събота, ноември 29, 2008

Ръководство за начинаещи суперблогъри

Без лоши чувства към колегата Тодор Х., възнамеряващ да пише книга как се създава суперблог. Просто да си го кажем, има си рецепти за това, и за тях въобще не е необходимо да сядаш и да четеш цели книги. Така де, "чукча не читатель, чукча писатель".

Докато ме храните, ке блогвам
Интернет е пълен със стотици статии от серията "Как да станеш суперблогър" - тоест как да направиш блога си популярен. Но няма нито една статия, създадена в помощ на хората, които вече са станали "елитни блогъри" - тоест ги четат повече от хиляда души. Между другото елитните блогъри, особено начинаещите и тези, които са си спечелили читателите с невероятен напън на всичките си сили, са дори още по-нещастни същества от friendless фейсбукърите. Ако човек го четат пет-десет близки приятели, той не си дава особен зор: пише постове в стила "Бамааму как се натресках снощи", понякога въобще изчезва с месеци - и ама въобще не му дреме.

Елитните блогъри обаче не са такива. Те са роби на своето блогче. Защото когато се появят 1000 приятели, моментално им се приисква да станат две хиляди. Когато станат 2000, моментално се размечтават за три или даже пет. Когато станат пет, бленуват за десет, а нататък им се иска вече да попаднат в Нирвана - тоест в първата десятка. Щото да си в първата десетка е бахтитръпката.

Много елитни блогъри смятат, че един от най-бързите начини да се доберат до заветната десетка е колкото може по-често да попадат с постовете си в челото на класацията на Svejo. Това обаче се оказва доста трудна задачка.

За да избавя поне донякъде елитните блогъри от този кошмар, посочвам по-долу няколко кратки съобщения, всяко от които при публикуването си почти неизбежно ще попадне във върха на класацията. Единственото изискване е да ги публикувате в делничен ден, когато огромното мнозинство активни читатели в блогосферата се виждат в чудо какво да правят на работното си място. Има и още едно условие - да не бъдете лакоми, затова да пускате само по едно такова съобщение на седмица, не повече.

И така, ето ги златните постове за оглавяване на класирането!


  • Гледах Тарковски. Унило говно.
  • Четох Толстой. Войнствено говно.
  • Видях черния квадрат на Кандински. Тъмно говно.
  • Чух тоя ваш Beatles. Мелодично говно.
  • Инсталирах Windows. Жизнерадостно говно.
  • Качих си Linux. Много сложно говно.
  • Internet Explorer е много по-добър от FireFox и Opera.
  • Mac е по-добър от PC.
  • Кражбата на софтуер не е престъпление.
  • Авторските права са ги измислили олигарсите! Информацията трябва да бъде свободна!
  • При социализма беше много по-добре, отколкото е сега.
  • iPhone - суперскъпа играчка за секретарки.
  • Циганите - вън от София!
  • Софиенците - вън от България!
  • Сексът с проститутка може ли да не се смята за измяна?
  • Трябва ли да си бръснем подмишниците?


Това е. Ползвайте свободно. Естествено, допускат се и някои вариации, но в този случай вероятността да попаднеш в челото на класацията може и да намалее.

Този пост също неминуемо ще попадне сред "вечно свежите" - заради високата концентрация на съхраняващите се в него златни постове.

1 коментара :

Публикуване на коментар