си той самият да се включва в подобни кампании. За мен този въпрос не стои, не за друго, а защото изпитвам някаква потребност да поддържам хигиена на изказа си - и от това да не давам на хора като Мони П. основание да ме определят като простак. Ако някой ме е обидил, мога да си помисля много неща за него, но се надявам никога да не изгубя чувството за мярка докъде мога да отида, без аз самият да изгубя достойнството си. В краен случай бих си позволил да кажа какво мисля с едно изречение, както например тук, но бих спрял дотам. Питам се, наистина ли уважаемите участници в кампанията "Мони - простак" не съзнават, че проявяват най-малкото лош вкус? Да, знам, че властта не дава добър пример за естестика и добро възпитание, но това не оправдава собственото принизяване точно до приписаното ти ниво...

Ох, аз самият се дразня колко нравоучително звуча. Правете каквото намерите за добре, уважаеми пишещи колеги. Просто се замислете: с тази стъпка дали не давате именно основание на противника да каже "Прав бях. Вижте ги!". Аз поне на три пъти се изкушавах да пусна ехидни коментари за изцепката на Мони, но в крайна сметка всички тези чернови заминаха в кошчето. Защото емоцията все пак не е най-добрият съветник. Дори когато някой кръвно те е обидил.

3 коментара :

sokrat каза...

Браво за позицията.Не е лесно да си по-различен.
Да устои човек на изкушението да е част от "колектива" се иска и зрялост и достойнство,което за жалост много малко хора от блогърската общност притежават.

Божо каза...

>"За мен този въпрос не стои, не за друго, а защото изпитвам някаква потребност да поддържам хигиена на изказа си - и от това да не давам на хора като Мони П. основание да ме определят като простак."

Ами кнещата, които Иван Бедров прочете преди изцепката на Паси бяха много културни и цивилизовано написани, но това не му попречи да ги нарече простотии. Така че културното писане не е гаранция ;)

И проблемът не е, че някой, бил той министър или президент не харесва блоговете и смята блогърите за простаци. Това е негово право. Всеки си има свои разбирания

Проблемът е, че човек на ръководен пост се опитва да внушава на една медия, какво да допуска до ефира и какво да цензурира, пък било то завоалирано като грижа за "чистотата на езика".

Аспарух К. каза...

Аз не отричам в който и да е момент, че казаното от Паси беше абсолютна глупост. Особено в частта за "естестическия" и "художествения" екип. Само че просто аз предпочитам да казвам на хората, че са се държали, меко казано, неадекватно, по най-любезния възможен начин :)

Публикуване на коментар