събота, февруари 14, 2009

Зарязани Валентиновци

Жени и вино, вино и жени...
Не съм Валентин. Но пък не съм и Трифон. Зарязан съм, но това е преди толкова време, че вече не се брои. Пиян съм, но не от любов...

От доста време ме дразни упоритото противопоставяне на единия празник на другия, знам че и тази година поне една сюрия блогъри ще се изпишат по този въпрос, пенявейки се защо изобщо у нас се празнува католически празник. Други ще ругаят "пияниците", които вместо да се занимават с любовта, наблягат на чашката.

Доколкото аз си падам малко по средата - нито пия, нито по жени ходя, май би трябвало да ми е безразлично. Но не ми е съвсем - смятам всеки празник за добре дошъл, още повече когато комбинира толкова приятни неща като пиянство и разврат. За жалост май Марфа е обобщила още преди година почти същото, което смятах да ви кажа в момента, така че... вдигайте чашите и не забравяйте да слагате на гърлото на бутилката презерватив. Щото знае ли човек...


Наздраве... хлъц! И някой да каже там на онзи Илия да спре да гради, че не успяваме да разграждаме.

1 коментара :

Анонимен каза...

Малко са ми странни повечето празници. Разбирам Коледа и Великден, имените дни донякъде, рождените дни. св. Валентин обаче е католически (първо) и второ, любовта само един ден ли има? А за пияницата е известно, че почивен ден няма ; ))
Преди няколко години майка ми ме затапи, докато й подарявах букет и подарък на 8-ми март: "Добре, че е осми март, иначе няма да се сетите за мен".

Публикуване на коментар